Кой изгори Александрийската библиотека

А. Папаро

Във в. "Трета възраст" бе отпечатана статията "Генералът от пехотата Никола Жеков". Подробно се дава биографията на генерала и с по-тъмен шрифт се подчертава следната по-важна и "достойна" част от неговия живот: "През май 1934 г. по покана на д-р Вернер Хегер - водач на "Хитлерюгенд", ген. Жеков, придружаван от Иван Дочев, посещават Германия, където имат срещи с Хитлер, Алфред Розенберг и лидери на студентски и младежки патриотични органицации. Никола Алтънков в книгата си "Нарекоха ги фашисти" твърди: "Самият генерал Никола Жеков, добър националист, почетен председател на СБНЛ от 1935 г. и главен водач след убийството на генерал Луков през 1943, е участвал в решителната акция за спасяване на евреите от пролетта на 1943 година."
Малко по-нататък четем следното:
"След победата си над Франция Адолф Хитлер лично кани ген. Жеков да посети линията Мажино. На 19.VIII. е приет от фюрера, който му дарява 500 000 райсмарки (16 млн. лева) в знак на приятелство и за заслуги..."
 Да спрем дотук. Отсега нататък младежите ще знаят, че фашистките младежки организации в Германия са били много "патриотични". Ще научат, че и ген. Жеков е един от "спасителите" на евреите в България. А защо не и Иван Дочев! А Хитлер, ах този Хитлер, колко е "добър", как знае да цени приятелите си, нищо че те са "спасители" на евреи! Скоро прочетох в един вестник, че и Айхман бил спасил от смърт много евреи. Нищо чудно вече да прочетем в печата, че в борбата за спасяването на евреите са участвали активно и Борман, Химлер, Гьобелс! 
  Ако пък човек чете в. "24 часа", там може да намери подробности за живота на Александър Сталийски (1893-1945 ). Старателно си преписах следните четири изречения: "...Александър Сталийски е бил член на Демократическата партия, депутат в 21-то НС, после министър на правосъдието в правителството на Иван Багрянов, а след 1944-а - пратен на разстрел без присъда. Така народната власт погубва шлифован диамант в обществения живот - завършил право в СУ, с 5 езика, много богат. Доброволец в Балканската война, офицер от Първата световна война. Написал книгата "Фашисткото учение за държавата", преведена на няколко езика."
   Не знам дали Александър Сталийски е бил "шлифован" или "нешлифован" диамант в обществения живот в България, но от любопитство намерих и прочетох неговата книга, озаглавена "Фашисткото учение за държавата", излязла от печат през 1929 г. В тази книга авторът подробно и с възхита описва устройството и принципите на фашистката италианска държава, в която "смъртното наказание е законно, когато е необходимо" (стр.49), "върховен фашистки съвет" (стр.58) трябва да я ръководи и тя "без колебание премахна изборността на кмет, като създаде на негово място назначен орган" (стр.77). Освен това тази държава "премахна общинското самоопределение" (стр.81) и в нея "локаутът и стачките са забранени" (стр.138). Финалните думи на автора на стр.207 са следните: "Трябва да се признае, че фашисткото учение за държавата носи спасителната вяра на нациите, изтерзани и обезверени от разрушителната дейност на политическите партии. То носи вярата, че няма и няма да има по-съвършенна форма за човешкото общежитие от държавата, която може да даде мечтано благополучие и блага, които до днес се смятаха за химера. Във времето на една от най-големите кризи, които преживява човечеството, вместо отчаяние, апатия и обезверяване, фашисткото учение издига в очите на света идеята за държавата, която стъпила върху здравата снага на идеалистичната италианска доктрина, ще свети още по-силно напред във вековете, като неугасим факел на духовната човешка култура".
  През 1936 г. д-р А. Сталийски издава книжката "Изходът", в която твърди, че държавата трябва да има корпоративно устройство и да се управлява без партии, а "едно компетентно събрание" от 50 души да се назначава от Държавния глава.
  Александър Сталийски е един от първите идеолози на фашизма в България, организира и ръководи фашистки организации. В споменатата статия се твърди, че той след 1944-а е "пратен на разстрел без присъда". С Решение щ 172 от 26 август 1996 г.  Върховният съд на РБългария отменя изцяло ПРИСЪДАТА от 1 февруари 1944 г. на Първия тринадесетчленен състав на Народния съд и прекратява производството по това дело. Присъдите на 57 души по приложен списък са отменени. В този списък на 37-мо място фигурира името на д-р Александър Сталийски. Значи

присъда за Александър Сталийски е имало!

Един добросъвестен журналист може и трябва да коментира дали тя е била справедлива или не, но не и да дава недостоверни исторически факти.
 В броя от 16-22 юли 2010 г. на в. "Ретро" е поместено интервю на Марина Христова с лечителката Даниела Ефремова. Ето последния въпрос и съответния отговор от това интервю:
 "М.Хр.- Казвате, че страната е енергийно заредена, но българите не се чувстват щастливи и здрави, а напротив - те са едни от най-нещастните в Европа.
 Д.Ефр.- Щом си роден в България и имаш мисия, ти трябва да я свършиш. Но истината за нас се крие съвсем преднамерено. Това е една световна конспирация срещу България. Едно време в Александрийската библиотека е съществувала цялата истина на българите, но ЕВРЕИТЕ СА СЕ ПОСТАРАЛИ ДА Я ЗАПАЛЯТ, ТРЪГВАЙКИ СИ ОТТАМ (курсивът мой). За да могат те да излязат първи в света."
  Браво! Досега никой не се е сетил да обвини евреите и в такова престъпление! Ето че доживяхме да прочетем и такава глупост. Но да припомним историята на град Александрия и на Александрийската библиотека. Градът е основан през 331 г. пр.н.е. от Александър Македонски (356-323 г. пр.н.е.). След неговата смърт генералите му раздробяват империята на отделни части. Властелин на Египет става династията на Птоломеите. По тяхно време Александрия се налага като първостепенен център за изкуство и литература в Ориента. В града има учебни заведения, университет, академия, зоологическа и ботаническа градина, създава се и голяма библиотека. Произведения на различни автори от различни области на науката и религията се превеждат на гръцки език и се подреждат в тази библиотека, станала известна в историята като Александрийската библиотека. В една легенда се разказва, че Библията също била преведена за тази библиотека. Това направили седемдесет и двама равини за 72 дена. Постепенно броят на свитъците в библиотеката достигнал 700 000. Историци твърдят, че част от библиотеката изгаря през 47 г. пр.н.е. по време на войните между Цезар и Птоломей.
Конфликтите между паганистите (езичници, идолопоклонници) и християните не донесли нищо хубаво на Александрия. Особено се престарал римският император Аврелиан, който през 272 г. ликвидирал много научни и учебни заведения в града, включително и част от Александрийската библиотека. През 642 г. военачалникът на халиф Омар ибн ал Кхатаб изпратил писмено запитване до халифа какво да прави с книгите в Александрийската библиотека. Халифът отговорил така: "Ако в тези книги е написано това, което го има и в Корана, то те са излишни. А ако е написано в тях друго, то те са вредни." (стр.180 на "Кафява книга", издание 1933 г.). Така всички свитъци от библиотеката били хвърлени във водата или изгорени. Този факт потвърждава през 1203 г. арабският историк Абд ал Латиф.
Не е ли време журналистите да не дават гластност на вредни тъпизми или ако това се направи - да има тяхно становище и коментар. Предполага се, че журналистите не са невежи, както някои от интервюираните от тях лица.

Митинг в подкрепа на Народния съд, 1945 г.