ГЕРМАНСКИ "ЛЕОПАРДИ" В ПУСТИНЯТА НА КАТАР?

Пословицата "И вълкът сит, и агнето - цяло" не е германска. Но понякога пасва на интересите на най-голямата и най-силната западноевропейска държава. И тогава - актуализирана, влиза в употреба. Такъв е случаят със сделката за продажбата на 200 танка "Леопард-2" за 2.5 милиарда евро на Катар - малкото, но много богато емирство в Персийския залив. Германия, поради добре известни исторически причини, отказа да участва във войната в Ирак. Това беше преди десетина години и стопанин на канцлерството тогава бе социалдемократът Шрьодер. При прагматичната Меркел обаче страната на бюргерите стана един от главните участници в международната коалиция в Афганистан, изпращайки там 4800 войници. В Либия твърдата позиция на външния министър Гидо Вестервеле принуди старшия партньор в коалицията - партията на клерикалите, да откаже изпращането на войски в Либия. Още повече че благодарение на филмовите архиви е жив споменът за класическата танкова битка на Вермахта през 1942-1943 г. по тези земи. В нея Пустинната лисица - генерал Ромел, бе сразен от дребничкия британец Монти.
В случая историята не се повтаря. Общото е, че пак става дума за танкове, които ще бъдат дислоцирани в пустинята. Събитията в Сирия родиха нова, твърде практична германска стратегия и логично оправдание за нея - "страната да не се намесва в конфликти, а да въоръжава определени страни, с цел да се постигне стабилност в кризисните райони". Това е обяснението на правителството в Берлин за сделката с Катар. Седмичникът "Шпигел" напомня по този повод, че на последната натовска среща в Чикаго Меркел се е опитала да убеди останалите членове на Алианса да съставят списък на трети страни, за които продажбите на оръжия да бъдат позволени по стратегически причини. Но идеята й така да оправдае съмнителния и спорен износ на "Леопарди" в неспокойния район, не е срещнала подкрепа.
През юни минлата година Федералният съвет по сигурността в Берлин, състоящ се от канцлера и няколко министри, одобри продажбата на танкове от модела "Леопард 2A7+" на Саудитска Арабия. Сега е ред на Катар, който през последнните години се превърна в главния спонсор на революците в арабския свят. Той подхранва със стотици милиони долари ислямистките партии, които завзеха властта в държавите от Северна Африка. Катар е вече неизменен посредник и при решаването на почти всички регионални спорове - от обстановката в Йемен и Джибути до Палестина, Либия и ядрената програма на Иран. Само за десетина-петнайсет години държавата, която се свързваше с международния тероризъм, се превърна в политически и икономически център, а не просто столица на държава-джудже. Според Меркел това е достатъчно, за да може Доха да получи марката за стабилност, с което да се оправдаят оръжейните доставки.
Амбициите на Катар за лидерство в ислямския свят са подсигурени не само с огромен финансов ресурс, но и с разположения в страната регионален команден център на Пентагона. Важна е ролята и на телевизионния канал "Ал Джазира", който се превърна в силно оръжие в незатихващата информационна война. За няколко години "Ал Джазира" преобрази медийния пейзаж не само в Близкия изток. За нея Хилъри Клинтън казва: "Независимо дали ви харесва или не,"Ал Джазира" е наистина силна. И в момента променя нагласите и поведението на хората".
Така и с подкрепата на Вашингтон Катар се вписва перфектно в доктрината на Меркел. Новата стратегия на Германия, писа седмичникът "Ди Цайт", е да продава оръжия на "добрите" държави. Но те в един момент могат да станат "лоши". Сделката е изгодна за Германия от икономическа, но е дълбоко съмнителна от морална гледна точка, смята "Зюддойче цайтунг" и пита: "Какво ще прави Катар с тези железни гиганти?" От кого ще се защитава малката държавица. Абсурдно е дори да се помисли, че става дума за защита от евентуално нападение от страна на разположения на отсрещния бряг Иран. "Леопардите" не са пригодени за морски бой. Не стават и за охрана на финалите на световното по футбол, което ще се състои в Катар през 2022 г. Във всеки случай сделката, ако бъде реализирана, ще стане още един пример за безпринципната политика в областта на световния оръжеен бизнес. Още повече че в случая се загърбва темата за правата на човека в арабските монархии край Залива?
Опитът през последните години показа, че силовата намеса е неуспешен политически инструмент, твърди Меркел, имайки предвид войните в Афганистан и в Ирак. Верният път е доставката на оръжия за онези, които олицетворяват стабилността. Но и в Саудитска Арабия, и в Катар управлявват деспотични режими. И двете страни могат и да изглеждат стабилни в рамките на своите граници, но в района те се държат като революцинери. Катар например подпомогна либийските бунтовници, свалили режима на Кадафи, с 400 милиона долара. И което е особено важно - двете страни образуват сунитска ос срещу Иран, който пък покровителства шиитите на Башар Асад. "Ди цайт" заключава: "Щом Германия въоръжава враговете на Иран, значи тя косвено взема страна в сунитско-шиитското противопоставяне в Сирия. Не трябва да се забравя и фактът, че режимът на Кадафи също беше снабдяван с оръжия от Запада и че американците подкрепяха Саддам Хюсеин във войната между Ирак и Иран през 80-те години.