На фокус
Проф. Венелин Енчев:
Гърция през очите на един турист
Ярки контрасти отвъд и отсам Кулата
/ брой: 143
През последните месеци вниманието на европейската общественост е концентрирано върху преговорите между правителството на Гърция и "тройката" (Еврозоната, Европейската централна банка и МВФ). Правителството на Алексис Ципрас завари много тежко финансово положение на Гърция. То е резултат от многогодишни груби грешки в икономическата политика и в управлението на редуващите се две политически фамилии - на Папандреу и на Караманлис, на корупцията в гръцката администрация и извън нея, на помпозната олимпиада в 2004 г., на безотговорната кредитна политика на гръцките и западноевропейските банки-кредитори и на ръководството на Европейския съюз. Гръцкият народ и новото правителство са най-малко виновни, но сега от тях се иска да платят цената.
А тази цена е жестока със своята суровост. Прословутата "тройка" налага много тежки условия на рестриктивна политика на Гърция. Според мен няма правителство в Европа, а и в света, което може да изведе страната от кризата при публична задлъжнялост около 185% от БВП при тези жестоки условия и при блокирана икономика. Исканията за масова приватизация на държавни имоти и за първичeн излишък от 3,0% от БВП и дори повече са сигурен път към все по-дълбока рецесия. При настоящото равнище на дълга, ако се поддържа 3,0% първичен излишък и при спазване на още някои условия на междувременното кредитиране, както искат кредиторите, към 2030 г. дългът може да бъде сведен до около 110-115% от БВП. При 1,5% първичен излишък, както приема гръцкото правителство, дългът може да бъде сведен до 115-120% към 2030 г.
След 2010 г., когато
"тройката" започна да "помага"
на Гърция, натрупаният спад на БВП е вече около 20% и икономиката продължава да потъва, а дългът да расте. Рестриктивната политика потиска още повече доходите и потреблението на гръцките домакинства, колективното потребление чрез бюджета, инвестиционната активност и износа. А това означава още по-нисък БВП, още по-ограничен потенциал за обслужване на дълга, още по-сигурен път към икономическата и социалната пропаст.
Привържениците на поголовните рестрикции смятат, че сегашното гръцко правителство било виновно, че не приема исканията на "тройката" за реформи. За тях реформата е синоним на поголовно съкращаване на финансирането, на заетостта, на доходите, на социални и други държавни програми. Народът на Гърция бил виновен, че не приема такива реформи, че е мързелив, привикнал да се "разполага извън чергата си". У нас също се отправят упреци към гръцкия народ, че не обичал да работи, че предпочитал веселбите, че нямал мярка в претенциите си и т.н.
Мога лесно да опровергая тези лъжи с икономически аргументи. Това е правено досега от гръцки и европейски колеги и е трудно да се добавят повече аргументи от известните. През миналата и тази година посетих Гърция с група, организирана от българска туристическа фирма. Бил съм в Халкидики, а преди няколко дни се завърнах от о-в Корфу. На гръцка територия маршрутът ни беше покрай Серес, Солун, Веройа, Кожани, Гревена, Йоанина и пристанището Игуменица на Йонийско море. Разговарях с хора от различни страни, а също и с местни хора. Няма да описвам впечатленията си от чудесната природа, която е дар божи на тази страна, а ще се спра на сътвореното от
така наречените "мързеливи" гърци
сравнено с направеното от нас - "работливите" българи.
Гърция е добре подредена страна, в която е приятно да се живее, работи и почива. Стотици хиляди българи я посещават за почивка всяка година. Неслучайно там от години живеят и работят по своя воля десетки хиляди българи, докато гърците предпочитат своята "затънала в криза" страна и не идват в "икономически стабилната България". От около 1,2 млн. регистрирани чуждестранни имигранти най-много са албанците, следвани от българите.
Гърция има много добре развита пътна инфраструктура, като се започне от магистралата Ignatia Odos с дължина 670 км от турската граница на изток до пристанището Игуменица на запад, по която ние пътувахме. Общата дължина на гръцките магистрали е около 2900 км, 8-9 пъти повече от нас, при територия 132 000 квадратни километра, т.е. малко повече от нашата. Другите пътища също са силно развити и добре поддържани. Изглежда, че още при изграждането им се е работило качествено. За разлика от нашата страна там почти не се виждат кръпки или дупки по пътищата, правени преди години. По протежение на магистралите, другите шосета и улиците в населените места изобилства от красиви и добре поддържани декоративни храсти и цветя. Дисциплината по пътищата е много добра при почти пълна липса на полиция.
Силно впечатление прави магистралата, по която пътувахме, особено западната й част, пресичаща голям планински район. Там има над 50 тунела (един от тях над 4,5 км) и голям брой впечатляващи виадукти. Гърция вероятно има 130-150 пъти по-голям километраж на пътните си тунели от нас. Впечатляват многото вътрешни съоръжения в тунелите: изобилни осветления с различни светлини, телефони за аварийни нужди, вентилатори, упътвания, безукорна чистота. И всичко това добре поддържано. Тези пътища са изграждани с европейско финансиране и гръцко съфинансиране. Тяхното проектиране, изграждане и поддържане обаче е правено от гръцки инженери, техници и работници.
След като навлязохме
на връщане в България
при Кулата ми беше тягостно да наблюдавам лошото състояние на преобладаващата част от тесния път по долината на Струма, безобразното състояние на двете или три малки тунелчета, многобройните дупки и кърпежи, голямото друсане въпреки удобния автобус. Вместо цветята и декоративните храсти по гръцките пътища у нас наблюдавах запустели, обрасли в бурени някогашни земеделски площи. По моя оценка ние изоставаме от Гърция в пътната си инфраструктура поне с 10-15 години.
Посетих няколко средни и малки градчета, села и вилни зони, като се почне от Керкира - главния град на Корфу, и района на север от него. Прави впечатление преобладаващата ниска етажност на сградите - до два-три етажа в селищата и курортните райони. Само модерната централна болница в Керкира е на 4-5 етажа. Хотелите са сгушени между вечнозелените маслинови дървета, за разлика от нашите 10 и повече етажни мастодонти. Техните села не се отличават от градчетата им. Всичко е добре подредено, чисто, използван е всеки квадратен метър. Навсякъде приятна обстановка, свободен достъп до изложените в магазините стоки, добро обслужване. Ако не може да се намери търсената стока, продавачите показват съседни магазини, може би на конкуренти, където да я потърси клиентът.
В гръцкото земеделие има около 530 хил. дребни стопанства и са заети 12% от работната сила. Земеделието произвежда 3,6% от БВП (около 16 млрд. щатски долара). Обработват се около 30% от земята. На 72% се отглеждат сезонни култури, а на останалите - овощни градини и лозя. Около 36% от земята се напояват. Една трета от износа са земеделски продукти. Държавата помага активно на земеделието.
Като се започне от границата при Кулата, целият регион около Серес, на север и на запад от Солун, Вероиа и Кожани до западните планини, в продължение на стотици километри се простира голяма равнина с плодородни почви, през която минават реките Струма, Вардар и други по-малки реки с модерни напоителни системи. Прави впечатление отличната обработка на земите, необятните нискостеблени овощни градини. Няма пустеещи земи.
У нас няма и помен от това
На влизане в България бях потиснат, наблюдавайки пустеещите плодородни земи по течението на Струма, изоставени овощни и лозови парцели, обхванати от бурени. Тъжна картина, контрастираща с това, което в продължение на часове наблюдавах в Гърция.
Колкото до икономическия потенциал и доходите, пазарните фундаменталисти и неосведомените хора смятат, че не е нормално страна като Гърция в такава дълбока криза да има 2-2,5-3 пъти по-високи заплати и пенсии в номинално изражение от нас, дори след съкращенията през последните години, при сходни или малко по-високи цени за масовите стоки. Дори ни заплашват, че можем да изпаднем до мизерното равнище на нашата съседка. Моите наблюдения за икономическия потенциал на тази страна, с мощния й търговски флот (16,2% от световния търговски флот, 22,5% от световния танкерен флот и 160 хил. души заети); също така мощният й туристически потенциал (13 676 км брегова линия, от които 5000 км достъпна за живеене и туризъм, при 300 км у нас. Посрещат над 22 млн. туристи годишно със 660 хил. пряко и косвено заети в този сектор и осигуряват около 18% от БВП). Всичко това дава основание да се приеме, че сегашните им доходи отговарят на големия им икономически потенциал и относително висока степен на икономическо развитие, а не са подарък от Европа.
Страна като Гърция не може да бъде така лесно пренебрегната и изключена от еврозоната и от ЕС. Вярвам, че в близко време ЕС, МВФ и гръцкото правителство ще намерят компромисно решение в сложната ситуация, без да се стига до крайности и конфронтация!