Иде ли краят на пазарния фундаментализъм?
Как неолибералният капитализъм се дискредитира
/ брой: 215
Краят на глобалната финансова и икономическа криза не се вижда. В огромното си мнозинство прогнозите на тинак-танк институти, учени, топ мениджъри и експерти са повече от тревожни. Най-младите се лишени от бъдеще. Според Евробарометър близо две трети от гражданите на Европа са убедени, че децата им ще живеят по-лошо от тях самите. Свободната конкуренция и прославяната инициатива на индивида в условията на свободен пазар през последните години бяха изместени от мощния корпоративен капитализъм. Новата версия на обществото на "благоденствието", както проповядваха неговите апологети от времето на Рейгън и Тачър, напоследък се превърна в символ на седемцифрените бонуси за банкери и супермениджъри, на опасно слаб икономически растеж и на още по-опасно висока безработица. Бедността нараства лавинообразно, а държавата е загърбила поданиците си. Триумфиращият до вчера социално-икономически строй е изпаднал, подобно на боксьор в нокдаун, в безпомощност. Проучвания в развитите западни държави показват, че хората все по-малко вярват в него. В разгара на финансовата криза лондонският "Таймс" публикува огромен портрет на Карл Маркс с текст: "Той се завръща". Това стана след най-голямата по мащабите си намеса на държавата в икономиката за цялата история на капитализма. Заклетият консерватор Саймън Хефър нарече програмата за "изкупуване" на банки от държавата "неосъветизация". А БиБиСи в прайм тайма показа остри телевизионни дебати на тема: "Вещае ли днешната криза смъртта на капитализма"? На свой ред списание "Иконъмист" - библията на неолиберализма, алармира: "Икономическата свобода е в опасност".
Неолибералната икономическа система съвсем очевидно вече не работи. А спасителни идеи за изход от стагнацията няма, или ако има, те биват отхвърляни, преди още да са намерили приложение. Новата версия на капитализма не защитава нравствените ценности, но в същото време е най-добрата от известните в човешката история системи за трупане на пари, които стават все повече в сметките на все по-малко хора. Показателно за това как се обърка света през последните десетилетия е фактът, че разривът между богатите и бедните в Ню Йорк е вече по-голям, отколкото в Индия. "В съвременното глобално общество има две полоси - скоростна за свръхбогатите и почти блокирана за всички останали" - пише наблюдателят на "Файненшъл таймс" Джон Плендър. Живеем в невероятно време, допълва той, генералният директор може да получава 400 пъти повече от неговите сътрудници, които са високо образовани и са с натрупан опит. До 1980 г. това съотношение бе не повече от 40 към 1. Делът на средната класа в общия брой на населението намалява. В същото време намаляват и приходите й. Класата, която, според теоретиците на либералния модел, крепи обществото, през 80-те години е съставлявала около 60 процента от населението на САЩ, днес тя е под 50 процента. През последните десетина години тази средна класа е загубила 30 процента от богатството си. Още по-фрапантна е статистиката за най-бедните 20 процента от населението в най-развитата държава, които днес са по-бедни с 50 процента в сравнение с 80-те години.
Статистиката е дълбоко смущаваща. Още по-смущаваща е тоталната обърканост в ръководните и отговорни кръгове в развитите държави. Те не само че не можаха да предвидят накъде върви света, но и не намериха спасителния за тях път. Потъването продължава. Всичко започна през 2007 г. в САЩ вследствие ипотечната криза, която постепенно доведе до глобална рецесия. Специалната комисия към американския Конгрес, съставена от конгресмени от двете основни партии със задача да изясни причините за финансовата криза, стига до извода, че е могло тя да бъде избегната, ако американските държавни регулатори, мениджърите на корпорациите и инвеститорите на "Уолстрийт" са действали добросъвестно. В доклада, изготвен от комисията, се прави изводът, че ако е било извършено "стратегическо прогнозиране, е могло да се предположи как биха могли да се развият нещата". Изведено е обобщението, че всичко ще се повтори отново, ако не се вземат незабавно адекватни мерки. Конгресмените - ясно защо, твърдят, че кризата е резултат от човешки действия и бездействия, а не е вследствие на природата на икономическата система, която отрече държавата, демонизирана от философи и икономисти-апологети на така наречената "консервативна революция". През последните две-три десетилетия неравенството в модерния свят се откроява все по-силно и вече до такава степен, че представлява заплаха за демокрацията и за така наречената средна класа, на която се крепи.
За първи път в шейсетгодишната си кариера големият спекулант Джордж Сорос, който разори Английската банка, печелейки за една нощ 1.1 милиарда долара, е смутен и признава, че не знае какво да прави по-нататък. Според него светът е навлезъл в един от най-опасните периоди на съвременната история. В Европа Сорос очаква хаос и конфликти, а в САЩ - безредици по улиците на големите градове, които ще бъдат подавени с жестокост, а с това - силно ограничени гражданските свободи. Световната икономическа система може да се срути. Заплашени сме от застой, който ще продължи десетилетия. "Най-оптимистичният вариант за по-нататъшното развитие в Америка е това да става в дефлационна среда" - казва Сорос в интервю за "Нюзуик".
Може ли да има демокрация, когато финансовите системи са неуправляеми, и са способни да осигурят богатства само за шепа избрани, когато няма ефективен механизъм, който би ни дал по-дръзко усещане за нашето предназначение - пита друг американски гуру на неолиберализма - Збигнев Бжежински. Той смята, че САЩ трябва да се откажат от "краткосрочния" манталитет и да разработят дългосрочна стратегия за излизане от сегашното безнадеждно състояние.
Нобелистът Джоузеф Стиглиц на свой ред писа в Project Syndicate, че само допреди няколко години "мощна идеология, основана на вярата в свободните и неограничени от нищо пазари", доведe света до границата на разорението. Даже в периода на своя разцвет - от началото на 80-те до 2007 г., американският тип капитализъм - отбелязва той - с отслабен контрол от страна на държавата, значително повиши благосъстоянието само на най-богатите в най-богатите страни. Но голямото мнозинство наблюдаваха как година след година доходите им намаляваха или стояха замразени. Освен това растежът на производството в САЩ не беше икономически рационален. При положение, че преобладаваща част от националния доход на страната се разпределя само в ограничена група, икономическият растеж може да продължи единствено при условие, че потреблението се финансира за сметка на стремително растящия дълг. "Аз бях един от хората - пише Стиглиц, - които се надяваха, че по някакъв начин финансовата криза ще подскаже на американците необходимостта от осигуряване на по-голямо равенство, регулиране и по-добро равновесие между пазара и правителството. За съжаление това не се случи. Обратното - възраждането на икономиката, управлявана от групи с особени интереси, отново заплашва глобалното стопанство или най-малкото икономиките на САЩ и Европа, където тези идеи продължават да процъфтяват". Алтернативата е стратегия на икономически растеж. В противен случай ни чака още една криза, заключава известният икономист.
И тримата - Сорос, Бжежински и Стиглиц, от различни позиции и различен ъгъл, предупреждават за възможна икономическа катастрофа. Чешкият президент Вацлав Клаус стига още по-далеч. В реч при откриването на международна конференция в Прага миналата седмица той заяви, че "днешна Европа и целият Запад вървят към социализма и държавното управление на обществото". Клаус каза също, че в момента в Европа съществуват сериозни заплахи за либералната демокрация и пазарната икономика, сред които са "загубата на традиционните ценности и популизмът на демократично избраните политици". Защото провалите не произтичат от човешката алчност и корупцията, а от системата, която създава условия за алчност и корупция.
Глобалната криза събуди в Германия небивал интерес към произведенията на Карл Маркс, чийто фундаментален труд "Капиталът" е най-търсената му творба. "Карл Маркс е отново на мода", казва Йорн Шутрумпф, изпълнителен директор на берлинската издателска къща "Карл-Диц". Основание за това му заключение дава фактът, че продажбите на първия том на "Капиталът" в сравнение с предкризисните години са се увеличили с над 1500 екземпляра. Издателят прогнозира, че търсенето ще се засили още повече до края на годината. По думите му най-голям интерес към творчеството на Карл Маркс и Фридрих Енгелс проявяват "младежите, които току-що са напуснали университетите, и които са осъзнали, че неолибералните обещания за щастлив живот не са се оправдали".