Наши и "чужди"
/ брой: 32
При никакви условия 63 процента от българите не биха станали приемни родители. Нещо повече - те не искат да станат родители на "такива" деца. Сред причините за ширещото се нежелание е, че в приемна грижа се настаняват деца, изоставени от родителите си, че всяко четвърто дете е жертва на насилие, а други са настанени там от държавата поради бедност. Но и при тези, които са готови за приемно семейство, липсват стимули и грижа от държавата. Въпреки демографския ни срив. Доходите ни са най-ниските в Европа, безработицата скача още повече в кризата, нови работни места трудно се намират.
А гражданският договор за приемната грижа не дава право на осигуровки по болест, безработица, майчинство и пр. В тоталната бедност днес в България хората едва смогват с отглеждането на собствените си деца, камо ли да хранят още няколко гърла, водени само от алтруизъм.
Приемната грижа предполага в семействата да растат собствени и приемни деца, без да се делят едните от другите. Защото децата са много чувствителна "материя" и без грешка долавят и най-малката несправедливост. Изоставените деца у нас не са малко, а грижите за тях в приемното семейство са гаранция, че те ще израснат като "другите". Българчета отиват в приемни семейства или са осиновявани и по света. Знаем случаи, при които нашенчета с недъг биват излекувани от новите родители и върнати към нормален живот. Разбира се, в друга среда, при други финансови и здравни възможности, но без стигмата "родени в България". Колко струва добрата нормативна база, ако накрая деца се озовават на улицата без дом и храна дори? Не е нормално да осиновяваме бездомни животни, а да подминаваме децата. Това само показва, че сме забравили що е милост и грях. Че сме обръгнали откъм човещината, която винаги е била присъща на българина.
Не призовавам да станем всички приемни родители, но у нас не са малко тези, които тънат в лукс и разкош за чудо и приказ. Те няма да дадат хляб и подслон на изоставени деца. Но много други биха могли да познаят детския смях и радост в детските очи. Наред със сълзите. Колко струва детският смях?