Надя Клисурска: Кабинетът добутва мандата с липса на компетентност

"Време е за категорични реформи и политики по доходите, време е експертността и отговорността да станат водещи при управлението на държавата"

- Темите за ниските доходи, за недобрата пенсионно-осигурителна и данъчна система, са изключително актуални на фона на задълбочаващата се социално-икономическа криза, породена от КОВИД-19. За съжаление, те не са във фокуса на правителството - нещо, което за пореден път изтъкнахте в парламента при обсъждането на замислените от ГЕРБ промени в Кодекса на труда.

- Кабинетът добутва мандата с различни политически приоми и с темата за нова Конституция. Жалкото е, че целият почти четиригодишен мандат показа липсата на компетентност и воля за сериозен експертен дебат по тези теми. Липсва и така необходимият механизъм за определяне на минималната работна заплата, за да има предвидимост. Липсват разговорите за определяне на минимални възнаграждения по браншове и тези за провалилата се пенсионна система, не само по втория пенсионен стълб. За да се стигне до 50-левовото предизборно подаяние, което далеч не подобрява положението на мизерстващия български пенсионер. Всяка година с бюджета на ДОО се прави някакво мижаво увеличение на доходите, но без инструментариум и яснота.

- Икономическите показатели на България в ЕС дават красноречива картина на социалното неравенство - около 70 на сто от българите получават доходи, близки до минималната работна заплата. 

- Наблюдаваме огромни различия и в заплатите по региони, след като демографски изчезваме с около 60 000 души на година. На фона на тази жестока картина на действителността в България, на финала на този провален мандат се правят изключително неадекватни предложения в Кодекса на труда. Промени, които засягат всяко българско семейство. Предложения, които Министерството на труда и социалната политика се опитва да наложи, без да има съгласие в Националния съвет за тристранно сътрудничесво, но в угода най-вече на големите работодателски организации.

Под прикритието - въвеждаме модели за повишаване гъвкавостта на трудовото законодателство, всъщност утежняваме защитите на българския работник. Преди време в отговор на питания към бившия социален министър Бисер Петков сме получавали отговори, че реформа ще има, но само ако е налице постигнато съгласие. То липсва, но на първо четене вече минаха промени, които са силно притеснителни.

Най-тежките от тях са свързани със сумираното изчисление на работното време - референтният период се увеличава от 6 на 12 месеца, и с извънредния труд, който се увеличава от 150 на 300 часа годишно - под прикритието, че ще се случват през колективно трудово договаряне и на браншово ниво. Откакто сме член на Европейския съюз, сме в нарушение на Директива 2003/88, в която пределният срок за сумирано изчисление на работното време е четири месеца, а в нашия Кодекс на труда сега е шест. Действително има възможност за дерогация (увеличаване на срока под условие), но нормално ли е това, което се предлага - 12 месеца работа в режим 56-часова работна седмица и 36-часова междуседмична почивка, която може да бъде намалена на 24-часова чрез графици, които работодателите натъкмяват, за да не плащат извънреден труд. Зам.-министър Лазар Лазаров в Комисията по труда и социалната политика в НС ни успокоява, че Наредбата за работното време, почивките и отпуските достатъчно добре регламентира процеса и няма проблеми. Но истината е друга - вижте отчетите на Главната инспекция по труда и докладите на експертите за нарушенията в тази посока. Половината от нарушенията и съставените наказателни постановления са свързани с работното време. 

През миналата година и Икономическият и социален съвет излезе със становище по този проблем, като посочи критичните моменти, свързани  с противоречивото разбиране кога при сумираното изчисление на работното време ще се счита, че има положен извънреден труд, с това, че се използва той да не бъде платен и прикрит. И с това, че има възможности почивните дни да не съвпадат с неделните от междуседмичната почивка, проблеми, възникващи и при преобразуването на нощните часове в дневни. В заключение съветът посочва, че всичко това ощетява работника, рефлектира не само върху здравето му, но и върху доходите, и върху справедливостта и правата му. Но няма кой да се замисли от управляващите. Нещо, за което апелирах и в зала. 

- Според експерти трябва да бъде ограничен обхватът на производствата, в които да се прилага сумирано изчисляване на работното време, като то да бъде само за такива, които са с непрекъсваем режим. 

- Текстовете, които ни се предлагат, препращат към наредба, която към момента липсва и няма яснота и за това. Нормалното е, след като тези текстове се обсъждат вече 2 години, да видим и нейния проект, но не би - Указ 883, свързан със Закона за нормативните актове, не съществува за властимащите. В Конвенция 1 на МОТ и Директива 2003/88/ЕО е казано, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и максимум до 48 часа седмично. Днес в доста европейски страни се говори за намаляването му, а тук, в България, става обратното. И то на фона на ниските доходи и липсата на социална справедливост.

В Кодекса на труда има промени, които са нормални - например свързаните с намаляване на периода за право на работника на отпуск; тези, свързани със социалния диалог, с транспониране на директивата за командироване, но повечето са критични. Ние от "БСП за България" се противопоставяме категорично и ще внесем нашите предложения за отпадането на текстове на второ четене. Жалкото е, че мнозинството в Народното събрание няма мисъл, то отдавна е придатък на изпълнителната власт и регистратор на нейните решения, от което страдат българските граждани.

- Левицата от самото начало на този парламент предлага преизчисление на всички пенсии със средномесечен осигурителен доход за 2016 година. 

- По време на дебатите за бюджета на ДОО още през 2017 и 2018 г. БСП обърна внимание и се противопостави на замразяването на коефициента за стаж, който трябваше да расте. Тази реформа, която започна през 2015 г. грешно, бе замразена и сега се вижда резултатът - огромен процент хора, които получават пенсии под прага да бедността. Ние сме за преминаване към прогресивно-подоходно облагане, по-големи размери на минималния и максималния осигурителен доход, но обвързани с инструментариум. 

- Становището ви за минималната работна заплата?

- Виждането ни е тя да е или 60 на сто от средната заплата за страната, или чрез въвеждане на минимална часова ставка между 25-30 на сто от БДС на един отработен човекочас. Задължително ставката за нощен труд да бъде регламентирана в Кодекса на труда и да е процент от договореното възнаграждение на принципа на изплащане на извънредния труд, за да не се случва повече никога това замразяване на 0,25 лева от 2007 г. Нощният и извънредният труд крият рискове за живота и здравето на работещите и трябва категорично да бъдат ограничавани, а не увеличавани.