БЮЛЕТИНИ
Народният вот не винаги е по избор
Всеки сам носи отговорност за гласуването, малцина обаче наистина го осъзнават
/ брой: 64
Мислите ли, че победата на изборите може да бъде спечелена на покер? А талк за крака да се издигне като кандидат в надпреварата за кмет? Защо кралицата не гласува? Какви глоби се налагат на хората, пропуснали да изразят своя задължителен вот? Има ли истински честни и искрено обичани от народа политици? Къде в бюлетините се посочва само едно име? Защо побеждават шегаджиите? И още, и още...
В повечето страни, както и в България, изборите се насрочват за неделния ден. Но в доста държави народният вот се осъществява през седмицата. В Канада, например, се гласува в понеделник, в САЩ - във вторник, във Великобритания - в четвъртък, а в Австралия и Нова Зеландия - в събота.
Задължение и наказание
В латиноамериканската страна Перу участието във вота е задължително. Онези, които не гласуват, рискуват да бъдат лишени от държавни услуги. А младежите получават първия си паспорт едва след първото участие в изборите.
В Австралия всеки гражданин, навършил 18-годишна възраст, трябва да се регистрира, за да даде при първа необходимост своя глас. Онези, които пропуснат да се явят в изборната секция, биват глобявани. Първоначалната санкция е 20 австралийски долара, но ако някой забрави да ги плати, следващият наказателен фиш ще е за сумата от 180 долара, като по-нататъшното порицание може да достигне и углавна присъда.
В задължителен порядък трябва да гласуват гражданите на Бразилия от 18 до 69 години. Младежите на 16-17, както и най-възрастната част от населението, имат възможност да изразят своя вот на доброволни начала.
Дискриминация по пол
Малко известен е фактът, че в благополучната и демократична Швейцария жените получават правото на глас едва през 1971 г. Дори представителките на нежния пол в Чили се сдобиват с възможността да участват в местните избори преди над девет десетилетия. В интерес на истината, дамите в най-дългата и най-тясната страна на планетата тогава не са допускани все още до националния вот. А за да се отделят новите гласоподаватели (от женски пол) от старите, ги насочват към отделни секции, разположени на специални участъци. Тази традиция продължава да съществува дори когато суфражетките успяват да извоюват участието на дамите в изборите през 1949 г. Тази система е отменена едва 63 лета по-късно, но въпреки всичко в някои региони продължава да се прилага.
Както кажат картите
В американския щат Ню Мексико има правило, което важи, в случай че двама кандидати спечелят равен брой гласове. Ако всички страни са напълно съгласни, те имат абсолютното право да определят окончателния победител, като изиграят партия шах или изпробват късмета си на покер. И всичко това е абсолютно законно и не подлежи на съдебно оспорване.
"Демокрация" завинаги
Веднъж на Хаити местният диктатор Франсоа Дювалие предоставя доста необичайни бюлетини на гласоподавателите, дошли да изразят своя вот на изборите. В официалната бланка, подготвена от островния държавен глава, прочут още като магьосник, революционер-мечтател и водач на "зомби армия", фигурира най-важният въпрос: съгласни ли са местните жители да го посочат за пожизнен властелин на страната? Населението трябва да "избира" от един единствен вариант на отговор - положителен, разбира се.
Подобни "демократични" избори се провеждат на всеки 5 години в най-затворената държава на света - КНДР. В бюлетините винаги фигурира само един човек. В последно време това е името на действащия лидер на страната Ким Чен Ун, който е провъзгласен за върховен водач на Северна Корея през 2011 г.
Най-честният лидер
Населението на Уругвай в продължение на няколко десетилетия гласува доверие на Хосе Мухика. Първоначално - като на лидер на партията "Движение за участие на народа", а после го издига за депутат в долната камара на парламента и сенатор в горната. На изборите в края на 2009 г. народният вот го определя за президент на страната. Обаче като държавен глава той се отказва от луксозната къща, която се предоставя на лидерите, и заживява във ферма със съпругата си - неговата съпартийка Лучиа Тополански, за която се жени, когато е на 70 години. Дарява 90% от месечната си заплата на стойност около 12 хиляди долара на благотворително дружество. "Мога да живея само с това, което имам", категоричен е президентът Мухика. Два месеца преди да навърши 80, сам се отказва от длъжността си, изтъквайки като мотив факта, че е твърде стар и има нужда от почивка. Остава в историята като най-бедният и най-честният държавен глава на планетата ни. Уругвайците искрено го обичат и до днес.
Сред доста популярните лидери е и последният крал на Бутан. Когато през 2011 г. Джигме Хесар Намгиал Вангчук предлага да се установи нов демократичен строй в страната, негови поданици излизат на улицата, за да протестират срещу това решение и горещо да помолят обичания от тях владетел да остане на престола.
Правото на монарха
В Англия няма официален закон, който по някакъв начин да забранява или да препятства на кралицата да участва в изборите, пише Esquire. Но за да се запази усещането за обективност на вота, се спазва негласна традиция, според която членовете на британското монархическо семейство не осъществяват правото си на вот.
Хигиена и процъфтяване
Вероятно малцина знаят, че веднъж на изборите за кмет в Еквадор през 1967 г. печели... популярна марка талк за крака. Използвайки вратички в закона, зевзеци включили средството с антибактериален ефект в рекламната кампания, призовавайки хората да изразят своя вот, "ако искат процъфтяване и хигиена". Всъщност победата на бранда станала възможна и благодарение на специалната система за гласуване, в която всеки собственоръчно вписва името на своя фаворит.
Най-важното обаче, което тези примери обобщават, е фактът, че всеки сам носи отговорност за направения избор. Малцина обаче наистина го осъзнават.