Кризата в Гърция стяга примката си
Солунчани я посрещат със затегнати кесии, но изобщо не изневеряват на обичайните си развлечения
/ брой: 175
Лекият морски бриз не е в състояние да разхлади Солун от юлската жега дори след 22 ч. Дори на крайбрежната улица. Но нито жегата, нито късният час не са пречка за поредния протест на солунчани. Групата от 50-60 скандиращи граждани, описали на плакати причините за недоволството си, бързо преминава по крайбрежната улица. Никой от минувачите и посетителите на заведенията не се впечатлява нито от протестиращите, нито от полицейската охрана. Вероятно са съкратени от някоя фирма, коментират някои и подминават. А и тези дни гърците си протестират. Срещу намалението на заплатите, срещу увеличението на пенсионната възраст, срещу безработицата, срещу кризата, срещу страха от бедността... Дават си сметка, че малко неща ще променят, но поне е ясна позицията им на избиратели. Хората не крият безпокойството си, страха да не загубят работата си, независимо колко е заплатата. По улиците
не се виждат дори изпуснати монети
Празни са и кутийките на чакащите само на милостиня. За емигрантите, особено за онези, които са без образование и без трудови умения, става много трудно. Те вече не са желани тук. В момент като този повечето гърци намират опора в семейството си, твърдят местните.
И тук очевидно "Чистота"-та често стачкува
Но животът в този град не спира. Нещо повече - започва след 22-22.30 ч., когато солунчани са на улицата - човек може да си помисли, че в къщите им не е останала жива душа. Като във всички южни градове по света. Тогава - през нощта, кризата по никакъв начин не напомня за себе си. Както преди 2 или преди 6 години, гърците се веселят. Навлизаме в уличка с много ресторанти. Пред всеки дуети с китара и бузуки изпълняват различни песни, но сякаш не си пречатт един на друг. Докато компанията ни умува в кое заведение да влезе, двама ентусиазирани младежи ни заобикалят и проговарят на завален български, по-скоро - руски. Един през друг ни обясняват какви кулинарни вълшебства ще получим на трапезата си и какво великолепно домашно вино (рецина) ще ни бъде сервирано. Настаняваме се. Докато околните заведения са празни, в "нашето" са заети вече 4-5 маси. Успокоени, момчетата се връщат на улицата и придърпват настойчиво всеки минувач, уговарят го да посети техния ресторант. Това е работата им. Усилията им почти 98% са увенчани с успех, защото до половин час в ресторантчето остават само две маси за по двама празни. А изпуснат ли някого, на мига при тях идва собственикът, смъмря ги и лично се заема с привличането на клиенти. Щом се освободи маса, момчетата започват почти агресивна агитация на минувачите. Бързото вземане и сервиране на поръчката е работа на чевръстите сервитьори. Със смяната на пепелниците се занимава само един младеж - Димитри. Сериозно през цялата вечер момче, което очевидно е решено да усвои тънкостите на занаята. Той застила внимателно, но сръчно с бяла чиста покривка всяка освободена маса и я зарежда с прибори... На съседната маса 5 млади момичета се веселят, припяват шумно народни песни и от време на време едната от тях махва с ръка и вика на масата двамата мъже с бузуки и китара да "захванат" поредната песен. По-нататък се събират в дълга редица няколко маси за голяма компания млади хора. Двете маси стават център на вниманието в заведението, когато по тях момичетата затанцуват кючек.
Край масите обикалят старци с подноси, в които може да намерите всичко - от значки до хартиени кърпички. С тях се надпреварват азиатци, които предлагат всякакви джунджурии, дори маратонки. Редуват се продавачите на рози. Три пълнички момиченца - очевидно сестрички, по на 6-7-9 г., предлагат стоката си също. Техният трик е друг - застават до клиентите на заведението и им веят с ветрило. Ако някой им даде монета, преди да са ги напъдили двамата младежи, привличащи клиенти - добре дошло. Ако не - тръгват към съседно заведение. Не е ясно дали родителите им са наоколо.
Преди полунощ градусът на настроенито се е покачил значително. Никой не говори за тревогите си от деня, свързани с кризата. И така е всяка вечер - независимо кой ден от седмицата е.
Градът утихва след 1 часа
за да влезе в своя работен ритъм следващата сутрин около 7 ч.
"Криза ли? Че каква криза? Всичко си е добре, нормално е...", смее се седналият по пладне на пейка пред Бялата кула българин. Ивайло е от Берковица. Бил е шофьор. "Там нямаше никаква работа, след като ме съкратиха... Каракачанин съм, обичам овцете", признава. Преселил се в малко село край Солун преди 8 години със съпругата си и голямата си дъщеря. Малката се родила в Гърция. Оттогава досега е при един и същи работодател. "Разбираме се. Той е македонец, учил е в българско училище в Солун... Грижа се за близо 150 овце, обичам работата си. Със семейството си живеем в пристройка към къщата на стопанина. Напълно обзаведена е. Не плащаме наем. Децата ходят на училище, а жена ми гледа една възрастна болна жена. Аз вземам 700 евро, а тя - 600. Предостатъчни са ни... Тук стопаните, които са взели пари от еврофондовете, нямат право да продават прясното мляко на частни мандри. Държавата го изкупува за 28 цента за литър, а агнешкото месо е 9 евро за кило. Българското излиза към 11 евро, но в България отбиват агнетата след 30-ия ден, а тук - след няколко дни... Не пращам пари на родителите си в България - имат пенсии, засега нямат нужда от помощта ни", обяснява овчарят, докато хапват с приятеля си руснак кюфтета, хляб, домати и краставици върху парчето вестник между двамата на пейката. Твърди, че няма да се връща в България. Дошъл си през пролетта и по думите му, у нас е станало още по-зле, още по-скъпо и трудно...
Шест часа по-късно пред кулата, докато чакаме за уговорената ни среща с Диляна и се криехме от парещите лъчи на солунското слънце (39 градуса на сянка), виждаме Ивайло и приятеля му - този път седят през 2 пейки от обедната...
Диляна за разлика от Ивайло е много притеснена от случващото се и е убедена, че Гърция я
чакат много тежки месеци и може би години
"Лято е още и сякаш хората не искат да се замислят. Но магазините никога не са били по-празни въпреки големите намаления. Ето петък следобед е, а потокът от коли в града не спира. Друга година в юлските горещини за уикенда солунчани се изнасят към Халкидики. Сега всеки се е свил. Туризмът умира", казва Диляна. Прогнозите й са, че тепърва след месец-два гърците ще затягат много здраво коланите, безработицата вече е нараснала много, голяма част от българите се връщат в родината с надеждата да намерят работа. "Намалиха заплатите на хората, а самите депутати са назначили на добри чиновнически постове свои роднини", недоволства Диляна подобно на милионите гърци.