Изстрадани открития
Македонците не са българи, а ние, българите, сме французи
/ брой: 6
Не знам дали сте забелязали, уважаеми, но у нас се краде много. Няма нещо, което не подлежи на отнемане. Предмет, идея, жена, за пари да не говорим, а релсите и кабелите нека ги поставим в раздел "предмети". Съществуват на света по-слабо цивилизовани държави, където кражбата се наказва с отрязване на ръка. Този варварски наказателен подход у нас не би променил нищо. Режат му на нашия човек ръката, но човекът се оправя криво-ляво от уплахата и почва да краде с другата. Добре, но в съда не потупват по рамото. Отрязват му и втората ръка, а той не е някакъв там индийски многорък бог, само две е имал до този момент. И започва да краде с крака...
Имах възможност да се уверя, че жителите на Република Македония, а там живеят хора от всякакви националности и вероизповедания, изобщо не докосват чуждото. В Охрид квартирата ми беше в тъмен, крив сокак, а под прозореца ми, най в тъмното, 24 часа престоя незавързан и незаключен със седем катинара чисто нов моторолер "Веспа". И нищо. В Скопие моите приятели се удивиха, че заключвам колата си и включвам аларма. Но защо го правиш? Тук никой не краде... Тогава се уверих, че нямаме никакви основания да твърдим, че македонците са българи. Това обаче беше отдавна, преди, да речем, седемнадесет години, сега нещата може да са се променили, двустранни контакти, Гюешево-Мюешево, колко му е да се добият вредни навици.
И в Полша така, братски славянски хем народ също - пред очите ми една госпожа забеляза на тротоара великолепни дамски ръкавици: фина кожа, финтифлюшки, кройка, абе бижу! Приклекна, вдигна ги и ги постави на ниския клон на най-близкото дърво. Който ги е загубил, да ги намери. Без да й минава през ум на любезната пани, че зад нея може да върви някой българин и след десет минути в хотела да подвикне на жена си: "Цуцка! Виж какви ръкавички съм ти донесъл."
Но защо прехвалваме чужденците, а унизяваме нашите хора? В самия град Париж на дъщеря ми й откраднаха колелото, заключено с две вериги и с два катинара за метален стълб пред супермаркета. В книгата си за Швейк Хашек описва как се крадат породисти кучета в Прага. Изобщо много още такива примери могат да се дадат. За кучета, за идеи, както казах... Но аз повече в България живея, та за нашите си крадци пиша.
Само за едно се чудя, като наблюдавам живота около себе си: защо, който е по-беден, краде по-малко, а който е по-богат - повече. Ако беше обратното, досега у нас щеше да е дошъл най-справедливият обществен строй, независимо как ще се казва.