Велислава Гечева:
Мечтая да нарисувам най-хубавата си картина
Да правиш каквото и да е изкуство в България е доста скъпо. И малко хора могат да си го позволят, казва младата художничка, която спечели наградата "Едмонд Демирджиян"
/ брой: 256
Велислава ГЕЧЕВА е тазгодишната носителка на наградата "Едмонд Демирджиян", която едноименната фондация връчва на млад художник за трети път. Велислава е родена през 1986 г. Завършила е Националната художествена академия, специалност живопис. Има участия в престижни изложби, сред които изложба-конкурс "Национални награди Алианц България за живопис, скулптура и графика", 2012, "Зона Urban", 2011, "Нощта на номинираните", Национален конкурс за млади художници, критици и куратори на фондация "Св. св. Кирил и Методий", 2011 и други. В картините си младата авторка се интересува от обикновените ситуации. Те напомнят моментни снимки на обекти, теми и случки от всекидневието, в които като че ли на пръв поглед няма нищо необикновено, но всъщност олицетворяват реалния живот. Често свързани с пътувания, движение, преместване на хора на различни места...
Цитати:
"Интересът към родното изкуство в чужбина е по-голям отколкото у нас"
"Изкуството тук е лукс за масовата публика
- Велислава, скоро станахте третия носител на наградата на името на художника Едмонд Демирджиян. Какво означава за вас това отличие?
- Отличието за мен е много престижно. Познавайки взискателността на журито, не мога да не съм поласкана от този избор. Такова признание стимулира всеки млад човек и е повод за по-добро начало.
- Очаквахте ли да бъдете наградена?
- Бях уведомена за избора на фондацията и специално за изложбата нарисувах допълнителни картини с цел да поднеса и изненада. Зная, че наградата се дава на художници, от които се очаква бъдещо развитие и ще продължа в тази насока.
- Ценни ли са според вас подобни награди? С какво те са полезни за младите хора?
- Много са ценни, тъй като това са първи признания за творчеството им и дават увереност, че са на прав път.
- Завършили сте живопис, с това ли искате да се занимавате?
- Разбира се. Рисувам от петгодишна възраст през целия си живот, за това съм учила и практикувала досега. Не мисля, че бих могла да правя нещо друго.
- Какви теми и сюжети ви вълнуват?
- Аз съм импулсен художник, ако мога така да се определя. Рисувам това, което ме вълнува в настоящето. В процеса на работа се опитвам да наслоявам картините си с различни смисли. Мисля, че с натрупването на опит и житейска мъдрост творбите ми ще стават все по-насочени.
- А достатъчно ли е само с рисуване един млад художник да се издържа, да живее прилично?
- Много е трудно. А за България - невъзможно. Все още стандартът на живот у нас е много нисък, за да могат хората масово да си позволяват да си купуват изкуство. Разчита се на епизодичния интерес на по-големи и проспериращи фирми и учреждения. За жалост интересът към родното изкуство в чужбина е по-голям отколкото у нас. Да правиш, каквото и да е изкуство в България е доста скъпо. И малко млади творци могат да си го позволят.
- Занимавате ли се и с още нещо, или разчитате единствено на изобразителното изкуство?
- Налага ми се да работя като художник на реклама в една фирма и от време на време съм шофьор. Изкуството тук все още е лукс за масовата публика. Хората са загрижени повече за насъщния и нямат време и пари за задоволяване на духовни интереси. Затова и художниците са прословути със своята бедност.
- Все пак хората купуват ли картини? Какво търсят?
- Да, тези, които могат да си го позволят. Въпрос на вкус и лично виждане е какво ще купят. Фактът, че с чиста живопис се занимават вече малко художници, означава, че има интерес към нея. Мисля, че се правят опити за подмяната й с технологични идеи.
- Какво се продава в момента?
- Не съм в течение на пазара... Според мен моите картини се приемат добре и доста продавам. Както тук, така и извън страната, макар и от разстояние. Приятно ми е, че ме забелязват. Може би 70 на сто от картините ми са купени.
- Наблюдават ли се нови тенденции? Какво е актуално?
- В момента... Не мога да кажа. При съвременната тенденция към овеществяване и технологизиране, мисля, че чистата живопис и въобще изкуството, да го наречем съзерцателно, което възбужда въображение и вълнения, е все по-дефицитно. Живописта е стара колкото света. Няма особени новости, освен появата на някое нашумяло име. А за да бъде един художник автентичен, мисля, че е по-добре той да се вглежда повече в себе си, а не в другите. Така ще избегне повлияването си от нещо вече направено преди него.
- Какво мислите за комерсиалното изкуство?
- Всяка картина, появила се за продан, вече става продукт. Може би имате предвид поръчковите картини? За такива неща не съм достатъчно популярна... Според мен комерсиално изкуство могат да си позволят да правят или посредствени художници, или много добри, с утвърдено име. Не мисля, че попадам и в двете категории. Не съм още на равнището да правя комерсиално изкуство. Рисувам това, което ме вълнува и впечатлява.
- Каква е ситуацията в чужбина? Там по-лесно ли е за младите?
- За един млад творец никъде не е лесно. Само че в страните, където се държи на духовността на нацията, има осигурени много по-добри материални условия за обучение и изява. А който не може и там, просто отпада. Имам впечатления от Италия, където живописта все още се цени.
- От какво друго се интересувате? Какво правите през свободното си време?
- Нямам много свободно време, но обичам да гледам програмите на Да Винчи и Дискавъри. Смятам ги за чудесни и много полезни за хора, които нямат време за четене.
- Следите ли новините? Коя е последната, която ви впечатли?
- Следя главно нещата, които се случват у нас. Смятам, че да се обръща прекалено внимание на световните тенденции има и отрицателни страни. Човек трудно може да не се повлияе и да загуби автентичността си. Нека по-добре хората, чиято работа е да следят новостите, да го правят, а авторите да се вглъбяват в себе си и в творчеството си.
- За какво мечтаете?
- Като изключим чисто човешките желания, мечтая за признание и одобрение на изкуството ми. И, разбира се, да нарисувам най-хубавата си картина!