Има алтернативно решение по гръцкия публичен дълг

    Напоследък се пише много за положението в Гърция преди и след сключването на споразумението по дълга между гръцкото правителство и кредиторите на 12 юли 2015 г. Говори се с тревога за разкостяването на Гърция, за бруталния отмъстителен натиск на кредиторите, за капитулацията на СИРИЗА, дори за предателство на Алексис Ципрас. Това, разбира се, е много важно. Далеч по-малко се говори и пише по алтернативните решения по гръцкия публичен дълг, за разлика от натрапеното от кредиторите заробващо и неизпълнимо колониално споразумение.
    Стопанската история не познава друг здравословен начин за обслужване на голям публичен дълг, освен чрез стабилизиране на икономиката и възобновяване на икономическия растеж. Пазарните фундаменталисти говорят само за бюджетни и други свързани с тях рестрикции, наред с мащабна форсирана приватизация на най-важни държавни обекти.

Това е погрешна политика

която Гърция не трябва да прилага. А ако се опита да я прилага, ще бъде безуспешна. Последните няколко години го доказаха по най-категоричен начин (виж таблицата).
Без да навлизам тук в подробности, ще подчертая, че след като прословутата Тройка на кредиторите пое управлението на гръцката икономика от 2010 г. настъпва поголовно влошаване на всички важни икономически показатели, в сравнение с периода 1995-2010 г. (виж таблицата). Това показва, че има нещо фундаментално погрешно в налаганата на Гърция от кредиторите поголовна рестриктивна икономическа политика.
    Дори и най-строгите бюджетни ограничения не могат да осигурят излишъците, необходими за предстоящите текущи плащания по гръцкия публичен дълг. Анализите показват, че и при продължителни първични излишъци от 3-4 и повече процента от БВП, настоящият публичен дълг ще трябва да се обслужва почти през целия ХХт век, за да се сведе до 15-20% от БВП. Това обаче е абсурдно. Гръцкият народ, а и всеки друг народ, не би намерил в себе си енергия, за да осигури 80-85-годишно непоносимо социално търпение срещу налагания икономически терор над тази страна.
Всяка икономическа политика, която е продължение на провежданата през последните пет години, е катастрофална за Гърция. Ако бездействието продължава, неконтролираната социална и политическа експлозия ще настъпи много по-скоро, отколкото се иска на европейската и световната олигархия. И нека не забравяме - Гърция не е България!
Програмата за решаване на гръцкия публичен дълг трябва да включва: 1/ Отписване на съществена част от дълга. Процентът на опрощаването ще е резултат на сложни преговори; 2/ Разсрочване на обслужването на останалата част от дълга за достатъчно дълъг период във времето. Това също подлежи на трудно договаряне; 3/ Прилагане на поносима лихва за обслужване на разсрочената част от дълга. И тя трябва да се договори, но да е под пазарните лихви; 4/ Поддържане на балансиран бюджет, целенасочена инвестиционна дейност, по-добро здравеопазване, образование, модерна научна и иновационна политика през следващите години и десетилетия, за да се стимулира съживяването на стопанската дейност.
Това ще позволи на Гърция да стъпи на краката си чрез постепенно възобновяване на растежа на БВП, повишаване на заетостта и доходите на населението, увеличаване на постъпленията в бюджета и по-големи възможности за нормално обслужване на дълга.

Опрощаване на част от дълга

Публичният дълг на Гърция е около 320 млрд. евро, или около 180% от БВП и очаквани поне 200% към 2017 г. При сегашното силно разстройство на икономиката неговото обслужване не е възможно. Знаят го и кредиторите. Няма случай в световната стопанска история, когато такава огромна задлъжнялост и в подобна икономическа, социална и политическа ситуация, да е решавана предимно с рестриктивни бюджетни и други политики.
Първа крачка към разрешаването на гръцкия дългов проблем е отписването на съществена част от него. При вземането на решение за размера на опрощаването трябва да се проучат различните измерения на структурата на дълга и начините на неговото формиране. За външен човек, който няма достъп до тези подробности, е трудно да се произнесе категорично за точния размер на опрощаването. Този размер може би следва да е между 30 и 50 процента.
Противниците на такъв подход твърдят, че това не е възможно, защото нямало прецедент в Европа и че не се позволявало от правилата на ЕС. Това не е вярно! Известно е прекратяването на плащанията по германските репарации към Великобритания, Франция и други страни по договора от Версайл от 1919 г., а също и заема от САЩ. Известно е Лондонското споразумение от август 1953 г. за опрощаване на плащанията на Германия със 60% по дълга й, достигнал по онова време 200% от БВП. Известно е решението на група най-развити западни страни от март 1991 г. за опрощаване на половината от 33-те млрд. щатски долара дълг на Полша. Известна е инициативата на Световната банка и на МВФ от 1996 г. за опрощаване дълга на 39 силно задлъжнели развиващи се страни. Под натиска на САЩ през 2003-2004 г. голяма група страни направиха пълно или частично опрощаване на дълга на Ирак от 120 млрд. щатски долара. Тогава, пак под натиска на САЩ, бедна България опрости около 2 млрд. долара на богатия с петрол Ирак, без да получи нищо срещу този жест. Следователно опрощавания е имало и ще има, докато има стопанска дейност и свързаната с нея задлъжнялост.

Разсрочване на обслужването на дълга

В световната практика понятията debt relief, debt foregiveness, debt restructuring включват както опрощаване, така и разсрочване обслужването на дълг. Разсрочването е форма на облекчение, прилагана често едновременно с опрощаването и включва удължаване на срока на плащанията, облекчаване условията на обслужването и други улеснения.
Обслужването на останалата част, примерно 50-60% от сегашния гръцки дълг, следва да се разсрочи във времето, примерно за 20-25 години. Възможни са различни варианти, включващи както лихвите, така и главницата, които финансистите познават добре.
Казано най-общо, може да се започне още сега с прекратяване на всички плащания (лихви и главница) за срок от 5-10 години, за да се даде възможност на Гърция да стабилизира икономиката си и да възобнови стабилен растеж на БВП от 4-5-6% годишно, да повиши заетостта до 53-55%, да намали безработицата до 6-8%, да повиши реалните доходи на заетите, а също и пенсиите, да стабилизира данъчната си система до средно европейско равнище, да облекчи данъчното бреме на бедните и средните слоеве и на жителите на по-трудно достъпните острови и да повиши облагането на богатите и най-богатите, да повиши събираемостта на данъците и другите държавни вземания, да балансира бюджета в продължение поне на десетина години.
Разсрочването е по-мека форма на дългово облекчение и затова се прилага по-широко и по-често в европейските и други страни. Не би трябвало да има сериозни проблеми за прилагането му и спрямо Гърция, при поемане на съответни ангажименти за реформи от тяхна страна. В споразумението е записано в обтекаема форма, че през втората половина на тази година може да се обсъди възможността за разсрочване на обслужването на дълга и намаление на лихвите. Важното е обещанието да се изпълни. Г-жа Меркел обаче отклонява категорично всякакви опити за номинално намаление на дълга.

Приватизацията и публичният дълг

Пазарните фундаменталисти гледат на приватизацията освен като средство за изтласкване на държавата от икономиката, още и като източник на финансови средства за финансиране на текущи потребности. Това е късоглед подход и е груба управленска грешка. Опитът на България и на други страни от Източна Европа и на бившия СССР го потвърждава.
Многобройните дефекти на приватизацията се проявяват още по-остро, когато стратегически обекти се продават на чуждестранни капитали. А това е предвидено в натрапеното споразумение между гръцкото правителство и кредиторите. Създаването на специален фонд под международен контрол за около 50 млрд. евро, в който ще се събират средствата от приватизация, е може би най-унизителната част от споразумението. Повечето от постъпленията във фонда ще се използват за изплащане на гръцки дълг на чуждестранни кредитори и 12,5 млрд. евро за инвестиции.
Решенията за приватизация по този фонд ще се вземат и изпълнението им ще се контролира от външните надзорници от еврозоната. Такъв унизителен режим обикновено се прилага след война в окупираните победени страни. Извън Гърция е подготвен и списък на най-важните, подлежащи на приватизация обекти по линия на този фонд. В него се включват банки и други финансови институции, летища, магистрали, авиокомпании, пристанища, електроцентрали, електропреносни системи, телекомуникации, олимпийския стадион в Атина, по-големи търговски кораби и фериботи, важни обществени сгради, острови и други ключови обекти на икономиката. Гърция е единствената страна, член на ЕС, подложена на такъв унизителен режим.

Стимулиране на икономическия растеж

Бюджетната, доходната, инвестиционната, външнотърговската, данъчната и друга политика, огромният гръцки търговски флот и мощният стопански туризъм трябва да обслужват стабилния висок икономически растеж, повишението на реалните доходи на домакинствата и ограничаването на доходната поляризация, активната инвестиционна политика, социалната политика, екологичната и демографската политика и т.н.
При формирането на различните видове политики трябва да се има предвид ролята на частното потребителско търсене, на колективното потребление, на инвестициите и на нетния експорт за растежа на БВП:
    - Потребителското търсене на домакинствата има най-голям дял в съвкупното вътрешно търсене и в БВП - 71,2% от БВП (виж ред 2, колона 2 в таблицата). Всяка промяна в държавната политика, която помага за повишение на реалните доходи на домакинствата, засилва частното потребителско търсене, увеличава тяхното потребление, стимулира производството, заетостта, индивидуалните доходи, данъчните постъпления в бюджета и така нататък - все нагоре и нагоре по икономическата спирала. Всяка промяна, която поражда обратен ефект върху доходите на домакинствата, в крайна сметка потиска растежа. От 1995 до 2010 г. частното потребление расте с 2,6% средногодишно и е било главен двигател на растежа на БВП с 2,4% средногодишно. След като Тройката поема управлението на гръцката икономика в 2010 г. и налага поголовна ограничителна политика, частното потребление спада рязко, а с това и растежът на БВП (виж ред 2 в таблицата).
Предвидените в натрапеното ново споразумение    
ограничения на заетостта

на заплатите, на пенсиите, на облекченията за островите, на средствата за социални програми, за здравеопазване, образование, наука и т.н. повишението на ДДС, както и досега, ще потискат потребителското търсене, а чрез него и растежа на БВП. Рецесията в Гърция ще продължи, способността й да обслужва дълга си ще намалява. Това е толкова просто, че би трябвало да се разбира от всеки средно грамотен човек. Трябва да е ясно и за кредиторите. Ако не желаят да го разберат, значи имат някакви други намерения. Бившият финансов министър Варуфакис заяви в свое интервю, че на четири очи му е било казано: "Разбираме вашите аргументи, но трябва да ви смажем".
    - Колективното потребление чрез бюджета е втора по значение съставка на вътрешното търсене - 20% от БВП (виж ред 3, колона 2 в таблицата). Това са средствата за здравеопазване, образование, наука, култура, социални програми, екологични и демографски програми, сигурност, отбрана и т.н. И тук всяко увеличение на заделяните ресурси ще спомага за растежа, и обратно. През 1995-2010 г. средногодишният растеж на тези средства е бил 2,9% и е стимулирал растежа. След 2010 г. средствата намаляват рязко, а с това и приносът на колективното потребление за растежа. С предвидените нови ограничения на тези средства в натрапената от Тройката програма тяхното потискащо въздействие ще расте, а с това и приносът им за продължаващата рецесия.
    - Инвестициите са третата по значение съставка на вътрешното търсене - 11,2%, а само инвестициите за машини и съоръжения 4,4% (виж ред 4, колона 2 в таблицата). Тяхното значение не бива да се подценява, но все пак то няма решаващо значение за вътрешното търсене и за растежа. И неговата роля през двата периода (1995-2010 г. и след това) е както при другите две съставки на общото вътрешно търсене и на БВП (виж ред 4 в таблицата). Председателят на ЕК Юнкер напоследък изтъква наличието на средства за инвестиции в създавания специален фонд, за който стана дума по-горе. Като познавам добре сложността и продължителността на инвестиционния цикъл, тези очаквания са твърде преувеличени.
    - Износът и вносът са играли балансирана, почти неутрална роля за растежа през 1995-2010 г., а вносът е допринасял чувствително за рецесията през следващите години (виж редове 5 и 6 в таблицата).
    Ако трябва да обобщя, единствен фактор за икономическия растеж в Гърция през 1995-2010 г. е било вътрешното търсене. То дори е неутрализирало с излишък слабия негативен ефект на нетния експорт (виж ред 7, колона 3 на таблицата). През следващите години на управлението на Тройката рязкото свиване на вътрешното търсене е главен фактор за дълбоката рецесия (виж следващите колони в същия ред). Продължаването и дори засилването на рестриктивната политика с натрапеното ново споразумение от кредиторите гарантира продължаване и дори задълбочаване на рецесията през следващите години.
    Натрапената на Гърция

враждебна програма от кредиторите

дава основание поне за четири важни извода:
    Първо. Тя е толкова тежка, толкова провокативно насочена против жизнените интереси на гръцкия народ, че не може и няма да бъде изпълнена. Такава антиикономическа, антисоциална и антихуманна програма не може да изпълни никое европейско правителство. По своята суровост и дори икономическа и политическа арогантност тя няма равна на себе си в еврозоната.
Гръцкият народ вече пострада достатъчно от 2010 г. насам от "помощта" на западната олигархия (виж двата периода в таблицата - до 2010 г. и след това), че трудно ще понесе  допълнителна доза от горчивото лекарство на фанатичния пазарен фундаментализъм. Още повече, когато Западът прави това, за да отмъсти за резултатите от референдума, като се възползва от липсата на вътрешна и външна алтернатива за гръцкото правителство. С тази програма кредиторите подсказват на други европейски страни и народи какво ги очаква, ако имат неблагоразумието да изберат ляво правителство.
Инспекторите на еврозоната ще могат да упражняват вето върху гръцки закони. Единственото, което липсва, е присъствието на жандармерийски батальон на гръцка територия. Гърция е третирана като окупирана държава.
 Европа, а и ние като съседи на Гърция, трябва да очакваме бурни години. Историята показва, че всеки натрапен унизителен договор от победители над победени има кратък живот и чудовищни последствия. Унизената страна винаги търси и често намира възможности за реванш. Унизителният Версайски договор, наложен на времето от победителите на Германия, роди чудовището Хитлер и неговата идеология. Нека г-жа Меркел и г-н Шойбле помнят това!
    Второ. ЕС беше създаден за взаимопомощ и солидарност между европейските народи на равноправна основа. Това правеше европейската идея привлекателна. През последните години поведението на най-големите страни в общността, начело с Германия, обаче

дискредитират тази благородна идея

Група страни и група личности вече диктуват каква политика да провеждат правителствата на страните членки, а не народите на тези страни. За тази група политици с крайно консервативни разбирания нямаше никакво значение какво желае гръцкият народ с референдума на 5 юли 2015 г. Още повече, че Гърция предварително заяви, че ще продължава да изплаща дълга си и ще остане в еврозоната.
Оказа се, че е по-важно какво желае европейската олигархия и преди всичко банковият капитал. Правилно е това, което искат г-жа Меркел и г-н Шойбле, а не гръцкият народ. При такива методи на управление и на взаимоотношения между страните членки; между народите на тези държави, от една страна, и управляващата върхушка в Брюксел, от друга, ЕС се дискредитира все повече. Настоящият Европейски съюз и особено еврозоната, не е това, което европейските народи искаха с Римския договор от март 1957 г. Това го осъжда на отмиране. И то не в далечното бъдеще, а в обозримото бъдеще. Заслужават внимание думите на Грегор Гизи - ръководител на парламентарната група на германската левица в Бундестага: "Ние желаем Европейска Германия, а не Германска Европа".
    Трето. На 19 юли 2015 г. президентът на Франция Франсоа Оланд препоръча еврозоната да създаде свое правителство, парламент и други държавни институции. Това означава превръщането й в ядро на бъдещата Европейска федерация и узаконяване на двете скорости в ЕС. Съмнявам се дали Европа е готова за такава висока степен на икономическа и институционална интеграция. В еврозоната още не могат да се договорят за обща бюджетна политика, а камо ли за обща държавност.
Ако избирателите на страна членка гласуват за провеждане на повече социално ориентирана икономическа политика, а в Брюксел доминират неолибералите,

как ще се постигне съгласие

между тях. И обратното. Примерът с гласуването на гръцките избиратели на референдума на 5 юли и поведението на олигархичната Тройка е достатъчно показателен. По принцип интеграцията е рационално направление в развитието на еврозоната, но между нейните членове има твърде големи различия, които ще направят невъзможно постигането на необходимия минимум от единомислие и още по-трудно - от единодействие.
    Четвърто. Поради изложените по-горе основания, особено в точка трета, едва ли е полезно България да бърза с кандидатстването си за членство в еврозоната. Самата еврозона има да решава важни проблеми по собствената си стабилизация и бъдещо развитие. Според някои специалисти дори нейното бъдеще е под въпрос, с обща парична и съвсем различна по страни членки бюджетна политика. Еврозоната не може да съществува дълго в този си осакатен вид. От друга страна, България още не е готова за такова членство и едва ли ще бъде допусната в еврозоната.
И накрая още нещо. Достойно за съжаление е широко разпространеното у нас злорадство по адрес на изпадналите в беда наши южни съседи. Това злорадство се подхранва и от разпространяваната у нас неверна информация за Гърция. Забравя се обаче или изобщо не се знае, че през 2010 г., когато Гърция е произвеждала на човек от населението БВП по текущи пазарни цени 20 300 евро, ние сме произвеждали едва 4900 евро. През 2014 г., въпреки дълбоката рецесия, те произвеждат БВП по текущи пазарни цени 16 300 евро на човек от населението, а ние - 5800 евро. През 2010 г. БВП на човек от населението по паритетни стандарти в Гърция е бил 87% от средното за ЕС-28, а в България - 43%. През 2014 г., въпреки драматичния спад на БВП с повече от 25%, Гърция е имала по този показател 72% от средното в ЕС-28, а ние - 45%. Въпреки рецесията, през 2014 г. Гърция е инвестирала 20721,5 млрд. евро, а ние - едва 8840,9 млрд. евро. През 2013 г. Гърция изнася стоки и услуги за 55,1 млрд. евро, а ние - за 22 млрд. евро.
При тези мащабни различия по най-важни икономически показатели е нормално техните средни заплати и пенсии да са 2,5-3,0 пъти по-високи от нашите.
Тежки времена очакват гръцкия народ, ако тази фанатична фундаменталистка политика продължава. Интересите на Гърция и на нейния народ са по-важни от олигархичните интереси на кредиторите и поради това настоящото натрапено от тях споразумение трябва да бъде променено. Ако не се пристъпи към такава промяна, рецесията ще се задълбочава, бедността и доходната поляризация ще се изострят и гръцкият народ може да поеме съдбата си в свои ръце, без да се съобразява с кредиторите. Това може да предизвика непредвидими сътресения в еврозоната и в целия Европейски съюз.