Как врагът мутира в партньор
Някои особености на новата американска политика в Близкия Изток според западните медии
/ брой: 175
Авторитетната и високо ценена не само във Великобритания като експерт по контратероризма и бивш шеф на МИ5 баронеса Илайза Бълър в края на войната срещу Либия в своя лекция заяви, че е много вероятно САЩ и Великобритания да се ориентират към сключването на мирен договор с Ал Кайда. До този извод тя стига след констатацията, че резултатите от досега използваните силови методи са незадоволителни. Още повече, че подкрепяните от НАТО арабски революции доведоха на власт ислямисти. А САЩ за нищо на света не биха се изтеглили от стратегически важните и богати на ресурси страни в района. И все пак възможностите им не са безкрайни. Това налага започналите преоценки и смяната на курса.
"Направихме своя извод - нужни са ни нови приятели и партньори в Близкия Изток. Ние вече ги намираме. Навремето организацията Мюсюлмански братя беше екстремистка групировка, която обаче се отказа от насилието. "Братята" имат влияние и добри връзки, които се простират във всички близкоизточни страни, в някои азиатски държави и даже в американски университети. Да спечелим доверието им не беше лесно, но те имаше какво да ни предложат, когато в крайна сметка станахме приятели".
Това са накратко същностните нови моменти в политиката на САЩ, резюмирани от анализатора в Държавния департамент Ласло Тот. "Агентите на разузнавателната общност на САЩ, казва още той в интервю за Fox News, които не искат да разберат, че съюзът с Братята мюсюлмани е в интерес на националната сигурност на САЩ, трябва моментално да се оттеглят. От Белия дом настояваха и се наложи да изпращаме в пенсия онези, които не можаха да подходят рационално към новите реалности. Ще трябва да мине време, за да убедим "старата гвардия" от нашите разузнавателни агенции, че нямаме вечни противоречия с "братята", заключава Тот.
Германският "Тагесшпигел" писа по този повод, че още миналия ноември във Франкфурт е имало тайна среща между представители на ЦРУ и на ръководството на Братята мюсюлмани, в която е участвал директорът на американското разузнавателно управление Дейвид Петреъс. На тази среща е постигнато споразумение за негласна поддръжка от правителството на САЩ на дейността на Мюсюлманските братя. Всъщност Съединените щати влязоха в съюз не само с тях, но и с хора на Ал Кайда по време на либийската война, когато, по думите на конгресмена Синти Маккини, силите, противостоящи на Кадафи, представляваха "многонацинална смесица" от наемници от Ал Кайда, преминали подготовка в лагери на ЦРУ. Американското разузнаване се намеси, като изпрати свои агенти в помощ на либийските въстаници. Още през март 2011 г. Обама подписа документ, позволяващ на ЦРУ да тренира и въоръжава въстаници, включително и Либийската ислямска бойна група на Абдел Хаким Белхадж, която на практика е крило на Ал Кайда в ислямския Магреб. Групировката на Белхадж, воювал в Афганистан през 80-те години, бе забранена и фигурира в списъка на ООН на терористичните организации.
Корекции на силовия си курс САЩ правят напоследък и в Сирия. Американското разузнаване полага изключителни усилия, за да събере информация за силата на сирийската опозиция и за нейната същност, отбелязва The Washington Post. Но до момента се ограничава само до разшифровка на прехванати съобщения и наблюдение на конфликта от разстояние. ЦРУ за 16 месеца не успя да стъпи здраво в Сирия, за разлика от успешното му включване в събитията в Египет и Либия. Недостигът на разузнавателна информация затруднява Вашингтон и той не може да управлява кризата. Липсата на яснота засилва безпокойството и у съюзниците на САЩ в района, главно по въпроса за това кой ще контролира Сирия след Асад. "Процесът на проучване е все още в ранния си стадий" - споделя цитиран от вестника високопоставен служител в разузнаването.
Джонатан Ланди пише в Globalresearch, че бойци на Ал Кайда са инфилтрирани в сирийската опозиция. Много вероятно е те да са отговорни за самоубийствените атентати в Дамаск и в индустриалната столица Алепо, обяви в сенатската комисия в Конгреса директорът на Националното раазузнаване Джеймс Клапър. Това бе потвърдено и от подалия оставка началник на турската военна академия генерал Тюркер Ертюрк.
Питър Обърн - наблюдател в британския The Daily Telegraph, твърди, че САЩ и Великобритания са активизирали тайното си сътрудничество с Ал Кайда на сирийска територия. В статия, озаглавена "Сирийската криза ни тласка по посока на неочаквани съюзници", Обърн изтъква, че атентатите в Дамаск са характерни само за Ал Кайда и са подобни на извършените от "мрежата" в Ирак.
В Турция, както свидетелства американският печат, действа група опитни сътрудници на ЦРУ, които направляват военните доставки през турско-сирийската граница. А един от каналите се държи от сирийското поделение на Братята мюсюлмани. В случая САЩ са много предпазливи. Те имат горчив опит с въоръжаването на радикални ислямисти още през 80-те години в Афганистан. Муджахидините станаха талибани и поставиха основите на Ал Кайда. Потенциалната опасност Ал Кайда да получи оръжия по време на хаоса, съпровождащ смяната на режима в Дамаск, безпокои Вашингтон. Затова действа предпазливо.
Бойци на няколко радикални ислямистки групировки действат на територията на Сирия, отбелязва в последния си брой седмичникът "Time". По думите на интервюирания от списанието 21-годишен Ибрахим, член на "Фронта за подкрепа на сирийския народ", около 60 бойци от неговата групировка действат в шест града в сирийската провинция Идлиб и в столицата Дамаск. Друг интервюиран - 25-годишният Абу Заид, споделя, че в Сирия има бойци от Тунис, Мароко, Либия и други страни. Само за една нощ преди седмица, свидетелства той, през границата с Турция в Сирия са прехвърлени 17 тунизийски бойци.
Корекциите в курса на САЩ започнаха далеч преди промените в Тунис, където изборите спечели ислямистката партия "Енахида", ръководена от един от най-влиятелните членове на европейското крило на Братята мюсюлмани - Рашид Гануши. По-късно дойде редът на Египет, родината на "братята", които спечелиха безапелационно доверието на избирателите и за първи път в историята на страната президентът е ислямист. Второ място зае далеч по-радикалната партия на салафитите "Салафия-ал Нур". Вашингтон реагира бързо, разбирайки накъде отива най-голямата арабска държава. Далеч преди изборите представителят на Държавния департамент Марк Тонър заяви, че САЩ ще развиват връзките си с Братята мюсюлмани, тъй като "тази партия е привързана към принципите на демокрацията и отказа от насилие. Те си поставят главно социални цели и искат да развиват политическата система в Египет в демократично направление". Такава е новата оценка на официален Вашингтон за организацията, която в много страни е призната за терористична и заплашваща с война Израел.
Сунитският фундаментализъм, пише френският Le Huffington Post, е погрешният избор на западния либерализъм. След като в продължение на няколко десетилетия САЩ поддържаха милитаристични и авторитарни правителства, сега те и съюзниците им оказват подкрепа за формиране на режими, които говорят за демокрация, но изпитват силна тяга към радикалния ислям. Сепаративният мир между Египет и Израел, подписан през 1978 г. в Кемп Дейвид, потвърди, че светският панарабизъм е утопия. И САЩ видяха, че нямат друг избор, освен да подкрепят сунитския ислям. Логично е да очакваме яростно противопоставяне между американския либерализъм и сунитския радикализъм, чиито мутации не се знае до какво ще доведат. Засега Вашингтон е все още доста предпазлив...
Хора на Ал Кайда "бесят" сирийския президент Башар Асад
МЮСЮЛМАНСКОТО БРАТСТВО
Оганизацията "Мюсюлмански братя" е създадена през 1928г. в грaд Исмаилия (Египет) от учения Хасан ал-Банна, брат му Абд ал-Рахман ал-Банна и петима техни съмишленици. "Братството" започва своята дейност като социална, проповядваща исляма организация. За нея ислямът е начин на живот. Високата цел, обявена от Хасан ал-Банна, е да създадат империя, простираща се от Мароко до Индонезия. Постепенно с увеличаването на привържениците си "братството" навлиза в политическата сфера, като организира протести срещу египетското правителство. Според някои историци в края на 40-те години на миналия век организацията има над 2 милиона последователи в Египет, а идеите й са разпространени из целия арабски свят. Клоновете на "братството" по света са над 5000. В Египет е центърът. Организацията включва палестинската групировка ХАМАС, Фронта за ислямско действие в Йордания, поделения в Сирия, Ливан, Ирак, Судан и даже в бившите съветски републики в Средна Азия. "Мюсюлманските братя" имат официални представителства в Европа. През 1948 г. египетският крал Фарук забранява организацията. Няколко дни по-късно премиерът Махмуд Фахри Нокраши е убит. Следва забрана на организацията. През 1964 г. президентът Насър я легализира. Следват три опита за убийство на президента. През 1966 г. лидерите на "Братята" са екзекутирани, хиляди са хвърлени в затвора. След смъртта на Насър през 1970 г. Ануар ал-Садат е избран за президент на Египет. Той обявява, че шариатът ще е основа на управляваната от него държава. Садат споделя някои от идеите на "братята". През 1976 г. движението пак е забранено и неговите членове нямат право да участват в изборите. През 1979 г. "братството" сваля доверието си от Ануар ал-Садат заради подписването на мирния договор между Египет и Израел. На 6 октомври 1981 г. петима "братя" извършват покушение срещу президента. Садат е убит по време на военен парад. Следва ерата на Мубарак, която продължава три десетилетия. Отношенията му с "братята" са променливи. Междувременно влиянието им нараства. През януари миналата година започват масови протести срещу режима на Хосни Мубарак. Мюсюлманските братя участват активно и президентът е принуден на 11 февруари да подаде оставка. Сега, след демократични избори, начело на властта в Египет за първи път в историята са "Мюсюлманските братя".