Коридата като зрелище, или традиционният бой с бикове

За мнозина коридата е една от най-разпространените форми на бой с бикове, позната като традиционно испанско зрелище. То обаче се практикува и в някои други страни, включително и в Южна Америка.
Самата дума "corrida" е образувана от глагола "correr", чието основно значение е "да тичаш", а "correr una suerte" е нещо като "да бягаш на късмет". Затова изразът "corrida de toros" може да се преведе като "тичането на биковете", а испанците наричат коридата само "toros" (бикове).

Корените на коридата се откриват още в бронзовата ера, когато иберите, населявали Пиренейския полуостров, почитали бика като свещено животно, което обаче не им пречело и да го принасят в жертва. Предполага се, че първоначално убийството му било обвързано с тайнствени ритуали. Подобни церемонии са съществували и при други средиземноморски народи от стара Европа, както и у древните гърци. Влечение към битки с бикове през Средновековието са изпитвали дори Карл Велики и Алфонсо X Кастилски. Коридата се превръща в развлечение за благородниците към края на XV век. С бикове се сражават и кабалиеро, и рицарите, които обаче не слизат от коня си дори по време на битките с рогатите животни. Войници, които съвсем неотдавна са се противопоставяли на маврите или наскоро са се върнали от полесражението, отново можели да изпитат себе си на арената с биковете.
Без коридата не минавал нито един голям празник. Бой с бикове можел да се наблюдава още през XVI век в Мадрид, на централния площад "Пласа Майор", където се отбелязвали най-важните събития за страната. Коридата постепенно, но упорито се превръща в културно събитие, като обаче не закъсняват и опитите тя да бъде забранена. Папа Пий V издава в средата на XVI век указ, според който боевете с бикове се наказват с отлъчване от църквата. Смята се, че лично испанският монарх, управлявал страната по онова време, успява да отмени тези строги санкции.

Корида без коне се появява в началото на ХVIII век и така става достъпна и за хора от по-ниската, неблагородническа класа. А за рождено място на съвременните битки с бикове се смята Андалусия. В следващите 100 години се появяват първите прочути тореро, които разработват основните правила, ритуалите и триковете на коридата. А най-известните имена в бранша са на Хоакин Родригес, Хосе Делгадо Гера и Педро Ромеро Мартинес.
Боевете с бикове се развиват доста бързо през XIX столетиe, а за негов "златен век" се счита периодът от 1910 до 1920 г. Тогава публиката се прехласва по уменията на Хуан Белмонте, който се смята за най-добрия тореро и баща на съвременния стил, както и по таланта на Хосе Гомес (Хоселито) и Рафаел Гонсалес. След Гражданската война през 1936-1939 г., когато се появяват нови изтъкнати матадори, популярността на коридата става все по-голяма. Едновременно с това през ХХ век в Испания се появява мащабно движение за отмяна на боевете с бикове. И така периодично това атрактивно зрелище ту е изключително популярно, ту е заклеймявано.
Напоследък за премахването му се обявяват различни зоозащитни организации, които искат коридата да бъде забранена ни по-малко, ни повече, а от Европейския парламент. Кралят на Испания Хуан Карлос обаче съвсем официално е заявил, че денят, когато Брюксел забрани боевете с бикове, ще бъде последният, в който страната му е членка на ЕС.
В коридата не може да участват какви да е бикове. Подбират се специални животни от особена порода, чийто фенотип е близък до този на тура. Биковете трябва да имат няколко характерни белега, за да могат да се нарекат бойни, като най-много се цени тяхното съответствие на една от седемте така наречени идеални касти.
Животните за коридата се отглеждат в специални ферми (ganaderias), а преди същинската битка в гривата на гиганта се поставя цветно знаменце, по което може да се определи произходът на бика. За зрелището обикновено се подбират екземпляри, чиято възраст е не по-малка от 4 години и не надвишава 6. Понякога се регламентира и теглото на бика - то трябва да е поне 450 кг. Заради символиката най-предпочитаният цвят при тези животни е черният, който може да бъде интерпретиран като олицетворение на смъртта, а това придава на битката не само ритуален, но и окултен характер. Заедно с това, етиката на коридата изисква тореро в никакъв случай да не се отнася към бика като към жертва, както и задължително да уважава неговата сила и храброст.
Общо взето, зрелището се разделя на 3 етапа - два от които са свързани с различни изпитания, наричани suertes, което буквално означава късмет или съдба. Кметът на града или друг представител на местната власт подава сигнали за започването на коридата и се разпорежда за награждаването на матадорите. Те пък разбират с кой бик ще се надлъгват в самия ден на зрелището, като теглят чоп. Само жените тореадори имат право да си изберат животното, срещу което ще се изправят на арената. Коридата обикновено започва в 5 ч. следобед с шествие на участниците, които по този начин се представят на публиката и на председателя на състезанието.
Шоуто започва, когато на арената се появява първият бик, посрещнат от помощниците на тореро с капоте. Това е голям плащ, червен или розов от едната страна, която се показва на бика, и жълт от другата. Капоте се използва както за по-атрактивно зрелище, така и за самата битка, когато тореадорът тича срещу животното с него, спира го с едно движение, преценява яростта му, опитва се да го подчини на волята си.
С къси, ярко украсени копия участниците в коридата сръчкват бика, стремят се да го "размърдат" или да го "развеселят", както се изразяват самите матадори. Накрая животното се подготвя за последните си мигове. Смъртта на първия бик обикновено се посвещава на председателя на коридата. Щом вземе в ръцете си оръжието на убийството, тореро произнася реч, като държи мулетата и шпагата в лявата ръка, а в дясната е шапката му, която в края на словото си хвърля на земята. За добър знак се смята, ако тя падне с дъното надолу. Когато артистичната част е към края си и бикът е напълно уморен, настъпва решаващият момент. Матадорът наглася шпагата си и публиката настръхва в очакване да види как сърцето на бика ще бъде пронизано...
Шансовете на животното да оцелее след коридата не са много големи. Ако все пак това се случи, бикът ще бъде използван за разплод, но никога повече няма да участва в битки.

Градски площади се превръщат в арени

Първоначално боевете с бикове се провеждат направо на градските площади, които обикновено са с правоъгълна форма. Типичният пример за това е "Пласа Майор" в Мадрид. С въвеждането на строги правила в коридата през XVIII век започват да се изграждат кръгли арени, за да не може животното да се крие в ъгъла или да притиска там тореадора. Една от първите подобни сцени за битки с бикове е "Ла Маестранса", издигната в Севиля през 1733 г. През следващия век други кръгли арени се появяват във всички по-големи градове на Испания.
По строежа си тези съоръжения приличат на римски цирк, разположен като амфитеатър, със задължителните удобни и сравнително безопасни места за зрителите. Кръглата арена е с пясъчно покритие и е отделена от публиката със служебни помещения, както и с бариера, висока около 140 см. Осветяваната от слънцето страна се нарича Sol, а тъмната се казва Sombra - сянка. По време на коридата на някои места слънцето изведнъж се скрива, а на други - се появява, което превръща битката в още по-впечатляващо зрелище.
В Испания сцените за корида се разделят на 3 категории. В първата попадат площадите в Мадрид (Лас Вентас), Севиля, Барселона, Валенсия, Билбаo, Сарагоса, Сан Себастиян и Кордова. Във втората са арените в столиците на провинциите, получили тази категория заради многовековната традиция на битки с бикове. В третата са всички останали, непопаднали в първите две. Когато няма корида, тези площади и арени се използват за организиране на концерти, фестивали и други атрактивни зрелища.
Най-голямата арена в света, специално предназначена за битки с бикове, е Plaza Monumental в Мексико, която наброява 55 000 седящи места.