Мариан Кюрпанов:
Не вярвам в късмета
Трябва да имаш положително излъчване, за да привлечеш такова и към себе си, смята успелият най-вече в чужбина български модел и бизнесмен
/ брой: 2
МАРИАН КЮРПАНОВ е български модел и бизнесмен. Звездата му изгрява в края на 90-те, когато печели конкурса "Мистър Менхънт" и е сред финалистите на "Мистър Свят". След това заминава за Италия, където работи за едни от най-известните модни марки в света. Ангажиментите на българина варират от снимки за реклами, клипове, музикални видеа до филми. Бизнесът на Кюрпанов е свързан предимно с модния бранш. Влиза във фокуса на медиите и предизвиква вниманието на хората с участието в последното издание на "ВИП Брадър", като се класира на второ място във финала на телевизионното риалити. Наскоро получи приза "БГ модна икона 2013".
"Моята титла е доктор"
- Изненадахте ли се, Мариане, когато получихте приза "БГ модна икона 2013"?
- Да, не го очаквах. Поласкан съм, очарован и приятно изненадан. Радостен съм, че проф. Любомир Стойков, с когото се познавам от 10 години, и журналистите са се сетили за мен.
- Тази награда се присъжда не само за елегантност, но и за цялостно естетическо излъчване и професионални успехи. Защо мислите, че я заслужавате?
- Този въпрос може би трябва да бъде зададен не на мен, а на хората, които решиха, че я заслужавам.
- Суетен ли сте?
- Да, за косата. Никога не съм го криел. Работя с външния си вид. Трябва да се поддържам. Господ като ти е дал визия, не можеш просто така да я изхвърлиш в кофата, нали? Държа на стила, който залага на естественото, на натуралното. Допадат ми семплите цветове, не харесвам изкуственото.
- Вие сте носител на титлата "Мистър Менхънт", която печелите още през 90-те години на миналия век. Какво означават подобни отличия за вас и кое е най-престижното в кариерата ви досега?
- Когато си модел, не може да приемаш подобни признания като титли. Получаваш такива, ако завършиш образованието си. Възможно е вратичката към това за мен да са били именно такива конкурси. Аз съм професионален модел. Казват, че сега съм в топ листата в Ню Йорк. Но като модел нямам титли. Моята титла е доктор.
- И в каква област се сдобихте с тази научна степен?
- Аз съм доктор по комуникации.
- Как използвате на практика тази титла?
- Имам бизнес в областта на модните облекла.
- Мислите ли, че участието в шоуто "ВИП Брадър" ви помогна отново, така да се каже, да хванете гребена на вълната, да фокусирате върху себе си вниманието на хората?
- Може би - ако става дума за България. Нямам представа всъщност. Не живея постоянно тук и имам необходимото внимание и успехи в чужбина.
- Хрумвало ли ви е някога да се върнете в родината си, да заживеете тук и да развивате бизнеса си в България?
- За момента - не. В България е семейството ми, но аз не живея на едно определено място. Разкъсвам се между три държави - Америка, Италия и България.
- Професията на модел е до време, нали? Как виждате развитието на кариерата си в бъдеще?
- Ще използвам образованието си на доктор. И сега го правя - занимавам се с комуникации в областта на модата от 18 години. А дипломата ми е от Италия.
- Прави впечатление, че винаги сте много усмихнат, излъчвате позитивизъм. "Купихте" го в чужбина или така сте възпитан в България?
- За мен позитивизмът е едно от най-важните неща. Така съм възпитан. Смятам, че трябва да имаш положително излъчване, за да привлечеш такова и към себе си.
- Фактът, че прекарвате по-голяма част от времето си извън границите на родината ви, помага ли ви да разберете по-добре българите, или напротив, не можете да проумеете случващото се тук?
- Да, понякога. Това е народопсихология. Все пак съм българин. Нищо, че толкова дълго живея предимно в чужбина. Аз съм мултикултурен - вземам отвсякъде и по много. Животът се променя, но за мен всичко е градивно.
- Правил ли сте сметка колко дълго живеете в чужбина и в България?
- Досега не съм стоял тук толкова дълго, колкото останах последния път - 3 месеца в къщата на "ВИП Брадър" и още месец след това при семейството ми.
- Дали видяното от зрителите по време на престоя ви в шоуто отговаря на реалния Мариан Кюрпанов, какъвто сте в живота?
- Нямам представа какво са видели - не съм гледал кадрите, които са излъчвали.
- А с какво впечатление останахте от участието си във формата?
- С много позитивно усещане съм. Открих някои неща за себе си в къщата на "ВИП Брадър". Беше интересен експеримент, който направих най-вече със себе си. Видях, че на страницата ми в интернет има 100 хил. посещения седмично - ръст с над 185%. Това, което ме радва, е, че хората са взели глътка позитивизъм. Пишат ми не само от България, но и от чужбина - отвсякъде.
- Дразните ли се, че ви свързват повече с престоя ви в къщата на телевизионно шоу, отколкото с постиженията ви в модния бранш?
- Ами сега все още е актуален "ВИП Брадър". Нормално е. Нищо не ме дразни.
- Ако знаехте какво ще ви се случи в предаването, щяхте ли да приемете предложението да живеете 3 месеца в къщата?
- Разбира се! Винаги! Не го направих за слава или за нещо друго, а за да преценя себе си. Това беше едно изпитание. Предложението да вляза в "Биг Брадър" ме преследва 7-8 години в две държави - и в Италия, и в България. Накрая си дадох сметка, че трябва да се изправя срещу това предизвикателство.
- Остана ли някаква горчивина, че се класирахте втори на финала, не спечелихте "ВИП Брадър"?
- Не. Аз спечелих. Бях, видях, живях и спечелих - за себе си.
- Наистина ли смятате, че българите, които живеят и работят в чужбина, са по-големи патриоти от останалите тук?
- Не. Мисля, че са големи патриоти, не по-големи или по-малки. Тези, които живеем в чужбина, също милеем за България. Това е истината. Тук не се усеща онази огромна носталгия, която изпитваме ние, далеч от родината. Излезли сме навън само защото не успяхме да намерим начин да се реализираме тук.
- Имат ли шанс младите, изкушени от модните изяви, да успеят да се развият в тази насока в България, или и те са обречени като вас да търсят реализация навън?
- Много зависи от тях самите, от психиката им. Всеки е за себе си. Всичко е изключително индивидуално. Всеки си носи кръста.
- А каква е ролята на късмета?
- Аз не вярвам в късмета - вярвам във възможностите на човека.
- Доколко е важно в началото на кариерата някой да ти подаде ръка? И дали всяка протегната ръка трябва да се приема като помощ?
- Абсолютно не всяка. Човек трябва да се сблъска с проблемите, за да се научи да ги решава. Забелязал съм, че при американците например е така - падат, стават, правят си сметка и продължават напред. Европейците са други хора - те първо изучават теорията, анализират и тогава действат.
- А българите на какъв принцип залагат? Не надделява ли балканското?
- Ние сме в Европа все пак. И Балканите също - е, само Сърбия не е. И се имаме за европейци.
- А приема ли ни Европа като европейци?
- Лично мен ме приемат така, да. По някакъв начин допринасям България да е позната навън.
- Не се ли налага да обяснявате на някои хора в чужбина къде е България и какви хора живеят тук?
- Случвало ми се е да го правя - преди. Сега вече не се налага.
- Какво ви дразни най-много, когато сте в България?
- Може би липсата на професионална етика. Например у журналистите.
- Засегнат сте от някои публикации за вас в пресата?
- Ами 90% от нещата са пълни измишльотини. Всеки, като пише нещо, само и само да продаде вестника или да си види името отгоре, първо трябва да попита себе си дали е истински журналист.
- Какво не знаят хората за вас, а вие бихте искали да научат?
- Нямам представа какво знаят!
- Как бихте завършили изречението: "Мариан Кюрпанов е..."?
- Този, когото са видели...