Нация от телевизори
/ брой: 251
Всеки втори българин не чете вестници. Но 90% от нацията всеки ден прави разходка из телевизионния ефир с дистанционно в ръка.
Нация техническа сме, значи. По-добре се справяме с черната кутия, отколкото с шумолящата хартия. По-лесно преглъщаме сапунените сериали, отколкото писаното слово. Пък и някак по-истински си общуваме с премиера, когато той се изправи в целия си блясък пред камери и прожектори. Думите му добре се смилат, когато са изречени в сутрешния блок. А колко мъчително е да открием смисъла в тях, когато са запечатани на хартия.
Българинът, значи, живее със и във телевизора. Странно ли е тогава, че си избра и премиер, който най-успешно се справя с тичането от сутрешен блок през обедни новини до вечерно шоу.
Българинът, явно, иска хляб и зрелища. Хлябът трудно се намира, особено между страниците. Виж, зрелищата текат като водопад от телевизионния екран.
Българинът може би вече е уморен. Иска му се сутрин телевизорът да го събужда с премиерски глас, а вечер пак телевизорът да го приспива с танца на министър. Как да посегнеш към вестникарските заглавия, толкова е изтощително. Всяка буквичка ти казва, че живееш тежко, че заплатите замръзват, а цените скачат. Всяка новина те кара да недоволстваш. Иска ти се да скочиш и да закрещиш като пробуден. Но по-лесно е да посегнеш към дистанционното.
Днес е Денят на будителите. Затова нека всеки българин да тръгне с телевизорче в ръката, вместо с книжка под мишница.