Опасният стратегически "триъгълник"

Люлка на древна цивилизация, Средна Азия  грижливо пази изящни образци на старата  ислямска и персийска архитектура. Бухара, Самарканд, Хива, Ташкент и още стотици места в този богат с историята си район привличат не само учени и туристи. Освен историческите забележителности в тези земи, огромно геостратегическо значение има невероятното изобилие от суровини. За съжаление тъкмо поради това интересът към старата култура в днешно време остава на заден план. Някогашният Път на коприната днес привлича апетитите на бивши и сегашни империи. В техните актуални стратегически планове особено висока стойност има обстоятелството, че някогашните провинции на руската империя и бивши съветски републики граничат с Китай, Афганистан, Иран и Русия, че те са връзката между Европа и Азия.
По някогашната "магистрала" на Изтока днес пак е оживено - строят се газо- и петролопроводи и заедно с тях военни бази на стари и нови съюзници, по нея нелегално преминава огромната част от афганистанския хероин, предназначен за Европа. Това, заедно с незатихващите междукланови вражди, прочинява опасно "мъртво вълнение", което може да премине в "цунами" след края на провалилата се афганистанска авантюра на САЩ. Планираното до 2014 г. изтегляне на американците от съсипаната от войните страна крие много опасности за намиращите се в съседство държави, които имат обща съдба, а също и общи съвременни характеристики - автокрация, корупция, държавен контрол над медиите, висока безработица и липса на реална опозиция. Показателен е фактът, че в Узбекистан например от 21 години на власт е Ислам Каримов, бившият партиен секретар на републиката. Като най-слабо звено в района експертите назовават Киргизстан, където през април 2010 избухна поредната цветна революция в постсъветското политическо пространство и където за пет години бяха свалени от власт двама президенти. Таджикистан, където авторитаризмът и бедността представляват опасно избухлива смес, всеки момент може да се самовзриви, защото е и най-застрашен от радикалния ислям и тероризма. В Туркменистан естествената смърт на Сапармурат Ниязов - Туркменбаши (водач на всички туркмени) доведе до смяна на диктатора, не и на политиката.
Тази обезпокояваща картина дава основания на политолози да прогнозират, че опасността от локални военни конфликти е

реална и близка

и то преди всичко в трите граничещи с Афганистан републики - Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан, където очакваната криза може да се развие по "либийски сценарий". Още миналия юли Дмитрий Рогозин - тогава постоянен представител на Русия в НАТО, бе заявил, че главната опасност за Средна Азия е предстоящото изтегляне на САЩ от Афганистан. Опасност за въоръжени стълкновения между страни от района между Тян Шан и Каспийско море не изключват и руски военни анализатори. В Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан има вътрешни фактори на нестабилност, обусловени от междуетнически и кланови проблеми, както и неразрешените досега спорове за разпределението на водните ресурси. Трите страни образуват "конфликтен триъгълник", чийто център е разделената между тях Ферганска долина. Близо половината от брутния вътрешен продукт в трите републики се формира от трудовите мигранти. В Таджикистан например жените са седем пъти повече от мъжете. Над един милион таджики са на гурбет, главно в Русия... Отношенията между трите страни се усложняват и от граничните проблеми, които остават нерешени две десетилетия след разпадането на Съветския съюз. Допълнително напрежение внасят и проблемите, свързани с анклавите. Най-големи са узбекските анклави  Сох и Шахимардан с население 40-50 хиляди на територията на Киргизстан. Там е също и таджикският анклав Ворух, в който живеят над 20 хиляди души. В голямото си мнозинство таджики. В Узбекистан пък е разположен киргизският анклав Барак. Засега обаче не те, а външните опасности са главните. Руски източници твърдят, че САЩ планират при изтеглянето си от Афганистан да прехвърлят в съседните бивши съветски репубики оръжия и военна техника, използвани във войната. Транспортирането им обратно в САЩ е безсмислено. Тези оръжия са вече остарели, а производството на нови не секва. Освен това със своите бъдещи бази в Средна Азия САЩ не само ще засилят присъствието си в богатия на енергийни източници и суровини район, но и ще продължат да поддържат напрежението край

южните руски граници

Американският военен министър Леон Панета казва, че Вашингтон би искал да завърши бойната си мисия в Афганистан в средата на 2013 г., след което ще насочи усилията си в обучение на афганистанската армия. След изтеглянето ще останат няколко големи американски бази, за чиято издръжка и за обучението на афганистанците са планирани 4 милиарда долара. Особен интерес за САЩ представлява също възможността да запазят своята авиобаза в Манас - Киргизстан, като я преименуват в "Граждански транзитен център". Вашингтон не крие плановете си да разположи във всички страни от района мобилни групи със специално предназначение, които ще контролират северния маршрут на изтеглянето, а също и да построят тренировъчни центрове и други военни обекти. Руското външно министерство вече изрази опасенията си, че базата на САЩ в Киргизстан може да бъде използвана за възможна война срещу Иран.
Все още не е ясно какво ще е бъдещето и на руските военни обекти в района. Таджикистан например доскоро искаше 250 милиона долара годишен наем, а тези дни обяви, че приема руския вариант на договора за сухопътна база, в която служат около 7 хиляди души - един  важен елемент от системата за сигурност в цяла Средна Азия. Базата ще бъде използвана за срок от 49 години. Киргизстан, където са разположени няколко руски бази - за подводно изпитание на оръжия в Караколе, център за военна връзка в Кара-Балте, радиосеизмична лаборатория в Майли-Суу и авиобаза в Кант, също има договорка с Москва. Официален Бишкек изтъква много ясно: "Русия е главният стратегически пъртьор на Кирзистан и републиката и в бъдеще ще изпълнява поетите задължения във военната сфера". 
В същото време твърде различна е позицията на узбекския президент Ислам Каримов, който тези дни направи поредния си лупинг, сменяйки вектора на външната си политика на 180 градуса и съответно - партньорите си. Той обяви, че напуска Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС). Официалните му мотиви са, че "дейността на организацията не съответства на интересите на Узбекистан". Политолози оценяват тази стъпка на Каримов като загуба за Москва, тъй като без Узбекистан - най-голямата  по население република в Централна Азия, не могат да бъдат решени много от проблемите, свързани с борбата с тероризма, престъпността и наркотрафика. Днес 74-годишният президент вероятно се надява САЩ да помогнат неговият клан, съсредоточил в ръцете си богатствата на страната, да остане на власт. Поведението на Каримов показва ясно, че конюнктурата в този район на света не е константна величина. На последната среща на високо равнище на ОДКС в края на миналия декември в Москва, за първи път от доста години Каримов взе участие и се подписа под договореността държавите от ОДСК да допускат на своя територия

бази на трети страни

само със съгласието на останалите партньори от организацията. Друг е въпросът, че последвалите събития доказаха, че подписът му не е гаранция за политическа коректност. Стъпката на Каримов не бе изненада за Москва. Ташкент отдавна не участва реално в дейността на ОДКС. Опитите на Русия и на другите членки на организацията да засилят взаимодействието си в сферата на отбраната срещаха постоянното противодействие на Каримов.
Стъпката му сега съвпада със засилваща се динамика на американската политика в района. Става дума за принципно нов формат на военно присъствие на САЩ. Главното, което може да се очаква, е мрежа от американски военни обекти. Тази промяна е подплатена най-вероятно и с конкретни финансови инжекции за местните корумпирани политически елити. Не е изключено примерът на Каримов да бъде последван, което ще постави под въпрос съществуването на ОДКС. Ситуацията в Киргизстан например е доста объркана и може да се превърне в проблем в руско-американските отношения. Още в началото на афганистанската война САЩ обещаха базата в Манас да бъде ползвана година-две. Отношението на руското ръководство към военното присъствие на САЩ в района се промени, след като стана ясно, че базите са нужни на САЩ не за осигуряване на кампанията в Афганистан, а за засилване на военното им присъствие в близост до руските граници. Те увеличиха три пъти наема за базата. Междувременно през април 2010 г. падна режимът на Бакиев. Новото ръководство начело с Роза Отунбаева продължи срока на базата в Манас с три години. И до ден-днешен въпросът за оспорваната от Москва база остава проблем за Русия. Миналия август по време на предизборната кампания президентът на Атамбаев обяви, че Манас след 2014 г. ще се преобразува в Център за граждански транзитни превози с участие на САЩ, Турция и Русия. Ако не успеят да се разберат с Бишкек, американците имат планове за създаване на военна база в една от съседните страни - Таджикистан или Узбекистан, писа германският "Тагесцайтунг".
Прогнозите за близкото бъдеще на "опасния триъгълник" са обезпокоителни. По думите на генералния секретар на ОДКС Николай Бордюжа, очаква се активизация на радикалните религиозни и националистически структури. Още повече, че ситуацията в Афганистан може да излезе от контрол и структурите за борба с наркотрафика на организацията да се окажат безпомощни. Във всеки случай, как ще се развие обстановката в Средна Азия след изтеглянето на натовските сили от Афганистан, ще зависи преди всичко от пазарлъците и евентуалните договорености между САЩ и Русия.


През май 1992 г. Армения, Казахстан, Киргизия, Русия, Таджикистан и Узбекистан подписват в Ташкент Договор за колективна сигурност (ДКС). Той влиза в сила на 20 април 1994. На 2 април 1999 президентите на присъединилата се Белорусия, Армения, Казахстан, Киргизия, Русия и Таджикистан подписват протокол за продължаването срока на действия на договора за следващите пет години. Азербайджан, Грузия и Узбекистан отказват да го удължат. През май 2002 г. ДКС се преобразува в Организация на договора за колективна сигурност. През август 2006 г. Узбекистан възстановява членството си в ОДКС. Сега Узбекистан отново напусна организацията, и с надежда за икономическа помощ и гаранции за запазване на властта обяви намеренията си да си сътрудничи с НАТО.