Как да лекуваме европейската икономика?

В последната среща на канцлера на Германия Меркел и президента на Франция Саркози са договорени мерки за предотвратяване на дълговата криза в еврозоната, които навярно ще бъдат представени в Европейския съвет на 23 октомври 2011 г.
В много мои публикации през 2010-2011 г., и особено през последните месеци, сочих причините за бавното излизане на ЕС от кризата, за опасността от ново икономическо потъване и за дълбоките корени на сегашната дългова криза в някои европейски страни, която заплашва цяла Европа. Предлагах и мерки за излизане от кризата. Най-важното сега е да се възстанови стопанската активност и да се постигне траен растеж на БВП от 3.0-3,5 до 4,0%. Така ще се повишат производството, заетостта, доходите, постъпленията в бюджета, ще се улесни обслужването на публичния дълг.
За силно задлъжнялата Гърция препоръчвах опрощаване на значителна част от дълга и разсрочване на обслужването му, съчетано с налагане на строга, но поносима бюджетна дисциплина. Сегашните брутални съкращения на държавните разходи и на заетостта

са непоносими за обществото

и подкопават опасно потенциала на Гърция за икономически растеж и обслужване на дълга в близките години.
    Подчертавах, че помощта за възстановяване на вътрешното търсене (частно, държавно и инвестиционно) трябва да продължава до необратимото излизане на страните от кризата и възстановяването на техния потенциал за растеж. Преждевременният и рязък обрат към силно рестриктивна политика, при още полуболна икономика, неизбежно затруднява нейното възстановяване. Предупреждавах, че не трябва да се съкращават средствата за здравеопазване, образование, наука, иновации, инфраструктура.
    Предлагах да се вземат бързи мерки за сближаване и последващо уеднаквяване на бюджетните политики в еврозоната. Общата парична политика сама не може да решава нейните тежки проблеми. Нужна е ускорена симетрична интеграция на двете политики. Трябва да се подготвя създаването на общо Министерство на финансите с ясно определени функции. Препоръчвах чрез отписване на дълг банките кредитори да покрият от своите резерви съществена част от необслужваните задължения на Гърция. В продължение на години те си затваряха очите пред гръцкия финансов произвол, отпускаха нови кредити и купуваха гръцки облигации, знаейки, че те не могат да се обслужват, с надеждата, че един ден ще бъдат рекапитализирани с общите усилия на ЕС.
    Напомнях за поуките от световната криза, развити подробно в моята книга от 2010 г. "Световната икономическа криза и България":

за новия баланс между пазар и държава

за подходящо регулиране на финансовите пазари; за нова инфраструктура на световната финансова система; за подготовка на нова световна резервна валута; за коригиране на крещящите дисбаланси в потреблението и натрупването, в износа и вноса между световните региони; за по-тясна координация на финансовата и валутната политика между развитите и новите пазарни икономики; за повишаване ролята на Г-20; за съществени промени в световната капиталистическа система, предлагани в дискусията на страниците на Financial Times през януари-март 2009 г. и в най-нови публикации на световноизвестни учени. Многократно подчертавах, че европейските и световните проблеми изискват координирани европейски и световни решения. Националните решения вече не работят в условията на глобализация.
    Общото ми заключение е: ключът за излизане от кризата е "растеж и заетост". С рестриктивната си политика ръководителите на ЕС допускат груба грешка, защото

тласкат Европа към нова рецесия

    В този контекст за читателя е интересно да научи какво мислят по същите проблеми някои от най-големите американски икономисти, чиито позиции се премълчават и укриват от нашата общественост.
Един от най-видните световни икономисти и оригинален мислител, нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц, повтаря многократно, че съкращенията в държавните разходи само ще влошат финансовия хаос, понеже ще намалят данъчните постъпления. Напоследък той писа: "Съкращенията са не само рецепта за повече болка сега. Те са рецепта за повече страдания и в бъдеще... База за бъдещ икономически растеж не се създава чрез налагане на негативен икономически растеж сега... Трябва да се освободим от мита, че с намаляване на бюджетните дефицити ще възстановим икономиката. Работни места и растеж не се създават чрез уволняване на работници и намаляване на разходите. Фирмите, които имат капитал, не инвестират и не назначават работници, понеже няма търсене за техните продукти. Ограниченията водят до ново намаление на търсенето, а това прави безсмислено инвестирането и назначаването на персонал...
Няма "вълшебно доверие", което да вдъхновява магически инвеститорите, след като видят, че дефицитът намалява. Ние го изпробвахме многократно. Като използваше формулата за ограниченията, тогавашният президент Х. Хувър превърна срива на капиталовия пазар в 1929 г. в Голямата депресия през 30-те години. Аз лично видях как МВФ наложи ограничения на източноазиатските страни в 1997-1998 г. и превърна спадовете в рецесии, а рецесиите - в депресии...

Сега даже МВФ признава

че е необходима фискална подкрепа... Най-важното е да се върне Америка на работа. По-големите лични доходи означават и по-големи данъчни приходи.
В статия от 3 октомври Стиглиц заключава: "Правителствата играят важна роля във финансиране на услугите за здравеопазване и образование. Финансираното от правителството образование ще играе ключова роля за възстановяване конкурентоспособността на Европа и Америка. Но ръководителите на двете избраха фискалните ограничения и с това предрешиха бавното възстановяване на своите икономики от кризата. В крайна сметка ще го разберат и те, защото с намаляване на възможностите за растеж нямат друг избор. Пита се обаче колко още страдания трябва да понесат народите, преди това да стане?"
Друг нобелов лауреат - Пол Кругман, писа в The New York Times на 25 септември: "Европейските политици навярно ще намерят начин да предоставят повече кредити на нуждаещите се страни, изправени пред катастрофа. Те обаче, изглежда, не са готови да преценяват суровите факти - че без по-експанзивна бюджетна и парична политика в най-силните европейски икономики всичките им спасителни действия ще се провалят... За съжаление европейският отговор беше да наложи сурови съкращения на публичните разходи в затруднените длъжници.
Може ли да работи такава стратегия? Категорично не - за Гърция, която допусна бюджетно разточителство през добрите години и сега дължи повече, отколкото е способна да изплати. Това може би не важи за Ирландия и Португалия, които по различни причини също имат големи задължения. При благоприятна външна среда - силна обща европейска икономика с умерена инфлация - Испания, която дори сега има относително нисък дълг, и Италия, която има голям дълг, но изненадващо нисък бюджетен дефицит, биха могли да се измъкнат. Европейските политици обаче не създават обстановката, от която тези длъжници се нуждаят.
Частното търсене в задлъжнелите страни спадна в края на финансирания с дългове бум. Междувременно разходването в публичния сектор е рязко ограничено с програмите за съкращения. Тогава откъде ще дойдат растежът и работните места? Отговорът може да бъде: износът, главно към другите европейски страни. Но увеличение на износа не е възможно, ако страните кредитори също прилагат ограничителна политика, която тласка Европа към рецесия... Не виждам признаци европейските политически елити да са готови да преосмислят своята ограничителна догма за твърдите пари.
Има много голяма пропаст между това, което е необходимо за оцеляване на еврото, и това, което европейските ръководители са готови да правят. В такава обстановка е трудно да съм оптимист."
На 19 септември друг виден американски икономист - Нуриел Рубини, писа: "Последните икономически данни показват, че рецесията се връща в повечето напреднали страни... Ограничителните мерки, необходими за избягване дерайлирането на фискалния влак, имат потискащ ефект върху производството. Ако страните в периферията на еврозоната са принудени да предприемат фискални ограничения, държавите, които могат да приложат краткосрочни стимули, трябва да го направят и да отложат собствените си ограничителни усилия... Без бързо връщане към растеж не могат да се избегнат нови фалити и социални вълнения... Напредналите страни имат нужда от

средносрочен план за възстановяване

на конкурентоспособността и заетостта чрез масирани нови инвестиции във висококачествено образование, подобрения в човешкия капитал, инфраструктура и алтернативни източници на енергия... Най-добрият начин да се избегне рискът от повторение на последствията от Голямата депресия от 30-те години на миналия век е предприемането сега на агресивна глобална политика за растеж."
В края на септември големият американски икономист Лоуренс Самърс писа, че "при значителна слабост на икономиката е необходима политика на растеж. Старомодната доктрина за агресивно фискално свиване е дискредитирана. Европа се нуждае от стратегия за растеж... Европа може да въведе ред в своите дългове и да допринесе за по-силна глобална икономика само ако тя самата расте. Това изисква обща фискална и парична експанзия".
Не мога да не бъда доволен от пълното съвпадение на моите икономически диагнози и рецепти за ЕС с тези на такива бележити световни учени! Здравата икономическа логика води и тях, и мен до еднакви заключения.
    В статия през август тази година писах, че за съжаление в Европа сега няма държавници от калибъра на Шарл Де Гол и Конрад Аденауер. Дано с предложенията си към края на този месец канцлерът Меркел и президентът Саркози ме опровергаят!