Инат
/ брой: 174
Едва ли някой от онези двайсетина души, които през вече далечната 1990-а останахме да нощуваме на Историческа поляна, си е мечтал за символа, в който се превърна съборът през следващите 20 години. И за десетките хиляди, които ще се стичат всяко лято.
От век Бузлуджа е символ за българската левица, още от времето на честванията на подвига на Хаджи Димитър. Но през последните бурни години срещата под върха има нов смисъл.
Усилието да се съберем и да сме заедно си заслужава. Дава ни енергия. И отново - онази надежда, която нашият съмишленик Родари ни завеща.
Тук се зареждаме със сила за следващите 365 дни. За радости. За битки. За мъка. За покаяние.
Тук си подаваме по къшей и по павурче. За здраве.
Тук си спомняме, че обичта между хората я има. И е по-силна от злобата и омразата. Че всеки понякога е слаб. А заедно можем да пречупим злото.
Че доброто съществува. И мечтата на Чучулигите за по-добри дни за всички, ни е събрала под едно знаме. Че то трябва да се пази чисто.
Че ни е родил Балкана. И че ще ни прибере земята.
Че не се отказваме.
И всеки път ще имаме воля да изкачим стръмнината. Ще имаме сила да стигнем върха.
Дори и да ни е яд. Дори и да ни боли.
Дори и на инат.