Незабравимият Радичков
Изложба, лекция, книга, филм обглеждат творчеството на писателя в едно от най-значимите събития на "Пловдив - европейска столица на културата"
/ брой: 13
Едно от най-милите събития в Пловдив, Европейската столица на културата 2019, е "Януари - месец на Радичков", посветен на 90-годишнината на големия писател. Фотоизложбата с непоказвани досега черно-бели снимки в ГХГ, експозиция "Мексиканско изкуство", е озаглавена "Неосветените дворове". За пътеписа му от 1966 г. със същото заглавие и за издадените неотдавна "Сибирски театрадки", издателство "Нике", за творчеството на Йордан Радичков говори в своята лекция на 19 януари проф. Инна Пелева, преподавателка в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Интересът към лекцията беше изключителен. В Дома на киното в Пловдив се прожектира документалният филм на Димитър Петков "Черказки хроники" (1999) за Йордан Радичков. Изложба, лекция, книга, филм обглеждат творчеството на писателя.
За някои, като студентите на доц. Владимир Янев от Пловдивския университет, това е истинско откритие, но и за хората от по-възрастните поколения "сибирските тетрадки" също са откритие. "Записките на Йордан Радичков от Сибир крият много истории и тайни, казва неговият внук, автор на книги, Йордан Димитров Радичков. Те са сиви, стари, на цена от няколко копейки, изписани от край до край, на един дъх. Вижда се как авторът не е спирал, не е задрасквал, а е изливал впечатленията си по листата." Тези тетрадки се оказва, че са единственият документ, който е запазен и свидетелства за творческия процес на Йордан Радичков. "Изложбата със снимки от пътуването на Радичков до Сибир, продължава младият писател Йордан Радичков, е прекрасно визуално допълнение към писаното слово на автора. От нея посетителите ще се запознаят с пейзажите, които са грабнали въображението на автора, хилядите северни елени, които се разхождат на свобода из тая сурова земя, лицата на спътниците и случайно срещнатите хора и, естествено, лицето на автора е или усмихнато до уши, или замислено за следващите записки."
В къщата "Мексиканско изкуство" в Стария град галеристката Моника Роменска споделя колко различни хора проявяват всекидневно интерес към изложбата. Дошла жена, например, чак от Монтана. Но несъществуващата Калиманица, родното място на Йордан Радичков, заедно с другото, погълнато от язовира Огоста село Живовци, е на няколко километра от областния град. "Радичков е по-голям от границите на Северозапада, по-голям от страната, която го е родила и в която сме имали късмета той да пише. Радичков много говори за света, за земята, но не по Елинпелиновски... хоризонтът му е толкова далечен, той много често говори за звездите, за космоса, за онова далечно, към което отправяме поглед, надежда, без да сме сигурни дали някой там ни чува... Той е световен автор, без съмнение", казва литературната изследователка проф. Инна Пелева. Неговата книга "Неосветените дворове" е издадена през 1980 г. от престижното френско издателство "Галимар".
Радичков-внук споменава, без да конкретизира, и за връзка на големия писател с Пловдив. Несъмнено тя е на база творческото му сътрудничество с режисьора Крикор Азарян. Моите лични спомени ме отвеждат към времето, когато през 70-те и 80-те години писателят идваше в Пловдив и специално в Антовата къща в Стария град, където режисьорът и пловдивчанин Коко Азарян и сценографът Младен Младенов работеха върху постановките на Радичковите пиеси "Януари" и "Опит за летене". "Януари" - неслучайно цялото събитие е озаглавено "Януари - месец на Радичков", е поставена от двамата не само в Пазарджик - мнозина помнят знаменития спектакъл, но и в София, Варшава, Белград... Успехът на "Опит за летене" също е респектиращ.