Кризата връхлетя и Белгия
/ брой: 147
Белгия от години е конфронтирана с тежка държавна задлъжнялост. Към днешна дата тя възлиза на около 330 млрд. евро, което е близо 100% от брутния вътрешен продукт (БВП), при допустима горна граница от 60%, според Маастрихтските критерии. Текущият дефицит също скочи през миналата година от 1 на 6%, което вече е притеснителна величина и е двойно над допустимата граница. Освен това политическата несигурност в страната от години е висока вследствие на силно фрагментираното партийно пространство. Проведените неотдавна парламентарни избори бяха спечелени от фламандската сепаратистка партия N-VA и това засили страховете на анализаторите. Причината е, че една по-продължителна политическа криза може да влоши икономическото състояние и да задълбочи дефицита и задлъжнялостта, което ще доведе до екстремни кризисни явления, подобни на тези в Гърция.
Инвеститорите са разтревожени и това се вижда от паническата разпродажба на белгийски държавни ценни книжа. Разликата в премията на доходността, при която се търгуват белгийските, спрямо например 10-годишни облигации на ФРГ, само за броени дни скочи от под 0,5% на над 1%, което сериозно ги оскъпява и е индикация за страх у инвеститорите от евентуален фалит на страната. От по-нататъшното развитие на този процес до голяма степен зависи дали ще се стигне до гръцки сценарий или не.
Поради големия проблем, който има Белгия от години със своите дългове, анализаторите не са категорични дали бъдещото правителство ще може да се справи с привеждането на държавните финанси в ред. За момента държавите от еврозоната, както и МВФ, са приготвили 750 млрд. евро за подпомагане на страни, които имат проблем с дефицита си, а такъв е налице в почти всички държави в ЕС. Но тази акция не се отрази положително на капиталовите пазари. Вместо да се постигне успокоение, през последните седмици рисковите премии на редица страни се увеличиха.
Една евентуално задълбочаваща се дългова криза и в Белгия би ударила ЕС и еврозоната право в сърцето. И това не се дължи само на факта, че тази страна е в центъра на Европа. Седалището на съюза е именно в Брюксел. Белгия е и сред основателките на ЕС, а от 1 юли поема председателството. Но дотогава е малко вероятно в Брюксел да има ново правителство, имайки предвид, че на предишния вот съставянето на нов кабинет продължи половин година.
В края на април правителството на премиера Ив Льотерм падна заради продължаващия вече дълго време спор между френскоговорящите валонци и холандскоезичните фламандци за разделянето на единствения билигвистичен район на страната - столицата Брюксел.
Предизборната борба бе изключително нажежена. Мотото на сепаратистката N-VA гласеше "Оставете Белгия да се разпадне!" и много фламандци го подкрепиха. Изследванията показват, че близо 50% от фламандските избиратели подкрепят разделянето на Белгия и отделянето на Фландрия от икономически по-слабата Валония.
В случай на осъществяване на тази идея и разделяне на страната, на дневен ред изплува въпросът кой ще плаща стотиците милиарди дългове на кралството. Толкова трайно висока задлъжнялост няма нито една друга страна от Централна Европа.
Засега рейтинговите агенции не са предприели намаляване на показателите за страната и оценяват държавните облигации на Белгия все още сравнително високо, давайки им по този начин стабилност. Но крехкият баланс може бързо да се преобърне. В случай, че икономиката не постигне предвидения ръст от около 1% за тази година, бюджетът съвсем ще потъне и тогава рейтингът на страната ще хлътне. Това ще е с тежки последици както за страната, така и за цялата еврозона.
При подобен негативен развой на събитията задлъжнялостта на страната отново ще тръгне нагоре, при все по-скъпи кредити, което още повече ще натовари и без това дисбалансирания бюджет.
А за да се преодолеят предизвикателствата пред бюджета, са необходими големи усилия. И в Белгия предстоят болезнени съкращения на разходи и на социални придобивки в комбинация с увеличение на данъците. Защото страната неотдавна обяви, че възнамерява да пести по 10 млрд. евро годишно. Друг е въпросът дали това е реалистично и наистина възможно.
Но дали ще сме свидетели на положителен развой и стабилизация, или по-нататъшно пропадане в капана на дълговете, ще покаже времето. Това до голяма степен зависи от цената на държавните ценни книжа. Ако тя продължи да се увеличава, рефинансирането на дълговете ще става все по-скъпо и по-трудно, което в крайна сметка може да кулминира и в гръцки сценарий. Върху тези процеси силно влияние оказва поведението на финансовите инвеститори, което от своя страна зависи от това какъв ще е новият кабинет, дали ще се задълбочи сепаратизмът в Белгия и как ще се развива кризата в еврозоната. Така че всякакъв сценарий е възможен.