Накъде?
/ брой: 161
Деси ВЕЛЕВА
Да си началник в сферата на образованието се оказва една от най-неприятните и непривлекателни работи у нас. Никой не ще да ръководи училище в днешната ситуация, показаха данни от приключилата първа част от процедурата на конкурсите за директори. И това става на фона на опити за намаляване на бумащината в системата, вдигане на заплатите и постоянни напъни за "оправяне" на задълбочаващите се проблеми.
А може би няма изненада в обстоятелствата. В по-новата история на образованието никога не са обявявани толкова много конкурси за директор едновременно - 450. Никога това не е ставало веднага след измислянето на напълно нови правила за подбор - кандидатите трябва да пишат концепция за развитие на училището, въпреки че може изобщо да не го познават, тъй като не са работили в него. Освен това в рамките на час и нещо по време на изпита те ще трябва да решават сложни казуси, които в реална ситуация ще изискват юридическа консултация. Другото нововъведение предвижда завишени точки за преминаване от един етап на конкурса в друг... Много смелост, самочувствие или самозабрава са нужни, за да се хвърли един професионалист в морето на трудно постижимите нови стандарти.
Другото обяснения за ниския интерес е далеч по-тривиално. Много потенциални кандидати си задават въпроса: "Защо да се мъча, като всичко е предварително уредено и се знае чий човек ще бъде назначен?". Шуробаджанащината, връзкарството, за съжаление, властват и в този сектор. И някой път вземат застрашителни размери, особено в по-малките населени места. За "точните" хора, каквито и конкурси да се правят, каквито и правила да се измислят, те няма да бъдат препъни камък.
Накрая остава и въпросът със заплащането на труда. Въпреки сметки, обещания и статистики се оказва, че някои директори вземат по-ниски заплати от учители в съответното училище.
Накъде изобщо е тръгнало българското школо?
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.