Обратният завой на Меркел

Миналия понеделник германското правителство взе решение за пълен отказ от ядрената енергия до края на 2022 г. Преди да е изтекъл срокът на работата на всички 17 атомни централи в страната, те ще бъдат спрени. Остава решението да бъде одобрено в двете камари на германския парламент - Бундестага и Бундесрата. Очаква се това да стане до края на месеца. Така Германия е първата индустриална държава, отказала се от мирния атом. Решението бе посрещнато спокойно, защото бе очаквано от германското общество, в което от години антиядрените настроения са много силни.
Навремето първият канцлер на ФРГ Конрад Аденауер, още преди страната да стане член на НАТО, след упорито лобиране получи разрешение от съюзниците да строи атомни централи, не и бомби. Така наред с плана Маршал, евтината ядрена енергия изигра решаваща роля за германското икономическо чудо. По-късно, през 70-те години, левите лидери на младежките движения с протестите си създадоха условия за изграждане на първата политическа партия с една-единствена идея - защита на природата, а антиядрените протести получиха трайното одобрение на германските бюргери. В германските провинции, далеч преди обединението на страната, започнаха да се формират "червено-зелени" коалиции на социалдемократите и еколозите. И така съвсем логично през 1998 г. Партията на зелените стъпи във властта и на федерално ниво. През 2002 г. коалиционното правителство на Шрьодер-Фишер обеща постепенно да спре всички атомни централи в страната, така че до 2022 г. енергетиката в Германия да стане изцяло безядрена. Обещанието, с което дойдоха на власт червено-зелените, не бе изпълнено. Защото бе изцяло тактическо - печелене на гласове. Шрьодер добре знаеше, че възобновяемите източници не могат да осигурят достатъчно евтина и сигурна енергия. Той добре знаеше също какво искат да чуят от него избирателите. По-късно първото коалиционно правителство на Меркел (която също добре знаеше...) тихомълком се отказа от плановете за постепенно премахване на ядрената енергия. А през септември миналата година нейното второ правителство - коалицията ХДС-СвДП, сключи "сделка" с най-големите енергийни концерни в страната за продължаване срока на работа на 17 атомни централи с 8 до 14 години в зависимост от възрастта на АЕЦ, срещу инвестиции от 30 миларда евро за възобновяемата енергетика. Така бе решено последната АЕЦ в Германия да бъде закрита към 2035 г. Освен това допреди два месеца Меркел твърдеше, че Германия не би си позволила прибързано да се откаже от ядрената енергия заради аварията във "Фукушима". "Аз съм против затваряне на нашите атомни електроцентрали. Това няма да се случи през моя мандат", бе казала тя, скривайки притесненията си от силните антиядрени настроения на улицата.
Катастрофата във "Фукушима" подейства като катализатор на този процес. Анкетите на социологическите институти показват, че четирима от всеки пет германци са против ядрената енергетика. Неслучайно в 11-милионната провинция Баден-Вюртенберг при последните избори за Ландтаг през март партията на Зелените спечели най-много гласове и управлява в коалиция със социалдемократите. Зелените победиха ХДС - партията на Меркел и на балотажа в Бремен през май. Още повече - 70 процента от германците, се страхуват от ядрена катастрофа като тази в Япония, а 56 процента смятат, че атомните електрцентрали трябва да бъдат изведени от експлоатация в близките пет години. Други 40 процента смятат, че декларациите на правителството са пиар акция, съобразена с настроенията в момента, и че в недалечно бъдеще всичко ще се върне на мястото си... Фактите не могат да бъдат пренебрегнати от политиците. Естествено е те да се съобразяват с тях. Но закриването на целия ядрен сектор, който произвежда 21,5 милиона мегавата електроенергия, поставя големия проблем за бъдещето на германската икономика и курса на странната. Атомната енергия е три пъти по-евтина от енергията от вятъра и 12 пъти по-евтина от слънчевата енергия. Да се замени за десетина години 22 процента от цялото производство на енергия изглежда много рискована авантюра.
Бизнесът и енергийните фирми са против политиката на Меркел и предупреждават за по-ниската надеждност на възвращаемите енергийни източници и увеличаване разходите за производството на електричество. Водещи енергийни компании като гиганта RWE не изключват възможността да оспорват в съда решението на властите.
Дискусии за бъдещата енергийна политика се водят в цяла Европа. Голямото мнозинство европейски страни нямат намерение да се отказват от ядрените си програми. В момента 13 от 27-те членки на ЕС нямат ядрени електроцентрали. В голямото си мнозинство експертите смятат, че най-високата цена за отказа от ядрената енергетика е неопределеността - какво ще я замени в краткосрочна и дългосрочна перспектива. Няма ли това да повлияе на цените на стоките и в крайна сметка обикновените хора да плащат?
Според Лисабонския договор енергийната политика е в компетенциите на Евросъюза. Но при избора на източници за производство на енергия се запазват прерогативите на всяка отделна държава. Сега са налице условия, при които Еврокомисията, без да нарушава суверенните права на страните, предприема поредния опит да консолидира енергийната политика на ЕС. Но как ще стане това, след като Германия, от една страна, и Франция и Великобритания, от друга, са на коренно противоположни позиции. Франция и Великобритания планират изграждането на нови ядрени централи. В момента "Електрисите дьо Франс" изгражда нова АЕЦ във Фламанвил - Нормандия и планира да изгради още една в Пенли, Северна Франция. На Албиона пък е в действие разработена мащабна програма за обновяване на ядрените реактори. 
След катастрофата във "Фукушима" европейската бюрократична машина показа добър рефлекс. Първо, оперативно се реши да бъдат проведени стрес-тестове на атомните централи на територията на страните от ЕС и да се разработи нова система на стандарти за сигурност. В момента Еврокомисията подготвя документ, регламентиращ основните направления на енергийната политика на ЕС. Никой, включително и твърдите привърженици на ядрената енергетика, не оспорва общото становище, че бъдещето принадлежи на възобновяемите източници на енергия. Но параметрите на прехода към енергетиката на бъдещето още не са определени. Мнозинството европейски лидери се обявяват за продължаване на досегашния курс на използването на АЕЦ, което е обусловено от икономически и социални причини - по-евтин ток, повече работни места и по-ниски цени на стоките. В случая с Франция обаче причините са не само икономически. Нейната следвоенна стратегия на сигурност се опира на два стълба: възпиращата сила на ядрените сили и обвързването с Германия, така че никога да не бъде застрашавана от нея, както е било през вековете. Решението на германското правителство ще донесе дивиденти на Франция. Но за хазартния отказ на локомотива на Европа от ядрената енергетика заради политическите интереси на управляващите ХДС/СвДП ще плаща целият ЕС. И най-вече малките и бедните държави.

 
Фантазии на търговците на страх

"Планът на Меркел е привлекателен в политически смисъл, но в икономически - неизпълним - смята Даниел Джонсън, който писа в лондонския десен вестник "Дейли телеграф": "Германците нямат причина да се страхуват от ядрената енергия. Примиряването на г-жа Меркел с антиядрената истерия е тревожно не само за Германия, защото то демонстрира капитулация пред ирационализма от лидера на една нация, която някога водеше света в областта на науката и технологиите. Родината на Лайбниц и на Хумболт, на Гьоте и Гаус сега се отдава на фантазиите на цинични търговци на страх."


Кол: Няма живот без рискове

Бившият германски канцлер Хелмут Кол предупреди, че евентуално прибързано и едностранно закриване на ядрената енергетика би навредило на Германия. Той подкрепи идеята да бъде проверена сигурността на централите, но разкритикува призивите Германия да ускори сбогуването с мирния атом. Кол писа в "Билд": "Едно прибързано самостоятелно излизане на Германия от ядрената енергетика би подкопало основите на нашето промишлено общество и би ни изолирало в технологично отношение." По времето на Кол, който бе лидер на партията на Меркел и германски канцлер от 1982 до 1998 г., са пуснати в експлоатация най-новите АЕЦ в страната. Статията му завършва със заключението: "Няма живот без рискове."