Ярък и и оригинален белетристичен талант

Водовъртежът на политическите и социалните трансформации през последните петнадесет години така увлече българското общество, че от вниманието му все по-често започнаха да убягват значими художествено-естетически факти. Бурните социални разломи и потресения, от една страна, преобърнаха индивидуалната скала на ценностите на отделните творци, а от друга - произвеждаха друг вид обществена енергия, която изтласкваше от полезрението на публиката не само ярките произведения, но и цели плодотворни тенденции. Създаде се своеобразен вакуум, в който цяло поколение почти бе изместено към периферията на литературния живот. Самият литературен живот претърпя драматични сривове, бяха закрити редица списания, вестници и издателства. Територията на критиката бе трагично стеснена, нарушен бе естественият процес на критически анализ и оценка на отделната творба или развойна тенденция.
Няма да се разплачем за графоманите, които проявяват завидна чевръстост и изобретателност, но не можем да не страдаме за книгите на талантливите ни литератори. Малцина днес могат да прочетат и да чуят размишленията на родните ни творци за обществото и времето. Дори писатели от ранга на Антон Дончев и Валери Петров, Йордан Радичков и Вера Мутафчиева, Павел Матев и Любомир Левчев, Стефан Цанев и Константин Павлов, се превръщат в елитарни автори. Ако допреди петнадесетина години творбите им излизаха в тиражи 20-30-50 хиляди, днес те падат до 1000-2000 екземпляра.
А какво да кажем за авторите, които днес са на прекрасната средна творческа възраст? Цяло едно невероятно талантливо поколение остана в сянката на политическите и социалните щормове, разтърсили обществото ни след 1989 година.
 
Едно от най-интересните имена

на това поколение е Веселин Стоянов - автор на няколко книги с проза и есеистика, както и на стотици публицистични късове из всекидневниците. Още С първата си книга "Шлагери" (1992) той показа, че след Чудомир Казанлък дава на отечествената литература и друг сладкодумен и талантлив разказвач. "Шлагери" съдържа няколко циклично обединени разказа, в които повествованието се разгръща спираловидно и на приливи. Две основни линии се преплитат тук. Първата е посветена на възсъздаването на умилителния патриархално-уютен живот на градеца К. Авторът ни дава сравнителна панорама на живота на Отечеството в продължение на няколко десетилетия. Тук усещаме сблъсъка на сантименталното и анекдотичното, умилителното, почти балаганното с битовата бурлеска. Напластяващите се фрагменти, етюди, сценки оформят цялостното внушение. Втората линия очертава появата на вътрешните противоречия в патриархалното общество на градеца К. И тук точно твърде често се появяват своеобразни Чудомирови нотки, интонации, насичащи патриархалната сага със застрашителните вибрации на модерното. Героят на Веселин Стоянов е малкият човек, през призмата на чийто поглед се извършва движението от регионалното през националното към световното.

Искрящ и незлобив хумор

"Шлагери" показва умението на автора да надниква във философията на малкия човек, да разгръща повествованието елегантно, непринудено и сладкодумно. Много незлобив и лек хумор блика от тези страници. Изследването на живота на шлагерите (бакелита, конските опашки, сутиените, найлона) прилича на полет над историческите години от 50-те до 80-те на ХХ век, които са характерни не само за градеца К., но и за всяко малко или средно българско селище.
Втората книга на Веселин Стоянов "Вечеря с ангели" (1995) добави към сладкодумието и бароково разклонената фраза. Разказите "Ер Франс", "Хамстери", "Хлапачката и пеликанът", "Късна меланхолия", "Описание на чувствата", "Кейт, която закусва", "Едва доловимо синьо" и "Вечеря с ангели" показаха, че авторът се стреми да даде пълна воля на потока на съзнанието.
Ако в "Шлагери" имаше искрящ и незлобив хумор, вицовост, анекдотичност, то във "Вечеря с ангели" се сблъскваме с тъжно съзерцание. Авторът се опитва да изследва сивото мизерно всекидневие на своя герой, който отново е малкият човек. Чрез това потискащо всекидневие всъщност се рисува мъчителното и изнурително битие на Отечеството. Веселин Стоянов демонстрира тук една рядка способност на съвременните белетристи - той съумява да изтръгне сюжет и от незначителното, да извае художествен образ от баналното.

Своеобразна епическа разлятост

От тази книга нататък повествованието при Веселин Стоянов придобива своеобразна епическа разлятост. Всичко се развива много бавно, протяжно, мудно. И главното обяснение е, че интересът на автора се насочва предимно към вътрешния живот на героите.
Веселин Стоянов притежава тънък усет за подробностите, за детайлите. Той сякаш интуитивно е осъзнал, че както тонът прави музиката, така и детайлът ражда прозата. Много показателни в това отношение са "Късна меланхолия" и "Мъж до прозореца". Героят изцяло се потапя в пулсациите на подсъзнанието.
Веселин Стоянов обича безкрайните вътрешни монолози на своите герои. Персонажите почти винаги се отдават на рисуване с думи, със спомени, с видения, с подтекст. Ето защо по-често приличат на сенки, на играещи отблясъци, отколкото на живи хора от плът и кръв. Като че ли авторът с годините съзнателно ги изчиства от плътското, за да наблегне на живота на идеите, на тайния живот на подсъзнанието.

Исторически ретроспекции и есеистични ремарки

Следващата книга на Веселин Стоянов "Сантиментална като пума" (1999) продължава тенденцията към насищането на повествованието с все повече исторически ретроспекции, инфилтрирането в него на есеистични ремарки, лирическо-философски размишления. Текстовете от тази книга трудно може да бъдат определени жанрово - "Островите на завръщането", "Сълза в клепсидрата", "Сантиментална като пума", "Маса за двама", "Светлинни графити", "...Мъртъв за последен път", "Сутрин на плажа в Кан" представляват странна амалгама между проза, лирико-психологически въздишки и есеистични фрагменти.
Книгите, които Веселин Стоянов публикува на границата между ХХ и ХХI век - "Белите полета на спомена" (2000) и "Забравената уговорка с Бога" (2003), показват почти демонстративния отказ от конкретния сюжет. За автора все по-съществено става да пресътвори потока на съзнанието, отколкото да разгърне един дори и интригуващ сюжет. Есеистичните му фрагменти приличат на своеобразни пристанища за мигове.

Романтично-гневна публицистика

Ако в прозата и есеистиката си Веселин Стоянов се движи от реалистичното към мистичното, в публицистиката си е патетично извисен и романтично гневен. Той става все по-нетърпим към просташките одумвания и сплетни, които уж аристократичното съзнание на съвременните духовни еничари си позволява да отправи към нашите националреволюционери, дейци на Възраждането и поборници, към писатели като Христо Ботев, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Пеньо Пенев, Никола Вапцаров, Иван Вазов.
Така махалата обяви Христо Ботев за пияница и пройдоха, Пейо Яворов за убиец на Лора Каравелова, Димчо Дебелянов за скитник, Пеньо Пенев за луд, а Вапцаров - за грозен. Разпънала сакатите си мерки, махалата иска да бабува при раждането на всеки, за да може веднага да го положи в тесния свой калъп за уроди.
Прекрасно е, че писател като Веселин Стоянов защитава делото и духовното наследство на Левски и Гео Милев, светите братя Кирил и Методий и Иван Вазов. Вълнуващо е, че той реагира с ярост и погнуса на опитите на съвременните отродители и духовни чапкъни да посегнат на наши исторически светини и стълбове на българския национален дух. Това е безкрайно нужно на нашето общество тъкмо днес, когато преоценката на всички стойности и глобалните геополитически преориентации ни изправят пред реалната опасност от размиване на националната идентичност.
Веселин Стоянов е нарекъл твърде сполучливо томчето с избрани свои творби "Любов, Сънища, Думи и... други изображения на Смъртта". Действително трите ключови думи за тази книга са Любов, Сънища и Думи. За автора любовта е едновременно и реална, и имагинерна, тя е сънят на думите, както думите са сънищата на любовта. Най-сетне в думата, в словото се откриват всички превъплъщения на любовта, съня и човешкия живот. Но той знае, че животът е другото лице на смъртта. И затова във всички страници, където се разхожда нощната стража на любовта, където в неизбродните пространства на сънищата препускат легионите на думите, творецът иска да открие изображенията на смъртта. За него тя е пеещото дете на Вечността или другото име на Живота.


Тези дни издателство "Захарий Стоянов" пусна на книжния пазар сборника "Силуети пред огледалото", в който са включени почти всички издадени досега книги на Веселин Стоянов: "Шлагери", "Вечеря с ангели", "Сантиментален като пума", "Любовта си тръгва през ноември", "Животът - този любовен глад", "Очите на махалата", "Силуети пред огледалото", "Аутопсия на тялото" и "Моделът и неговия художник". Съставител е Тодор Коруев, а редактор на изданието - Иван Гранитски.