Пактът "Евро плюс"

Участващите в пакта страни си поставят следните задачи:
- Да подобряват конкурентоспособността
- Да повишават заетостта
- Да стабилизират публичните финанси
- Да укрепват финансовата стабилност.
Повишаването на конкурентоспособността ще се оценява по съотношението между растежа на заплатите и на производителността на труда, т.е. разходите на труд за единица продукция (unit labour costs). Всяка страна ще избира и прилага конкретни политики за повишаване на производителността. Ще се уважават националните традиции за социален диалог и индустриални отношения и мерките за намаляване на разходите и повишаване на производителността. Няма текст, който да забранява индексирането на заплатите с инфлацията.
Без съмнение, доходите трябва да се заработват. За да има икономически и социален прогрес, повишението на производителността на труда трябва да изпреварва умерено повишението на работната заплата. Прилагането на такъв метод ще помогне да не се повтаря допуснатата в България несправедливост през последните 20 години - заплатите изостанаха драматично от растежа на производството и производителността на труда. Затова е необходимо през следващите 5-10 години повишението на заплатите да изпреварва повишението на производителността. Така българските работодатели ще върнат на работниците отнетото и ще се възстанови икономическата и социалната справедливост. Със или без участие в "Евро плюс" това трябва да се направи.
При боравенето с този показател трябва да се има предвид, че поради ниските заплати у нас те никога не са имали решаващо значение за конкурентоспособността. Решаващи тук са разходите за енергия, материали и качеството на управлението.
В документа е записано, че нормално функциониращият пазар на труда е от ключово значение за повишаване на конкурентоспособността. Прогресът ще се оценява със следните показатели: дългосрочна и младежка безработица и коефициент на активност. Всяка страна ще избира вида политики за повишаване на коефициентите на активност и на заетостта, като например: реформи за съчетаване на гъвкавостта със сигурността, пожизнено обучение, намаление на данъците върху труда. Със или без "Евро плюс" трябва да работим в тази област.
Специално внимание се отделя на повишаване устойчивостта на публичните финанси. Предвижда се стабилна пенсионна политика, политика за здравни и социални помощи и т.н. Пенсионните реформи ще се обвързват с националната демографска ситуация, в т.ч. продължителността на живота, ограничаване на ранното пенсиониране, стимули за наемане на възрастни работници (над 55 г.).
Предвидено е страните да спазват фискалните правила на Европейския пакт за стабилност и растеж (бюджетен дефицит до 3% от БВП, публичен дълг до 60% и други). Препоръчва се стабилност на бюджетната политика чрез нейното регламентиране в конституцията или в рамков закон. Точното формулиране на фискалните правила ще се решава от страните членки под формата на първичен баланс, правилото за разходите, граница на задлъжнялостта, така че да се осигурява фискална дисциплина.
Стабилността и предсказуемостта е много важна. И тук няма причини за възражения, ако сегашната ни данъчна система беше нормална. Няма обаче логика да се изисква стабилност на сегашната ни структура на данъците, която се разминава тотално с европейската, и в същото време да сме за висока интеграция и прогрес в ЕС. Да не говорим за общностен интеграционен морал. Първо трябва да се реформира сегашната ни данъчна система чрез постепенно сближаване с европейската и тогава да се придържаме към стабилност. Защото стабилността е здравословна и трайна само когато сме сходни и зачитаме взаимните си интереси, а не когато сме коренно различни, използваме дребни балкански хитрини и прилагаме данъчен дъмпинг спрямо нашите партньори. Искаме милиардни помощи от ЕС, които се събират от техните данъкоплатци чрез по-високи данъци, а не желаем да мобилизираме своите ресурси за натрупване, като поддържаме най-ниски преки данъци в ЕС. Този дъмпинг няма да бъде толериран дълго в ЕС. Стабилност - да, но не с тази антиевропейска данъчна система.
Аргументът, че ниските преки данъци са едно от малкото ни конкурентни предимства за привличане на чужди инвестиции, е несериозен. Притокът на чужди инвестиции зависи и от много други фактори. Нали от няколко години сме с най-ниски преки данъци, а притокът на чужди инвестиции пресъхна. Имаме достатъчно много други дефекти (данък корупция, безнаказана престъпност, лоша инфраструктура, слаба администрация, недостиг на квалифицирани кадри и т.н.), които неутрализират изцяло притегателната сила на ниските данъци. И ако говорим за привличане на чужди инвестиции, това може да има някаква връзка само с корпоративния данък, но не и с антисоциалния данък върху доходите. Той беше въведен, за да обслужва интересите на богатите и на управляващата върхушка. Казват, че ниските данъци повишавали събираемостта. Това не се потвърждава от световната и нашата практика. Примерите са много. По служебни данни на НАП през последните две години са укрити над 5 млрд. лв. данъци.
В документа е предвидено да се подобрява координацията на бюджетната политика като превантивна мярка срещу голяма задлъжнялост. Записано е, че преките данъци остават в компетенцията на страните членки. Предвидена е обаче прагматична координация на данъчните политики. Страните членки ще обсъждат проблеми на данъчната политика, ще обменят мнения по най-добри данъчни практики, за мерки срещу измами, неплащане на данъци. Записано е също, че изработването на обща основа за корпоративния данък може да бъде крачка към по-добра съгласуваност между националните данъчни системи, като се уважават националните данъчни стратегии, т.е. подсказан е стремеж към сближаване на данъците.
Повишаването на съгласуваността, като първа крачка и постепенното сближаване - като следваща, е необходимо за действително интегриран Европейски съюз. Сега има само обща парична и аграрна политика. Една от следващите много важни крачки е приемането на обща бюджетна политика. Ако не направи това, наред с уеднаквяването и на другите политики, ЕС няма шансове в глобалната конкуренция със световните икономически гиганти САЩ, Китай и други. ЕС ще успее само ако е силно интегриран, в т.ч. и в прилаганите икономически и други политики. Ако всяка страна дърпа чергата към себе си, ЕС ще заприлича на орел, рак и щука и съдбата му е предрешена. Любителите на нашите "плоски" данъци трябва да разберат, че е поставено на карта нещо далеч по-важно - бъдещето на ЕС и нашето бъдеще като негов член. И вместо да упорстваме с най-ниските си преки данъци, нека подобрим усвояването на еврофондовете. Оттам ще спечелим много повече.
Силният финансов сектор е от ключово значение за стабилността на еврозоната. Препоръчва се страните членки да вземат мерки за стабилизиране на банковите системи, в т.ч. и чрез провеждане на строги стрес тестове. Предвидено е за всяка страна да се наблюдава нивото на частния дълг на банките, на реалния сектор и на домакинствата. Досега у нас се говори само за публичния дълг (15,5% от БВП), но старателно се премълчава, че брутният ни външен дълг (държавен+частен) превишава 100% от БВП, което е много опасно. Превърнат в щатски долари по днешния курс, той е 52,6 млрд., или пет пъти по-голям от дълга ни през 1989 г. Този подход ще ни принуди да разкрием и драматичния размер на фирмените дългове: между фирмите, към бюджета, към банките, към социалното осигуряване, към собствения персонал, които са около 250% от БВП. Това е още по-опасно.
Европейският съвет прие решение и за създаване на Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ) - нещо като Европейски валутен фонд. Той важи само за страните членки на еврозоната. Приетите решения ще засегнат България след присъединяването ни към еврозоната, може би след 5-6 или повече години, защото условията за членство ще се ожесточават. В печата се появиха изчисления за очакваната наша вноска: около 350 млн. евро през първите пет години от членството ни. След това тя ще нараства до 3 млрд. евро (от тях 2,6 млрд. при поискване), които след достигане на определени икономически показатели може да скочат двойно и ще са платими при поискване, когато трябва да се спасява изпаднала в затруднение страна членка. На тази основа правилно се изразяват тревоги, че бедна България ще трябва да помага на далеч по-богати от нас страни, водили безотговорна бюджетна и дългова политика.
Големият въпрос тук е в определянето на правилата и критериите за плащания на страните членки. Сегашното правило е - 75% от вноската да се основава на БВП на човек от населението, а останалите 25% на коефициента за вноската в Европейската централна банка (нашият е 0,8686%). Предвидено е страните с БВП на човек от населението под 75% от средното за ЕС да имат 12-годишен преходен период за плащанията, без да е посочено в какво се състои той.
България, заедно с другите източноевропейски страни, трябва да настоява категорично за ревизия на тези правила. Ако всички тези по-бедни страни се обединят, имат шансове за успех. Първо, критерият за плащанията да бъде само БВП на човек от населението. Страните с по-нисък показател от 75% от средното в ЕС да не плащат нищо или да плащат символични предварителни вноски и вноски при поискване, примерно 5-10% от нормалните. Така ще се избегне основният дефект на сегашното правило - по-бедните и по-дисциплинирани като нас да плащат за безотговорното поведение на по-богатите страни. Ако това не стане, България едва ли трябва да се стреми към членство в еврозоната. Второ, да се предвидят повишени наказателни мерки за страните, изпаднали в затруднено положение, примерно чрез повишена лихва по кредитите, отпускани от този фонд, макар и по-ниска от пазарната. Трето, да се изработи механизъм, с който банките кредитори, отпуснали средства на очевидно ненадеждни страни клиенти, да поемат своя дял от отговорност - примерно 30-35% от размера на необслужвания кредит. При сегашните правила тези банки, главно германски, френски, британски, швейцарски, въпреки безотговорното си поведение, ще получават пълно възстановяване на кредитите си за сметка на данъкоплатците от страните членки, в т.ч. и от бедните като нас, които нямат нищо общо с кредитните сделки. Това очевидно е несправедливо! Четвърто, България да стане инициатор на предложение за ускоряване създаването на независима европейска рейтингова агенция, която ще допринесе за по-обективни оценки на европейските институции в сравнение със сегашните три американски агенции.