"Ловци на мигове" събраха уникати в музей

Близо 3000 единици фототехника, фотоматериали и консумативи е събрал в най-голямата у нас колекция Великотърновският регионален исторически музей, похвали се директорът Иван Църов. От фотоапарати с ленти се премина на цифрова фотография и се оказа, че тази многобройна техника е излишна. Заедно с нещата, които бяхме натрупали през годините като дарения от по-стари модели фотоапарати, се оформи една доста солидна сбирка, свидетелства Църов. Известният великотърновски фотограф Здравко Николов проявил инициатива и се свързал с мнозина свои колеги. Оказало се, че по същите причини старата техника им е излишна.
И започна кампания в продължение на две-три години - събра се доста добра колекция от фотоапарати и консумативи, спомня си директорът. С нея дошла идеята да се обособи звено в структурата на регионалния музей, което хем да се занимава с консервация, хем към него да се събира, съхранява и експонира фототехника за любителите.

Апарати от зората на фотографията

Идеята била подкрепена от гражданско сдружение на великотърновци и в момента в музей "Възраждане и Учредително събрание" е подредена временна изложба. Там е показана малка част от събраното, но според Църов в нея са най-характерните и редки експонати от богатата колекция. Иван Църов благодари на всичките към 730 дарители, допринесли за обогатяването на експозицията.
Всеки момент музеят ще получи дарение от Словакия, което представлява фотографска техника на българин, преселил се много отдавна в Словакия, където кариерата му като "ловец на мигове" процъфтяла.
На чужденците колекцията също е интересна. Директорът, изкушен от фотографията и обичащ да поглежда често света през обектива, обясни любопитството на чуждите посетители с факта, че в чужбина колекционирането на фототехника е много популярно отдавна, а по нашите земи ценителите успяват да намерят екземпляри, които отдавна са изчерпани от антикварния пазар на Запад.
Интересна за тях била руската фототехника, произвеждана от 20-те до 80-те години на миналия век, която на Запад е слабо позната. По обясними причини пък в България има много добри екземпляри от нея.
Иван Църов обясни, че Националният политехнически музей също разполага с фотографска сбирка. Там имат превъзходни екземпляри, но най-голямото количество е при нас и ние продължаваме много интензивно да събираме всичко, казва той.
Фотоапаратът от изключително редкия модел "Киев-88", с който първият български космонавт Георги Иванов е тренирал и се е обучавал на фотография, се пази във Велико Търново. Това не е идентичният фотоапарат, който е летял в космоса, но все пак е използван и докосван дълго време от ръцете на първия български космонавт, допълва Църов.
Във Великотърновския музей се пази и студийната камера "Хох и Ханне", с която е заснето обявяването на Независимостта на България в църквата "Св. 40 мъченици" и на хълма Царевец през 1908 г. Била притежание на фотографа Никола Нанков, който направил няколко кадъра, с които илюстрирал прочитането на Манифеста от цар Фердинанд. Впоследствие ги издал като пощенски картички. Този фотоапарат е от много редките вещи в сбирката с фототехника на Великотърновския музей.
Друга реликва е собственоръчно изработена бокс-камера от търновеца Димитър Димитров (1914-2005) през 30-те години на ХХ век, който нямал пари да си купи фабрична. Конструирал я от мукавяна кутия, парче молив, закопчалка от дамска чанта, пружина от офицерска шапка, рефлектор от джобно фенерче, стъкло от очила. Дълго време я ползвал и чрез нея успял да събере пари за фабрична. Това му занимание и любовта към фотографската техника останали до края на дните му. В над 75-годишната си кариера е ремонтирал повече от 10 хиляди фотоапарата.
Като екзотична и дори шпионска директорът определи историята на един търновец, шофьор в международния транспорт през 60-те и 70-те г. Бил му даден един уж любителски фотоапарат, снабден обаче със специален обектив, с който от далечно разстояние можел да прави специални снимки като пътувал по Средиземноморието, Близкия изток и Северна Африка. Търновецът смело снимал различни обекти, представляващи интерес за българското разузнаване.
Във Велико Търново се съхраняват и оригинални фотоси отпреди Освобождението, така че експозицията показва материали на близо 140 години.

Фотолетописец на българската независимост

Никола Нанков

Светлописецът (както наричали майсторите на първите фотографии) Никола Нанков дошъл на 15-16-годишна възраст от дряновското село Геша да учи занаят при прочутия търновски фотограф Панайот Посталов. Той "с отворено сърце приел находчивото и любознателно момче", пише в книгата си "Споменъ за Търново" - страници от следосвобожденската история на града, историчката Катя Митова-Ганева, посветила отделна глава - "Три поколения великотърновци си предават тайните на фотографията",на Никола Нанков, Борис Нанков и Бисер Бояджиев.
Обективът на великотърновския фотолетописец е запечатал всички важни събития от първите десетилетия на миналия век в старата столица и образите на известни личности от славните търновски фамилии - Марко Тотев, Александър Пенчев, Никола Габровски, Стефан Фъртунов, Давид Тулешков, Леон Филипов.
Като скъпа реликва наследниците на Никола Нанков запазили майсторското му свидетелство номер 1401, издадено от Варненската търговско-индустриална камара на 29.01.1929 г., с което той е провъзгласен за майстор в занаята фотографство. Документът е експониран в музей "Възраждане и Учредително събрание", заедно с много, дарени от фамилията материали, свързани с живота и делото на бележития светлописец и сложили началото на голямата фотографска сбирка на Регионалния исторически музей. Там е и големият студиен фотоапарат от ателието му, фотографски списания и каталози и друга фотографска техника на Никола Нанков.