Катастрофа
/ брой: 94
Българчетата са първи в Европа сред най-често посягащите към алкохол, канабис и ранен сексуален живот. Обект на изследването са били 11-15-годишни момчета и момичета. Равносметката е повече от тъжна: цели 29 на сто пият всеки ден или веднъж в седмицата се напиват като казаци. По употребата на канабис също държим първенството в ЕС. На тази челна статистика се противопоставя друга: на последно място сме по подкрепа от семейството си и от приятелите.
С израстването на децата намалява тяхното психологическо благополучие. В общество, където грижата за тялото е изтласкала на заден план всякакви духовни ценности, е достатъчно някой да бъде заклеймен като опасен субект. От невръстни децата ни са нервни и раздразнителни - нещо, което после "гасят" с алкохол, цигари и наркотици. Така те не се чувстват аутсайдери сред връстниците си и дори смятат, че това ги издига морално над другите.
С разместените ценности в нашето общество днес, с бедността на родителите в средата, в която живеят, тийнейджърите искат да са супер "яки" сред своите връстници, а не загубеняци. Особено, ако семейството им не може да се сравни с баровците до тях, с техните маркови дрехи, скъпи возила, царски палати, далечни воаяжи. Няма да ги спрат и нравоученията от типа "Аз като бях млад", нито приказки за "моето първо либе". Те искат да са готините в училището, сред близките и приятелите. В среда, в която го няма доверието семейство-дете и ненатрапчивият контрол в училище, сред приятелите, чатовете, телефоните. Те са оставени на чалгата и простотията, които са навсякъде. На снабдителите с дрога. Срещу всичко това никой не предприема мерки и то много бързо променя мисленето и поведението на тийнейджъра. Идват физическите и емоционалните катастрофи. Всички се мобилизират, ако връхлети поредната трагедия, не дай, Боже. И толкова.
Семейството има основна роля, но то има нужда от подкрепата на държавните институции и техните механизми. За съжаление, у нас тези връзки се късат. Затова зачестяват и печалните статистики за нашите деца, за бъдещето ни. Кой пръв ще надигне глас за това?