Мерки за икономиката по време на криза

За да разберем по-добре влиянието на кризата върху БВП (брутния вътрешен продукт), е полезно да си припомним уравнението на Кейнс, конструирано през 30-те години на миналия век. По него и сега в цял свят се изчислява БВП, макар че нашите пазарни фундаменталисти ненавиждат този велик учен. То гласи:

БВП = частно потребление + държавно потребление + инвестиционно потребление + износ - внос
В най-общ вид влиянието на кризата върху съставките на БВП и общия му размер е показано на следната фигура:


Влияние на кризата върху БВП

Негативното влияние на кризата е показано със сивите правоъгълници. Рестриктивната политика потиска вътрешното търсене, увеличава размера на пораженията и свива обема на БВП. Стимулиращата политика намалява размера на пораженията и увеличава БВП.


България, както и Европа, преживява криза на ограничено търсене. Ние ще почувстваме последствията от ограниченото външно търсене поради свиване на износа. То започна към края на м.г. Износът ни към страните от ЕС-15 през третото тримесечие на 2011 г. е бил 2620,1 млн. евро, а през четвъртото - 2431,6 млн. евро. По предварителни данни на НСИ общият ни износ през януари 2012 г. е с 317,6 млн. лв. по-малък от този през януари 2011 г. Това свиване ще продължи и през следващите месеци поради неблагоприятната конюнктура в другите страни.
Още по-големи са негативните ефекти върху вътрешното търсене поради потиснатото частно (на домакинствата), държавно и инвестиционно търсене. При такава криза най-подходящата политика е

стимулиране на търсенето

по всички възможни съставки на БВП и с всички възможни инструменти. Рестриктивната политика в такава ситуация е погрешна. Тя задълбочава спада в производството, заетостта и доходите, т.е. изостря кризата.
Като имам предвид тази диагноза, в статията "Спешни мерки за смекчаване на рецесията" от 20 февруари 2012 г. в ДУМА предложих програма с 37 мерки за облекчаване на последствията от кризата. Главната задача на тези мерки е да се насърчава вътрешното домакинско, държавно и инвестиционно търсене с три по-конкретни задачи: Първо, да се насърчава индивидуалното търсене на бедните и средните слоеве от населението, в чиято потребителска кошница преобладават произвеждани у нас продукти и услуги. Второ, да се европеизира данъчната ни система, като се разпредели по-справедливо данъчното бреме между гражданите и между предприятията, да се стимулират дългосрочно тези, които инвестират за разширение и модернизация. Трето, да се увеличат инвестициите за инфраструктура, да се разшири държавно-частното инвестиционно партньорство за изграждане на високотехнологични и експортно ориентирани производства и да се форсира усвояването на структурните фондове от ЕС.
В разгара на кризата беше необходимо държавата да се намеси за спасяване от фалит на финансови и нефинансови компании и да стимулира вътрешното търсене с цената на временни умерени бюджетни дефицити. В някаква степен (макар и не толкова активно, както в САЩ) така постъпиха и в Европа.
В резултат на това растежът на БВП в САЩ през 2010 г. беше 3%, а в ЕС - 2%. Най-новата прогноза на МВФ за САЩ е 1,8% растеж през 2012 г. и 2,2% през 2013-а, а за еврозоната - 0,5% в 2012 г. и 0,8% в 2013 г. Безработицата, която по време на кризата в САЩ за отделни месеци превиши 10%, през февруари 2012 г. беше 8,3%. В ЕС в началото на 2008 г. тя беше 6,7%, сега е 10,1%, а в еврозоната - 10,7% и продължава да расте.
През 2010-2011 г. и в началото на т.г. многократно препоръчвах държавната подкрепа за вътрешното търсене да затихва постепенно до пълното й прекратяване само когато икономиката стъпи окончателно и необратимо на собствените си крака. За повече яснота правех сравнения с пациент, сочейки, че при преждевременно прекратяване на лечението последствията могат да са фатални. За подробности - виж моя сайт на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm.  Това фундаментално изискване не беше спазено в Европа. Оправдавайки се с дълговата криза, консервативните правителства в някои европейски страни и ръководството на ЕС прекратиха преждевременно и рязко подкрепата за вътрешното търсене и пристъпиха към брутално ограничителна политика, която го потиска. Колкото по-силна и продължителна е рестрикцията, толкова по-ниски са растежът, заетостта и доходите, по-ограничен е потенциалът на икономиката да обслужва дълга.
Консервативни политици, банкери и придворни икономисти - пазарни фундаменталисти, ни убеждават в един икономически абсурд - че растеж се постигал чрез поголовни съкращения на персонал и разходи, защото това създавало доверие във финансовата общност, а доверието пораждало растеж. Подобна политика потиска още повече вътрешното търсене, а чрез него - растежа, заетостта и доходите, нарушава бюджетното равновесие.
Такава обстановка не създава доверие. Дори ако за момент допуснем абсурда - че го създава, доверието не може да замести

липсващата покупателна способност

С доверие може да се сключи отделна сделка, но само с доверие не е възможно да се сключват трайно сделки без покритие с покупателна способност на стопанските партньори и на домакинствата. А липсата на покупателна способност разрушава доверието. Икономическата теория и световната стопанска практика не са доказали, че доверието може да замества покупателната способност като платежно средство. Дори традиционните тефтери в малките селски магазинчета, които почиват само на взаимно доверие, са с ограничена трайност и изчезват с изчерпване на оборотните средства на магазинера. Изчерпването на покупателната способност на клиентите закрива техния достъп до тефтерите, защото няма доверие без платежоспособно търсене. Нима това не е очевидно!
Ние, българите, страдаме от трудно излечима болест - синдрома за национална малоценност. Прекланяме се угоднически пред чуждото и подценяваме своето. Осланяме се повече на третокласен чуждестранен експерт, отколкото на първокласен свой. Това ме принуждава да прибегна до позоваване на оценки от най-меродавни чуждестранни източници, които сега казват същото, което съм писал многократно през последните години. Не защото са го заимствали от мен, а понеже и те, и аз сме стигнали до същите изводи по логически път и чрез анализ на световния опит.
В актуализирания Обзор на МВФ за световната икономика от 24 януари 2012 г. може да се прочете: "Страните с ниски лихви или други фактори, позволяващи фискално маневриране, включително и някои в еврозоната, следва да преразгледат темпа на краткосрочната си фискална консолидация. Прекаляването с текущи фискални ограничения за компенсиране на циклични загуби на доходи ще ограничава още повече стопанската активност, ще подкопава подкрепата на населението и ще минира пазарното доверие... Възстановяването на доверието в еврозоната зависи от задълбочаването на финансовата и фискалната интеграция през следващите години... Новите пазарни икономики с ниска инфлация и нисък публичен дълг... могат да си позволят

по-големи социални разходи

в подкрепа на най-бедните домакинства".
Световноизвестният икономист Лоуренс Самърс, бивш министър на финансите при президента Клинтън и до преди година главен икономически съветник на президента Обама, писа във "Файненшъл Таймс" на 25 март 2012 г.: "Възстановяващият се пациент, който не завърши пълния курс на лечението си, поема голям риск за своето здраве. На същото основание най-сериозният риск за възстановяването на икономиката през следващите няколко години вече не е финансовото напрежение или външните шокове, а рязката промяна на политиката от поддържане на подходящо търсене към грижите за традиционна фискална и парична предпазливост... Даже ако икономиката създава 300 000 нови работни места на месец и расте с 4% (той има предвид САЩ - б.а.), ще са нужни няколко години за възстановяване на нормалните условия. Залитане т.г. към политики, подходящи за нормални времена, ще бъде съвсем преждевременно. Най-нови изследвания показват, че при забавяне на текущите инвестиции се уврежда дългосрочното функциониране на икономиката. Аз и Брад ДеЛонг (голям американски икономист от Калифорнийския университет в Бъркли, бивш зам.-министър на финансите - б.а.) в наскорошна статия доказахме, че масираните и преждевременни фискални ограничения чрез свиване на икономиката могат да изострят бюджетните проблеми в дългосрочен план". Такива позиции споделят нобеловите лауреати Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман, известните икономисти Нуриел Рубини, Кенет Рогоф (бивш главен икономист на МВФ), Оливиер Бланшард (настоящ главен икономист на МВФ) и много други.
Ще ми се да вярвам, че нашето правителство, което не се вслушва в добронамерените препоръки на трезвомислещи български икономисти за успешно излизане от кризата, ще се замисли над това, което казват световноизвестни американски икономисти и професионалисти от МВФ. През следващите няколко години поддържайте политика на умерен бюджетен дефицит плътно до 3% от БВП и умерено контролирано увеличение на публичния дълг за инвестиционни цели до 25-27% от БВП, както е предложено в споменатата по-горе моя статия от 20 февруари 2012 г.!