На бригада в Куба

Отдаде ми се уникалната възможност като победител в конкурса "Хосе Марти и Петимата кубински герои" да участвам в 9-ото издание на международната бригада "1 май в Куба", която се състоя от 27.04. до 11.5.2014 г., организирана от Кубинския институт за приятелство с народите (ICAP). За това уникално преживяване, спомените от което ще съхраня завинаги, искам да изразя моята искрена благодарност на кубинското посолство в София, което със своята административна и финансова подкрепа направи моето пътуване възможно. Целта на бригадата бе да покаже международната съпричастност и солидарност на света към Острова на свободата.
През по-голямата част от времето бяхме настанени в международния лагер "Хулио Антонио Мея", носещ името на убития през 1929 г. борец за социална справедливост и основател на Кубинската комунистическа партия. В бригадата взеха участие близо

200 души от общо 23 държави

от цял свят, като преобладаваха тези от Латинска Америка. С 40 участници най-голяма беше групата на бразилците, които видимо се зарадваха, че виждат в мен на живо представител на страната, от която произлиза тяхната популярна президентка - Дилма Русеф. Радваха ми се и кубинците, много от които са били в България, някои дори знаеха български. Следваха групите от Южна Корея с 24 души, и с по 21 от Чили и Колумбия. Най-силно европейско представителство имаше от Великобритания - 15 души, и от Швеция - 11. Аз освен че бях единственият българин, се оказах и единствен от цяла Източна Европа, ако не броим като такъв един източногерманец от бившата ГДР, с когото имахме какво да споделим за общото минало на нашите две страни.
Най-старият бригадист се оказа, че е на 90 години - бивш боец от испанската гражданска война, който след победата на ген. Франко над републиканците е бил принуден да емигрира в Бразилия. Там през 60-те години на миналия век се включва в партизанското движение срещу кървавата военна хунта, която тогава гнети бразилския народ. А на всички официални мероприятия се явяваше със знамето на Испанската република отпреди 75 години. Изненада за мен бе и една близо 90-годишна представителка от голямата канадска група, от паралелната "Бригада Че Гевара", които също бяха настанени в лагера ни. Тази жена на преклонна възраст се оказа, че по рождение е македонка от Северна Гърция, принудена поради политическите си убеждения да емигрира след края на Гражданската война там през 1949 г. Тя можеше да говори на перфектен български език и проявяваше буден интерес за ставащото в България.
Програмата на бригадата включваше освен предиобеден

доброволчески труд на полето

(бране на домати, ягоди, уникално ароматичните малки кубински банани, рязане на захарна тръстика и др.) и редица лекции и конференции за актуалната и неблагоприятна за страната икономическа и политическа международна обстановка. Десетилетната американска блокада и принудителна изолация на Куба, разпадането на социалистическия лагер и свързаната с това загуба на 80% от пазарите й, двата последни опустошителни урагана от 2008 г., както и настоящата световна икономическа криза, оказват очевидно негативно влияние върху развитието на страната. Поради липсата на средства намаляват чуждестранните туристи, цената на международните пазари на никела се е сринала, а това е един от основните експортни продукти на Куба. Всичко това днес налага актуализиране на социално-икономическия модел на Куба, което бе и темата на една от лекциите. Мерките включват приемането на нов закон за чуждестранните инвестиции, закон за зоните за специално икономическо развитие, както и за постепенното премахване на действащата днес бивалутна разплащателна система в страната (местно и конвертируемо песо). Защото паралелното използване на двете парични единици предизвиква разслоение в обществото, различни възможности за потребление, което досега държавата се опитваше да компенсира с предоставяне на основни хранителни продукти срещу купони на символична цена.
По време на бригадата се проведоха редица културни мероприятия с участието на бригадистите. Моят скромен принос бе информационен щанд за България, който за мое учудване бе много добре посетен. Организирани бяха и срещи с ветерани от революцията, видни личности като например дъщерята на Че Гевара - Алейда, с близки на Петимата кубински герои и с вече освободените от американски затвори 2-ма кубински антитерористи. А на международна среща за солидарност с Куба в Двореца на конгресите в Хавана много от гостите изказаха своя опит в подпомагане на кубинския народ. Оказа се, че в света има

над 1000 организации за солидарност с Куба

Своеобразна незабравима кулминация бе първомайският мегапарад в Хавана, провеждащ се на обширния Площад на революцията под мемориала на Хосе Марти. В демонстрацията взеха участие над 600 000 трудещи се и хиляди гости и приятели на страната от цял свят. Присъства и президентът Раул Кастро. През следващите дни имахме удоволствието да посетим редица музеи и исторически паметници в Хавана като мемориала на Хосе Марти и Музея на революцията, бивш дворец на диктатора Батиста, където се съхраняват артефакти от революционната борба, както и яхтата "Грамна", с която партизаните на Кастро акостират в края на 1956 г. на безлюдния плаж Лос Колорадос в Югоизточна Куба.
По време на тридневна обиколка в централната част на страната посетихме колоритния град Санкти Спиритус, чийто център се реновираше по случай 500-годишнината на града. След това заминахме за Санта Клара, където е паметникът-гробница на Че Гевара и неговите загинали в Боливия бойни другари. Последният ден от това пътуване бяхме в град Ягуахай, носещ индианско име. Там другият легендарен главнокомандващ партизаните - Камило Сиенфуегос, успешно щурмува и превзема последната добре укрепена база на диктатора Батиста, с което в края на 1958 г. окончателно е открит пътят на бунтовниците към столицата. В тези две битки, решаващи изхода на гражданската война, партизаните успяват въпреки десетократното числено и военно-техническо превъзходство на армията да разгромят правителствените сили. Бившите казарми на войските на диктатора Батиста след революцията са превърнати в училища или в болници и днес служат на кубинския народ.
В град Артемиса, столица на едноименната провинция, недалеч от който бе разположен и лагерът ни, разгледахме няколко детски градини и училища, където ни запознаха с учебното всекидневие на подрастващите в Куба - страната е известна и с това, че има нулева неграмотност.

В тази сгъстена програма

разбира се, не липсваше и екскурзия до прочутия кубински курорт от световен ранг - Варадеро. Широкият около 700 метра и близо 25 км дълъг полуостров се намира на около 150 км източно от Хавана. Пътьом магистралата минаваше покрай т.нар. източни плажове със зашеметяващи гледки към океана, покрай откритите преди няколко години с китайска помощ петролни полета и петролодобивните кули и голямото пристанище за товарене на захар Матансас.
Иначе това, което ми направи най-голямо впечатление е, че въпреки че Куба е видимо в тежко икономическо състояние, много от фабриките не работят, а техниката и превозните средства са стари, но хората, макар и бедни и без много вещи, са весели и щастливи. Децата са чисти и облечени спретнато. Никой не рови по кофите за боклук, както у нас. В Куба продължава да се строи. За разлика от у нас, където болници, училища и жп линии се закриват, а пристанища се приватизират за жълти стотинки, на Острова на свободата няма нито една затворена болница, нито едно закрито училище, образованието и здравеопазването на всички нива са напълно безплатни (къде днес това все още го има по света!?), а магистралната мрежа дори е по-дълга от нашата. Според Индекса за човешкото развитие на ООН Куба, която се самоопределя като развиваща се страна от Третия свят, е само 2 позиции зад членката на ЕС - България (за 2012 г. двете страни са съответно на 57 и 59-о място). Индексът оценява нивото на благосъстояние - бедност, грамотност, образование, медицинско обслужване, продължителност на живота, равнопоставеност и др.
Може би най-точното определение за днешна Куба е дал Фидел Кастро: "Страната ни не е нито раят, който някой наши приятели виждат у нас, но ние не сме и адът, за който нашите врагове ни представят".



На 6.04.1960 г. заместник държавният секретар на САЩ Лестър Д.Мълори дефинира цинично кратко и ясно целите на антихуманната американска блокада срещу Куба: "Ограничаването на доставки на стоки и средства да доведе до ниска покупателна способност на доходите и по този начин да се предизвика масова бедност, глад и отчаяние сред населението, а те да породят недоволство сред масите, водещо в крайна сметка до събаряне на правителството".