Кой унищожава най-хубавия парк в Радомир?

Любомира Митичева


В унисон с настроенията, които витаят в българското пространство през последния месец, подхващам  една наболяла за радомирци тема. Няма да ви говоря за цената на тока, нито на водата, нито на хляба. Може би на фона на проблемите на обществото ни темата, която терзае мен и моите съграждани, изглежда нищожна. Може би. Но не и за нас. Групи хора днес непрекъснато излизат по улиците с призиви като "Да запазим природата!", "Искаме зелена България", "Дюните не са строителна площадка!" и прочие, които защитават природата ни в цялост. Ние пък искаме да призовем "Запазете парк "Бучолото"! Не знаете кой е той? Е, допреди една година можеше да го посетите и с организирана екскурзия от туристическа фирма. А сега дори кучетата не желаят да ходят там!

Малко история

Водопад Бучалото е единственият водопад в град у нас - град Радомир. Височината му е около 10 метра и е част от река Изворска - ляв приток на река Струма. В най-големите горещини в основата на купола температурата достига до 12 градуса. Преди около десетина години мястото около Бучалото бе облагородено и реконструирано по програма ФАР, проект "Красива България". Имаше изкуствено езерце, мостче и места за отдих, а малко по-късно бе построено и заведение на територията на парка. Освен всичко това бе направена детска площадка с пързалка, люлки и пейки около тях - единствена такава в рамките на града ни! Дори Дядо Вазов е писал за водопада ни, назовавайки го "тая Радомирска Ниагара!".

Какво е състоянието на парка  днес?

Както всичко друго в милата ни родна татковина, така и паркът бе съсипан от вандали. Не стана бързо. В рамките на малко повече от половин година бавно, методично и не без бездействието на органите на властта в гр. Радомир това, което ви описах по-горе, вече е история. Единственото, което не успяха да разрушат, е природата, т.е. самият водопад.

Кой е виновен?

Не съм съдия, за да отсъдя кой е крив и кой е прав, но все пак искам да се потърси отговорност за престъпните деяния, довели до разрухата на парка ни. В този ред на мисли ще ви споделя, че теренът, на чиято територия се намира паркът, е общински. Заведението, което бе построено и функционираше там, затвори врати миналото лято. Оттогава досега неколкократно сме сигнализирали общината, че паркът, останал без стопанин и съответно-охрана, е подложен на вандалщина и грабежи. Реакция - никаква. Още по-лошото бе, че новата ни управа, която дойде с лозунги за промяна (и то в цялата страна - ГЕРБ), заяви, че опазването на парка НЕ Е ПРИОРИТЕТ НА ОБЩИНАТА. Как ви звучи това? Не като лозунг за следващите местни избори, разбира се.
Да оставим настрана политическите  страсти. Няма значение от коя партия си, но след като си получил подкрепата на жителите на града, трябва да работиш за тях и тяхното добро съществуване ВСЕКИ ДЕН. Господата и дамите от общинската управа (както и тези на национално ниво, разбира се) не бива да забравят, че не са богопомазани, не са и вечни. Както са дошли, така и ще си тръгнат. Въпросът е каква диря ще оставят след себе си.
За огромно моя съжаление историята с парка не е единствената, която мога да ви разкажа. Улиците ни са под всякаква критика - дори астронавтите не биха се справили с безпроблемно преминаване по тях! Да не говорим и че в момента градското ни читалище "Напредък" е пред разпад след земетресението от месец май миналата година. Защо ли? Защото така наречената междуведомствена комисия не е отпуснала и 1 стотинка помощ.
Вярно, народът ни вече не се храни с култура-далеч сме  от това време. Нямаме време и за почивка, дори и едночасова в парка  или в някоя градинка в града. Но нека това не бъде причина да се съсипва и не поддържа всичко, де що има, останало дори като природна даденост или място, облагородено от човека, пак за да може той да му се радва!

Какво предстои оттук насетне?

Много е лесно. Живеем в  правова държава, чиито закони трябва да се спазват. Законът за устройство на територията (а и не само той) ясно посочва ЗАДЪЛЖЕНИЯТА на КМЕТА НА ОБЩИНАТА, а именно "кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване" (важи както за стоежи, така и за обекти). Но защо ние, гражданите, трябва да караме общинската администрация да си върши работата, като по закон е задължена да го прави?!
И въпреки всичко, надеждата умира последна. Българите показахме, че ни писна да търпим и мълчим и ако се наложи, ще го покажем и в Радомир. Но дано отговорните лица се заемат със задълженията си и скоро да имам удоволствието да ви поканя на приятна разходка из парка ни, който вече да прилича повече на такъв, отколкото на руина след водена битка!


Обичайната гледка днес