Ефектът на сладоледа, или тайните на студеното лакомство

Сладоледът е не просто обичан от повечето деца, всеизвестен е фактът, че те го обожават. В днешно време при наличието на голямо разнообразие от най-различни сладкиши и десерти студеното лакомство е едно от най-предпочитаните и от възрастните. Вече пораснали, те не отстъпват на малчуганите в това отношение, като с наслада поглъщат килограми сладолед през лятото и дори през зимата. Къде всъщност се крие притегателната сила на това хладко изкушение и какво точно знаят майсторите, създаващи изумителния десерт, се пази от малцината посветени в дълбока тайна...
Производителите и учените, които буквално "разбиват" сладоледа на миниатюрни части, обясняват ефекта му със свойствата на различните продукти, от които е съставен. А може би основната тайна на вкуса му се крие именно в съчетаването на задължителните компоненти, без които просто няма да е толкова масово предпочитан? Или пък в жегите сладоледът е търсен, защото притежава не изкуствено, а напълно естествено охлаждащо въздействие, каквото е присъщо на снега и на висулките? А и кой като дете и дори през целия си живот не се е изкушавал поне веднъж да ги опита?! Може би сладоледът напомня онзи първи и най-добър вкус - на майчиното мляко? И всеки път, когато похапваме от него, се завръщаме в най-ранното, безгрижно и щастливо детство...

Любопитни факти от историята

Първооткривателят на сладоледената рецепта, както и мнозина други гениални изобретатели, за съжаление, е неизвестен. Знае се със сиурност обаче, че започва да се прави преди векове, като хората замразяват плодови сокове и вина и ги наричат "леденки". Александър Велики се прочува и като голям техен поклонник още в IV век пр.Хр. Как точно се приготвя вкусното студено лакомство, напомнящо съвременния сладолед, са знаели в Китай през V век пр. н.е. Многобройните жители на страната се сещат, че ако добавят в снега мляко и ориз, ще получат изключително вкусен десерт. Дори Хипократ съветвал съгражданите си да консумират замразени плодови сокове за повдигане на... настроението. В Древен Рим се наслаждавали на истински сняг, смесен с мед и украсен с екзотични ягоди. Нерон често изпращал слугите си далеч в планините, за да донесат особено вкусен лед за любимото му лакомство.

"Леденките" на Марко Поло

След като през 1295 г. Марко Поло се завръща от пътуването си в Далечния изток, той донася и рецепта за направата на "леденки". Пътешественикът разказва, че китайците ги ядат от хиляди години и убеждава италианските майстори-готвачи да опитат да замразят подсладено мляко. Затова някои наричат Марко Поло бащата на сладоледа в Европа. Рецептите се разпространяват от Ботуша и във Франция, Германия и Англия. Когато през 1533 г. Екатерина Медичи се бракува с херцог Орлеански, на празничната трапеза 34 дни се сервират 34 вида студен десерт, който напомня съвременния сладолед. Карл I Английски през ХVII век почерпил гостите на един от многобройните си пирове с невиждано дотогава вкусно ястие, наречено Върхът на насладата. На външен вид лакомството напомняло на току-що падналия бял сняг, сладък, като го близнеш, и с нежно галещ небцето вкус на бита сметана. В Русия, където никога не е имало проблем нито със снега, нито със студовете, от древни времена на трапезата се поднасяло замразено и настъргано мляко, а по празниците сервирали студена смес от извара, сметана, захар и стафиди.
Когато в средата на ХVII век английският крал Чарлз опитва студеното лакомство, така го харесва, че забранява да се прави извън двореца и само титуловани особи имат шанса да узнаят вкуса на сладоледа. Едва след смъртта на монарха готвачът му успява да разпространи рецептата.

Изкушението на парижките улици

Първото във френската столица кафене, където продават хладкото изкушение, отваря врати през 1670 г. То става толкова популярно и търсено, че и други заведения в Париж се надпреварват да предлагат най-различни видове, като добавят и повече сметана, за да не изгубят постоянните си клиенти. Наричат го млечен лед, хладка сметана и дори студено масло. И чак когато жителите на Северна Америка опитват този продукт, започват да го наричат със сегашното му име - сладолед.
Първите колички със сладкото хладно лакомство се появяват по улиците в Европа чак през 1828-а, но популярността му расте с всеки изминал ден. В Америка магазини за сладолед отварят врати в началото на войната между Севера и Юга. Знае се, че Джордж Вашингтон го обожавал. Казват, че само за едно лято той похарчил за студеното изкушение стотици долари. А съпругата на четвъртия президент на САЩ Джеймс Медисън - Доли, поднася ягодов сладолед на тържествения прием по случай преизбирането на мъжа й за втори мандат. Лейди Нанси Джонсън през 1846 г. измисля ръчен миксер-фризер за сладолед. Оттогава става много по-лесно този вкусен десерт да се прави в домашни условия.

Сметановата индустрия

Първата фабрика за сладолед е построена през 1851 г. от Джейкъб Фасел. Той си изкарва хляба, като продава мляко, но не знае какво да прави със сметаната. А след като решава, че ще я превръща в сладолед и вижда колко е търсен, забравя за търговията с мляко. Съвсем скоро започват да наричат Фасел бащата на сладоледената индустрия, особено след като той построява нови фабрики за студеното лакомство във Вашингтон, Бостън и Ню Йорк.
Първия сметанов сладолед с плодове, сироп и орехи опитват през 1881 г. жителите на местността Ту ривърс (две реки), щата Уисконсин. В магазина на Ед Бърнърс той струва 5 цента и се продава само в неделя. Във вафлена фунийка и хартиена чашка започват да слагат замразената вкусотия в началото на ХХ век.
Години наред сладоледът се произвежда в количества, които да се продават много бързо, за да не се разтопи. Кларънс Уогт от Луисвил изобретява през 1925 г. постоянен фризер и скоро навсякъде се появяват кабинки със студеното лакомство, което се нарежда сред най-популярните.
Дори през 1984 г. президентът на страната обявява юли за Национален месец на сладоледа, а втората неделя се отбелязва като Ден на сладоледа.
Учени в Руския институт по хранене определят физиологичната норма за консумацията му от човек - близо 5 кг годишно. В някои европейски държави обаче хората изяждат над 8 кг за 12 месеца.


Повишава настроението и премахва безсънието

В днешно време сладоледът се произвежда практически в целия свят, като видовете му са толкова много, че надали може да се изброят. Рецептите на някои са толкова сложни, че количеството използвани съставки достига двеста. Прави се твърд сладолед, който се ближе, както и мек, който се отхапва или се яде с лъжичка.
Основният състав на студеното лакомство е смес от мляко с различна масленост или плодов сок, захар, емулгатори и хранителни добавки. Твърденията за повишената калоричност на сладоледа са истина, особено що се отнася до сметановите видове. Една порция нерядко е равна на над 30% от дневната норма мазнини за възрастен човек, камо ли за дете. Ако пък в сладоледа са добавени и шоколад, орехи, стафиди и други вкусотии, калоричността му се повишава още повече. Плодовите са направени от замразени сокове, те са по-твърди и заледени, но децата ги обичат именно затова. Съществуват и т.нар. диетични видове, с намалено съдържание на захар и увеличено количество ягоди.
Сред задължителните съставки на сладоледа са и стабилизаторите, които подобряват вкуса и осигуряват наличието на специфична консистенция и отсъствието на ледени кристали. Нишестето, брашното и желатинът, които традиционно се използват в производството на сладолед в някои страни, постепенно отстъпват на по-съвременни добавки. Такива например са морските водорасли, даващи на студеното лакомство красивото название Перлен мъх.
Една порция млечен сладолед може да компенсира дневната потребност на човешкия организъм от калций, затова и на децата той не само няма да навреди, но дори ще бъде полезен. Учените са доказали, че това студено изкушение действа на мозъка така, както и слушането на хубава музика, премахва стреса, успокоява нервната система, повишава настроението и дори помага да се пребори безсънието.
Всичко това се обяснява с наличието в млякото за сладоледа на триптофен - вещество, активиращо в мозъка центровете на удоволствието. Хората се нуждаят от 4-6 г триптофен дневно, а като ядат сладолед, увеличават тези цифри 2 пъти. Именно с това се обяснява положителното влияние на студеното лакомство върху човешкия организъм. Така че, ако си купите след работа или в средата на напрегнатия ден вкусен сладолед, той ще ви позволи да се отпуснете и да се разсеете от монотонното всекидневие.