Кои да са приоритетите на програмното правителство

С настоящата разработка предлагам в сбита форма контурите на икономическа политика, като база за преговори по съставянето на програмно правителство. Предлаганите мерки могат да помогнат за постепенно излизане от настоящата криза. Препоръчвам най-спешни икономически мерки, като държа сметка за натрупаните огромни очаквания и растящо напрежение в обществото. Целта на тези мерки е да отговорят на исканията за разкриване на истината в областта на приватизацията, концесиите, дейността на монополите и картелирането, задълбочаването на бедността, изострянето на социалната поляризация, на демографската криза, на масовата емиграция на най-младите и предприемчиви българи, на натрупаните крещящи несправедливости, престъпност и корупция в нашето общество. С тези мерки може да се постави началото на подобрения за най-бедните и уязвими слоеве от населението в рамките на разполагаемите ресурси. Други страни, пострадали от войните, се възстановяват за няколко години, а ние, без да сме воювали, сме в постоянна криза вече 24 години. Трябва да се направят първи крачки за ограничаване на мутризацията и възстановяване на поруганата справедливост. Това изисква мъжество от всички и особено от политиците в името на България:
За целта предлагам:
1. Да се направи цялостна оценка за икономическото наследство във финансовия и реалния сектор, получено от правителството на ГЕРБ, на централно, областно и общинско равнище, която да се публикува. Установените нарушения на законите да се доведат до знанието на прокуратурата за по-нататъшни действия по нейна преценка.
2. Да се провери основно дейността на всички естествени и изкуствено създадени монополи и на договорите (с анексите) за приватизация на най-важните обществено значими обекти, а също и на концесионните договори и анексите към тях след 1990 г. Всички тези документи да се публикуват. Ако се установят умишлено неизгодни за държавата клаузи да се пристъпи към разваляне на договорите и да се търси наказателна отговорност от виновните лица. В тези и във всички сходни следващи случаи правителството да уведомява Европейската комисия за взетите мерки в защита на националните интереси на България.
3. Да се проверят и публикуват договорите и анексите към тях за ТЕЦ "Марица изток 1 и 3" и ако се установят умишлено неизгодни за България клаузи, договорите да се анулират и да се търси наказателна отговорност от виновните лица.
4. Същото да се направи с договорите (и анексите) за приватизация на електроразпределителните дружества (ЕРД) по време на правителството на Сакскобургготски и продажбата на остатъчните дялове през 2012 г. Да се провери цялостната дейност на трите ЕРД от началото досега. В зависимост от резултатите от проверките да се предприемат произтичащите действия по договорите, включително и за тяхното разваляне, ако се установят очевидно неизгодни за България клаузи и системни нарушения в тяхната работа, а също и по търсене на отговорност от виновните лица.
5. Да се провери работата на топлофикационните дружества и на концесията "Софийска вода" през последните 15-20 години, формулите за изчисляване на сметките за крайните потребители и да се вземат произтичащите мерки. Тези документи също да се публикуват.
6. Да се изготви "Стратегия за догонващо социално-икономическо и научно-техническо развитие на България до 2030 година". Съставна част на тази стратегия да бъде Програма за реиндустриализация на България и за връщане на държавата не само като регулатор на икономиката, но и като стопански субект в особено важни високотехнологични и експортно ориентирани производства, а също и за силно социално ориентирани дейности и за производства в условията на естествен монопол. Да се засилят държавните регулации на монополите. Да се прекрати приватизацията на стопански дейности със силна социална ориентация, а приватизираните, но лошо работещи, да се върнат на държавата или на общините.
7. Правителството и БНБ да изработят механизъм за контрол над дейността и особено на финансовите трансфери на чуждестранни финансови и нефинансови компании, предотвратяващ незаконния износ на национални ресурси, който уврежда фундаменталните интереси на България. При установени груби нарушения да се вземат наказателни мерки и да се уведомява Европейската комисия. Някои могат да възразят, че с това ще отблъснем чуждестранните инвеститори. Отговорът ни е прост: България няма нужда от присъствието на чуждестранни инвеститори, които с дейността си ограбват нашия и без това скромен национален доход. Тези, които спазват законите и се съобразяват с националните ни приоритети, са добре дошли.
8. Да се повиши активността на България при вземането на решения в Европейския съвет и в защита на националните ни интереси. Засега нашите представители там са най-често фигуранти. Българското правителство да става инициатор за обединяване усилията ни с други малки страни членки, за защита на общите ни интереси при приемане на решения в Европейския съвет.
9. Да се вземат ефикасни, ако е необходимо полувоенни, мерки за пълно усвояване на европейските фондове през следващия бюджетен цикъл 2014-2020 г., поради голямото им значение като основен източник на инвестиции през следващите години.
10. Правителството и БНБ да проучат нарастващите оплаквания за злоупотреба на търговските банки спрямо техните клиенти - физически и юридически лица. Да се вземат необходимите законови и подзаконови мерки за защита на интересите на клиентите на банките.
11. Да се актуализира държавната политика по приватизацията. Да се прекрати веднага приватизацията на важни обекти (БДЖ-товарни превози, ВМЗ-Сопот и др.), особено в монополни и социално ориентирани дейности. Същото важи и за концесиите. В бъдеще да се приватизират само обекти, работещи в конкурентна среда.
12. Да се преработи формулата за определяне цената на електроенергията, като от нея отпаднат или рязко намалеят квотите за нови източници на енергия, за по-високите цени на изкупуваната енергия от ТЕЦ "Марица изток 1 и 3", а също и да се намалят таксите за пренос през разпределителната мрежа. Да се преразгледа целесъобразността от включването на цена за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Стимулирането на развитието на нови източници на енергия да се поеме от европейските фондове и от бюджета. За целта да се направят веднага постъпки пред Европейската комисия, като се мотивират с бедността на страната, ниските доходи на потребителите и изключително тежкото ни икономическо положение. Да не се изключват от енергийния микс ТЕЦ, работещи на местни въглища, защото това ще предизвика допълнителна голяма безработица на миньори, железничари и на заети в други свързани дейности с тежки последици.
13. Да се изработи и приложи разширена програма за финансово подпомагане на най-бедните граждани, ползващи централно отопление, по обективни критерии, считано от 1 ноември 2013 г. Също такава програма да се изработи за подпомагане на най-бедните граждани, ползващи електрическа енергия. За малките потребители да се прилага по-ниска цена от нормалната.
14. Да се направи цялостна проверка на дейността на ДКЕВР, агенцията за защита на конкуренцията, агенцията за защита на потребителите, комисията по съобщенията, а също и на други агенции и комисии от създаването им досега и да се вземат произтичащите от проверката мерки за евентуални съкращения. Да се преразгледат техните функции и да се обновят с нови хора.
15. Да се премахне институцията за топлинно счетоводство и нейните функции да се поемат от съответните топлофикации.
16. Да се прекратят всички процедури и действия за строителство по Черноморското крайбрежие и в планинските курорти извън населените места, до изработването на осъвременена държавна политика в тази област.
17. Да се вземат незабавни мерки за подобряване събираемостта на данъците, особено на ДДС и акцизите, за ограничаване на контрабандата и сивия сектор. Това е много важно, защото събираемостта на данъците спада в смутни времена, като сегашното и поставя под въпрос изпълнението на настоящия бюджет за 2013 г.
18. Да се промени незабавно държавната политика от поголовни рестрикции към стимулиране на вътрешното потребление. Една от първите задачи на новото Народно събрание е да преработи веднага бюджета за 2013 г., като се пренасочи към стимулиране потреблението на домакинствата, на държавата и инвестициите. Да се отразят предлаганите по-долу промени в данъците, измененията в разходната част, начините за финансиране на дефицита и т.н. Коригираният бюджет за 2013 г. да е с дефицит плътно до 3% от БВП, а не с 1,3%, какъвто е сегашният. Същото да важи за бюджета за 2014 и следващите няколко години до излизане от кризата. Бюджетният дефицит в ЕС беше 4,0% през 2012 г.
19. Народното събрание и правителството да приемат решение за постепенно управлявано повишение на държавния дълг до 25-27% от БВП до към 2018 г. Това не застрашава финансовата ни стабилност. В края на 2013 г. държавният дълг в ЕС се очаква да е 89,8% от БВП, а нашият сега е 17,8%. Пред кого и защо се перчим с този безсмислен рекорд, измъчвайки собствения си народ?
20. Незабавно индексиране на всички заплати и пенсии от 1 юли 2013 г. с натрупаната инфлация от юли 2009 г. досега, която е около 13,0%, а не 9,3% както беше обявено от предишното правителство. От януари 2014 г. всички заплати и пенсии да се индексират с натрупаната инфлация през предходната година в по-малката кошница.
21. От 1 юли 2013 г. минималната работна заплата да се повиши от 310 лв. (както е сега) на 340 лв. месечно, а от 1 януари 2014 г. на 380-400 лв. Такова повишение да се прави в началото на всяка следваща година. Не е вярно, че повишението на минималната заплата води до увеличение на безработицата.
22. През последните 23 години по официални данни БВП у нас вече е превишил равнището на 1989 г., а средната заплата е нараствала два пъти по-бавно. При достигнат БВП на човек от населението у нас около 46% от средното равнище в ЕС-27, средната ни заплата е около 25% от средното равнище в ЕС-27, т.е. два пъти по-ниско. Това показва, че през тези две десетилетия заплатите са потискани неоправдано и част от заплатата на работниците е превръщана в печалба за бизнеса. Тази несправедливост трябва да се коригира. За целта Народното събрание и правителството трябва да приемат и наложат политика на изпреварващо нарастване на средната заплата в сравнение с производителността на труда през следващите десетина години. Като се има предвид ниският дял на заплатите у нас в себестойността на продукцията, това няма да се отрази съществено върху конкурентоспособността на продукцията. Причините за ниската ни конкурентоспособност не са в заплатите.

(Следва)