Мутациите на един президент

Гневните и нервни изблици на грузинския президент Михаил Саакашвили -  дъвченето на вратовръзка, шпиономанията, страхливото бягство от мним обстрел, болезнено амбициозните изхвърляния - характеризиращи неговата особа, вече принадлежат на миналото. Ястребът Саакашвили отскоро се държи като гълъб. Непосредство след участието му в срещата на НАТО в Лисабон с него настъпи удивителна метаморфоза - той мутира в пацифист. Нещо повече - започна да проповядва непротивене на злото, заимствайки толстоистки идеи. В интервю за "Фигаро" Саакашвили обеща да поеме задължението да не употребява сила. "Грузия трябва да стане европейска, съвременна страна", каза той, готов да заповяда: "Сбогом на оръжията!" Някой може и да му повярва. Разбира се, ако не знае колко Саакашвили е привързан към театъра. Често се случва да е едновременно драматург, режисьор и изпълнител на главната роля. Когато през 2003 г. по време на "революцията на розите" той участва в щурма на парламента с роза в ръка. А след триумфалната му победа демонстративно пи чай от чашата на Шеварднадзе.  
Днес Саакашвили сякаш е загърбил театъра. От трибуната на Европарламента миналата седмица Саакашвили потвърди готовността си за диалог с Русия и обеща страната му никога да не употребява сила за възстановяване на териториалната си цялост. Грузинският президент изрази и готовност за "задълбочен и всестранен диалог с руските партньори" и подчерта, че това е "нелека инициатива за страна, 20 процента от чиято територия е окупирана".
Доколко е искрен в новата си роля на миролюбец - това личи от заканите, изказани от негови съидейници в Тбилиси. Разбира се, под сурдинка. Те заплашват, че малка Грузия е способна да причини големи неприятности на Русия - например да блокира приемането й в Световната търговска организация и да противодейства на подготовката за Зимната олимпиада през 2014 г. в Сочи. Нещо, което тайно планира неспокойният Саакашвили. В плановете му специална роля се възлага на "абхазкото правителство в изгнание" и чеченската диаспора, призовани да организират акции срещу "Сочи-2014". Подготвена е и специална декларация от временна парламентарна комисия до МОК с искане зимната олимпиада да бъде проведена в друга страна.
Както по всичко личи, Саакашвили изглежда все още не е осъзнал горчивата за него истина, че "розите увехнаха". Във Вашингтон и в Брюксел обаче виждат, че "революцията на розите" не постигна желаните и очакваните промени - в Грузия няма изградено демократично общество, за каквото говореше предшественикът на Обама в Белия дом. Режимът остава авторитарен. От гръмко заявените приоритети и цели на екипа на Саакашвили - възстановяване териториалната цялост на страната, евроинтеграция, членство в НАТО, превръщане на Грузия в главен енергиен коридор в района и пр., не е постигната нито една. Главната причина за това е погрешната вътрешна политика и незачитането на международните правила и норми на общуване. Факт е, че неимоверните усилия на Тбилиси на срещата на НАТО в Лисабон Москва да бъде осъдена за "окупацията на Абхазия и Южна Осетия", се оказаха напразни. В португалската столица лидерите на НАТО потвърдиха своята заинтересованост от развитието на добри делови отношения с Москва. Този факт вероятно е предизвикал толстоистките изблици на Саакашвили във "Фигаро". А не беше много отдавна времето, когато обещаваше да помогне на Европа при диверсифицирането на маршрутите за доставка на енергийни ресурси, заобикалящи Русия. Той плашеше, че ако не приемат Грузия в евроатлантическите организации, Европа и НАТО ще бъдат лишени от верен партньор и достъпът до централноазиатските енергийни ресурси ще стане невъзможен.
Сега пее друга песен, усетил все по-сериозния  натиск на укрепващата опозиция, която през годините беше твърде фрагментарна и разнородна. Тя все още не може да излъчи обединяваща фигура. Но последно време нейният глас се чува все по-ясно и по-надалеч. Лидерът на "Алианс за Грузия" Ираклий Аласания в началото на месеца разговаря със съветници на Обама, а бившата председателка на парламента Нино Бурджанадзе проведе редица срещи с руски и с европейски политици. В Тбилиси протестите на централния площад стават все по-мощабни. Саакашвили скоро може да се окаже в изолация...
 

Учредителен конгрес на нова опозиционна партия се състоя на 24 ноември в Тбилиси. За председател на "Грузинска партия" бе избран  бившият омбудсман на републиката Созар Субери. Съпредседатели станаха Леван Гачечиладзе - основният съперник на Саакашвили на президентските избори през 2008 г., и бившият военен министър Иракли Окруашвили, който е емигрант във Франция. На конгреса бе обявено, че една от главните цели на новата партия е "бързата и безболезнена смяна на властта в страната и нормализирането на отношенията с Русия".