АРТ ОБРАЗ
Отдаденият на изкуството Александър Лазарков
Младият художник се стреми да покаже с творбите си нещо, което хората не са виждали и не са си представяли, че може да съществува
/ брой: 243
Александър Лазарков е студент в четвърти курс в Националната художествена академия. Но говори за изкуството и живота сякаш има голям житейски и професионален опит. Когато общува с някого, няма я онази лежерност, понякога даже повърхностност, несериозност (в най-добрия смисъл), характерна за хората от неговото поколение. Обаче при представянето на нечий творчески и житейски път трябва да се започне от самото начало.
Още като малък Александър знаел, че иска да открива различни неща. Това бил вътрешен подтик за търсене, любопитство към света. Бил доста пакостлив, не можел да стои на едно място. Вършел бели - винаги интересни. Правел лица от салата, например. Когато бил в първи клас, учителката говорила с родителите му. Казала им, че трябва да го насочат към изобразителното изкуство. За това имало причина - открила у него нещо по-специфично. Във всеки учебен час той рисувал и влагал сърце в това. След този разговор започнал да посещава школа по изкуства. Там работели всичко - живопис, керамика, графика...
По-късно кандидатствал и в художествената гимназия, и в тази по строителство, архитектура и геодезия. Приели го и на двете места. Бил много щастлив за първото и избрал него. Повече му харесвало и го привличало. Още тогава започнал да участва в изложби (отначало общи). Първият му професионален досег с изобразителното изкуство била една такава експозиция - само за ученици в зала "България". Толкова му харесало това, което прави, че просто не можел да спре. Потънал в цялата тази атмосфера. По-късно участвал и в други изложби.
А първата самостоятелна е след много време - през август тази година, в галерия "Интро". По-късно, но докато продължава самата изложба, добавя нови неща. Има и доста участия в общи, може би повече от тридесет. Не е ли това завидно количество за млад човек и артист?
Колкото и да обича това, което прави, колкото и да е отдаден на работата, Александър Лазарков все пак има някакво свободно време. По този въпрос споделя, че още като го приемат в академията, има доста хобита и дори се обърква. Интересувал се от много неща - история, география, физика, по-точно квантова, химия, четял много. Правел химически експерименти. Било му любопитно как функционира нашият свят, как са устроени нещата около нас. По-късно се фокусира върху едно нещо - графиката, която е и негова специалност в академията. Разбира, че всичките му интереси могат да се обвържат, и прилага основните им принципи в нея.
В настоящия момент няма време за хобита. Отдаден е на изобразителното изкуство и се чувства добре така. "Когато времето ти е запълнено, не го губиш", убеден е Александър. А иначе - мечтае за това, за което мечтае всеки творец: да прави това, което иска, да изразява себе си без пречки, да направи някаква промяна. Също да помогне на изкуството, да се развие, да направи нещо наистина значимо, да остави следа... Тук пак прави впечатление зрелостта, за която стана дума в началото.
В личен план на Александър Лазарков му се иска всичко да е наред, за да върви работата. Нещата са много динамични, на този етап се получават. Има приятелка - Теодора (Теди), която винаги го подкрепя, опора му е във всичко, което прави. Тя е човекът, който го изслушва и разбира. Щастливи млади хора, които пораждат възможно най-благородната завист, нали?
И наистина при него нещата се получават. Наскоро завършил 6-месечна специализация в Билбао (Испания) по програма "Еразъм". Там участвал в уъркшоп по ситопечат. А се е включвал и в други. Казва, че по жанр творбите му принадлежат към съвременното изкуство. Техниката му е много разнообразна. Прави инсталации. Прилага в работата си химичните и физичните закони (като малък гледал много "Дискавъри" и "Нешънъл джиографик"). Има творба в градската художествена галерия. За нея е използвал меден сулфат върху плексиглас. Той кристализира при разтваряне в топла вода. Трябвало е да намери начин за катализиране на формата, за да стане по-бързо - иначе отнема около месец. Обича да използва метали - алуминий, цинк, мед. Това идва от интереса към физика и химия - онова, което му позволява да се доближи до представата за дадена творба. Винаги това го е привличало - физичните и химични процеси са в основата на живота, на нашето съществуване.
Смята, че за да е въздействащо, изкуството трябва да е съвременно. Младият художник споделя, че стимул за творчество му дава това да покаже на хората нещо, което не са виждали и не са си представяли, че може да съществува, да ги впечатли, че е обърнал внимание на детайла, на усилията, вложени в нещо.
Колкото до наградите и признанието - предпочита да не получава отличия. Това дава храна за размисъл, стимулира търсенето, самоанализа. Тази позиция разкрива още едно качество на Александър Лазарков - сериозност. И още - явно той е чужд на незаслужената популярност, популярността заради самата популярност. Но ако го наградят - се радва като всеки човек. Миналата година печели конкурс в Испания. Има и номинация за наградата "База" - на изключително високо ниво, значимо, голямо събитие в България. Много е изненадан, че е номиниран, не е очаквал. Това му дава стимул да надскочи себе си и да открие, търси, научи и направи много неща. Има и други награди, но идеята на твореца (и в частност, неговата) не е това.
Александър Лазарков споделя, че в работата е изключително голям перфекционист (отново черта, не особено характерна за човек на неговата възраст). Това обаче понякога е проблем (както знаем, с нищо не трябва да се прекалява). Но харесва и хаоса. Когато човек направи нещо, след като го смята за завършено по някакъв начин, а после разруши (развали, но естетски) първоначалния му облик - това е откриване на нови начални точки.
Обича да отдава абсолютно всичко, за да може това, което прави, да изглежда, както си го е представял, и да му донесе удовлетворение.
Разказва, че извън работата е същият, какъвто е и в нея. Обича да намира баланс, стреми се да не изпада в крайности, защото това пречи на реалната преценка. Харесва всички изкуства. Усеща, че в един момент те могат да се преплетат.
Музика слуша всякаква, освен поп-фолк. Предпочита филми, от които може да научи нещо, иска да го карат да се замисли, да го заведат там, където не е предполагал, че може да се озове. Обича и театъра и най-вече - комедията, но харесва и други жанрове. Това е нещо, което носи абсолютно разтоварване. И така, малко по малко, щрих по щрих, пред нас се очертава образът на един млад човек - откривател, влюбен и отдаден отрано на това, което прави, но в никакъв случай не "сив", безинтересен, остарял преждевременно. А напротив - такъв, какъвто ни се иска да бъдат всички млади хора. Или поне повечето...
Част от произведенията на Александър Лазарков
Снимки личен архив