Нашето го няма и в индийските филми
/ брой: 186
Дълги години във фокуса на общественото внимание, а и негодувание бяха заплатите на депутатите. Всеки опит да се покаже, че макар и добри, техните доходи са жалки спрямо онова, което получават мнозина извън политиката, беше овреме шамаросван с добре координирани действия. Героите на новата епоха умело насочваха негодуванието срещу онези там, в парламента, за да могат да забогатяват и се обогатяват встрани от обществения интерес и срещу него.
Тези дни завесата беше лекичко повдигната, колкото да се види, че един банкер е не само с лъвско име, но и с лъвски доходи - разписва се срещу 200 хиляди месечно. Една банкерка пък, познайте от три пъти коя, взима "само" по 90 хиляди месечно, но пък годишните й премии стигали до два милиона. Отделно - няколко милиона дивиденти.
В традиционните медии този въпрос мина и замина почти без дискусии, сякаш тази шокираща разлика в доходите е най-естественото нещо на света. В интернет обаче кипна истинска буря, от която, уви, става ясно, че 20-годишното представяне на печалбата като основна ценност на обществото вече е деформирала мисленето на мнозина. "Много е добре - ми писа приятел във фейсбук - че този банкер изработва по 200 хиляди на месец, защото това означава, че плаща месечно 20 хиляди данъци, с които се покриват пенсиите на сто човека. Дай боже, повече хора да изкарват с труда си такива заплати! Ще станем нормална държава едва когато народът разбере, че има разлика между това да получаваш и да изработваш парите си."
Можем много да се чудим чак толкова ли е гениален този или някой друг банкер, че само данъците му да се равняват на сто пенсии, а заплатата - на хиляда. Можем и да си дадем сметка, че ако сто служители взимат по две хиляди, вместо един управител - 200 хиляди, месечните данъци пак ще покрият общо сто пенсии, само че неравенството няма да е така жестоко. Едва ли обаче можем да се гордеем с нормалността си, когато правим разлика между това, че някой не просто получава, а изработва парите си. Тъй като той наистина ги изработва, а не ги заработва. Разликата в звуковия състав на тези думички може да е съвсем тънка, но в смислово отношение е огромна. Защото заработването предполага оценка на приноса за обществото, а изработването - нещо съвсем друго и не в полза на общото благо. В сегашната ситуация едва ли нечий човешки труд може да бъде оценен на такава значителна стойност, но пък ако става дума за далавера, и то узаконена, тя може да има и по-високи нива. "Кой се интересува тук от труда? - ми писа друг приятел във фейсбук.- В едни и същи хора е и ножът, и сиренето. Живеем като във време оно, когато силната маймуна - наш предшественик, е определяла по този начин как да се потреби плячката в стадото."
Това мнение може и да изглежда крайно, но поставя важния въпрос за философията на управление на обществото и за разпределението на онова, което се произвежда. Сега коментираме банкерите, тъй като бяха оповестени техните заплати, но има и други със свръхдоходи, които сигурно са прави за себе си - щом обществото е вълче, едва ли най-разумното е да блеят като овце. Проблемът е какво правят политиците. Вярно е, че плоският данък от 10 процента, еднакъв и за бедни, и за богати, бе въведен от предишното управление, в лявата част на което имаше силни, но единични и затова победени, гласове "против". Така или иначе, тази ставка изигра своята роля - много сектори на "сивата" икономика излязоха на светло, приходите във хазната нараснаха, привлякоха се и рекордни чуждестранни инвестиции. Сега обаче отново е нужна прогресивна подоходна скала. Още повече че световната криза, както и през 30-те години, отново е предизвикана от банките. И те трябва да се включат в плащането на последствията й, а не да прехвърлят тежестите от болната на здравата глава.
Силната народна съпротива принуждава правителствата дори в най-развитите страни да се разграничават донякъде от финансовия сектор. Според президента Обама банките не заслужават доверие и трябва да бъдат контролирани изкъсо. Както ги контролираше и Рузвелт, за да избави Щатите от Великата депресия. Няма и три месеца, откакто сегашният американски държавен глава нарече "орди от лобисти" банкерите, които се противопоставят на проекта му за регулация на Уолстрийт.
А у нас ни карат да повярваме, че големите пари са изработени с честен труд. А милионите с мизерните заплати и пенсии са готованковци и некадърници. Навярно са прави онези, които казват, че нашата трагедия я няма и в индийските филми. Със сигурност обаче у нас е по-зле. Защото индийците, откакто се помнят, са на касти и почти всеки, благодарение и на религията, се е примирил с положението си. Докато ние само допреди две десетилетия бяхме свикнали на равенство, а на всичкото отгоре сме и безбожници.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info