Репортаж
Магията на Родопите
Пътуване из планината на Орфей - пет водопада, четири архитектурни резервата, три музея, две крепости и един връх
/ брой: 157
Деси ВЕЛЕВА
За магията на Родопите знае всеки българин. Или е бил част от нея, или планира да се потопи. Въпросът е дали да изгребе с пълни шепи от вълшебството наведнъж, или да опитва по малко по-често. Ето един вариант за опознаване на част от красотите на Западните Родопи в рамките на интензивно 7-8-дневно пътуване. То включва посещението на пет водопада, четири архитектурни резервата, три музея, две крепости и един връх.
Отправната точка може да е село Огняново - известен балнеоложки курорт, привличал хората още от древността, както става ясно от запазените останки от антична римска крепост в района. Сега селището е магнит заради минералните извори. Къщи за гости са разхвърляни из цялото село, а в единия му край са съсредоточени десетки хотели, повечето със собствени басейни и спа центрове. Лековитата вода е достъпна и във възстановените преди три години мира до Огняново, край които могат да се правят слънчеви бани.
Селото е отправна точка и за две много известни дестинации в района - архитектурните резервати Лещен и Ковачевица, всяко на 20-ина минути едно от друго. Днес обаче те трудно могат да се нарекат резервати, тъй като онова, заради което трябва да се пазят, се руши. И в двете села старите постройки са в разруха, оригиналните им плочести покриви пропадат, а в разцвет е новото строителство, за което пари има, но ограничения - не.
В Ковачевица си заслужава да се посети старата сграда на училище "Йордже Димитров", превърната в музей. В едно от помещенията е бил кабинетът на българския писател акад. Людмил Стоянов. Друго показва бита на местните хора, а в останалата част са изложени мебели и атрибути от някогашното школо.
Разнообразен скок встрани от историята е посещението на водопада Буков дол между Ковачевица и Горно Дряново. Пътеката до него тръгва от пътя между двете села и според табелата е едва няколкостотин метра. Когато обаче те са под наклон, не изглеждат толкова малко. Пътят е много приятен, но заради влагата е доста хлъзгав и на места опасен за възрастни и малки деца. Водата в края на изкачването пада от около 20 метра и въпреки че през лятото реката не е пълноводна, пак е страхотна гледка.
Ако искате да видите архитектурен резерват, посетете село Долен. То все още е встрани от туристическия поток и апетитите за нови хотели. Селото се намира западно от Огняново, по пътя за Доспат. Старата му запазена част е непосредствено след новата. И тук тегне мъката на упадъка, има много изоставени къщи, но атмосферата все още е запазена. Може да се направи голяма обиколка по калдъръмените улички и да не се срещне нито един човек.
Преди да се стигне до с. Долен, може да се направи хубава, но и уморителна, разходка из ландшафтно-историческия парк "Градище". Пътеката през него се изминава за около 3 часа, като в началото е само спускане за разтуха. След като се стигне до реката, започва по-дългото изкачване. Почти целият път е сенчест и разходката е много разнообразна - първо се преминава край скалното образувание Главата, което прилича на човешки профил, след това идва тракийското светилище - на около 7000 години и едно от най-старите на Балканите. Следват местността Момин вир, запазен римски мост, множество беседки за отмора и още скални образувания, оприличени на хора или животни. Своеобразната екопътека започва и завършва с детска алпийска пътека, която е истинско забавление за децата.
Една от най-големите забележителности в района безспорно е Триградското ждрело и близкото едноименно село. Не питайте местните какво е работното му време и дали е отворено. Защото това е природен феномен, а не музей, който работи по график. Надвисналите над пътя урви спират дъха, а близкото населено място тъне в тишина. Гледките са незабравими и отпускащи, а почивка в района освобождава напрежението за месеци напред.
В близост е и пещерата Дяволското гърло, за която се носят легенди, търсят се отговори на загадки, задават се множество въпроси, които не могат да намерят отговори, както от наши изследователи, така и от чужди. Мистериозната пещера е като огромна паст, през която минава шумна река с неясен път. 300 стъпала трябва да бъдат изкачени, за да излезете от гърлото на дявола до светлината, без да сте разгадали нито една от тайните на природната забележителност.
За още природни, исторически и архитектурни забележителности четете в някои от следващите броеве
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.