Опасно за вашето здраве!

Пред здравната служба в Герман, недалеч от София, вече ще има табелка: "Внимание, МЗ предупреждава, че службата е опасна за вашето здраве!". Просто защото тя всеки момент ще се изсипе на главите на пациенти, доктори и сестри по причина немощ, старост, немара и нехайство накуп, започнали още миналия век. С една дума - здравната служба в Герман е последна грижа за много "бабуващи" й иначе по закон и финансови задължения институции. Всяка със свое оправдание за бездействието и благовиден предлог за отърваване и прехвърляне на топката.
Де да беше само Герман обаче. Подобна незавидна участ имат, или ги грози занапред, още много нейни посестрими из села, даже градове и квартали на столицата. Сега им викат медицински практики на повечето места, но въпреки по-модерното им име и наема, който плащат наелите ги, те си остават същите "деца на мащеха". А някога в тях кипеше съвсем друг живот, хората ги търсеха за всякакви случаи и независимо от квалификацията на докторите и фелдшерите в тях, пациентите им имаха доверие, което пък те никога не лъжеха. Просто практиката беше направила хората с бели престилки в тях специалисти от висока класа, животът ги беше научил да се справят с всякакви случаи - от майчински консултации, раждане и следродово наблюдение, до кашлици и далеч по-сериозни болести, каквито шътаха и тогава из малките населени места. Имаше го уважението - и на хората от здравната служба към пациентите, и на пациентите към тях. Здравни служби имаше по курортите, по всички станции на трудещите се (трудещите се, забележете!), по детските лагери и др.
Сега имаме спешна помощ, или поне трябваше да я има по села и паланки, където няма и помен от старите здравни служби. Но докато дойде тя, понякога вече няма нужда от нея... Защото личният доктор, ако го има, е далече, а колите не достигат въпреки обещаваното засилване на този вид медицинска помощ от здравните министри, които ГЕРБ сменя далеч по-скоростно, отколкото остарелите линейки и недостигащото гориво.
"Пътят на доктор Шенън" на Арчибалд Кронин май днес никой не чете - как от далечната провинция докторът трупа опит и умения, преди да стигне бляскавия кабинет на частната практика в ситито. А онези, които все още имат желание да помагат в "някакви" си здравни служби, са оставени в рисковата ситуация таванът буквално да падне върху главите им. И върху тези на пациентите.
Какво тогава? Да ги посъветваме да дойдат вкупом в София ли? Дали обаче кабинетите в града ще бъдат по възможностите на всички тях, след доктор Шенън на малкото населено място?