Финансова полиция ще се справи със сивата икономика и контрабандата
Ще привършим фискалния резерв, а еврозоната е мираж
/ брой: 129
Йосиф АВРАМОВ
За разлика от повечето страни от ЕС България посрещна кризата по-подготвена, особено във финансовия си сектор, но, уви, без кой знае какви особени възможности "да омекоти удара й" върху реалната българска икономика. У нас до средата на 2009 г. бяха налице малък публичен дълг и сравнително големи бюджетни резерви. Благотворно влияние на публичните финанси оказа и системата на валутен борд, при фиксиран валутен курс на националната валута и "забрана за печатане на пари". Ако държавите от ЕС и САЩ планираха големи пакети от стимули за икономиките си, така че да задържат нивата на безработица и да запазят бизнеса жизнеспособен за сметка на увеличаване на бюджетните си дефицити, то България изобщо пренебрегна реалната икономика. Правителството не само по никакъв начин досега не стимулираше родния бизнес, а едва през май започна да изплаща, и то със сконтиране на 7% чрез Българската банка за развитие, задълженията си към бизнеса.
Изненадващо вероятно и за останалите ни партньори от ЕС в последния месец се изостави стратегическата ни цел за приемането на еврото за национална валута. Обявено бе, че България ще
кандидатства за влизане в ЕРМ II
когато се стабилизира икономическата ситуация в Европа, тъй като ситуацията в момента не е подходяща. В Рим премиерът Бойко Борисов разговаря на неформална среща с председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу и италианския премиер Силвио Берлускони. След срещата той заяви: "Ако октомври ме бяхте попитали, аз щях да кажа категорично, че ще влезем в еврозоната. В момента, не е хубаво да се говори публично по тази тема, но снощи като слушах в какъв конфликт са били европейските лидери само преди няколко дни в битката за спасяване на еврото, ситуацията в Европа дори не мога да я преразкажа. И в тази ситуация да поставиш въпрос за присъединяването на България към еврозоната, не е подходящ моментът. Ще изчакаме малко - да тръгне Европа да излиза от кризата, и тогава ще кандидатстваме. А дотогава - ще покажем, че изпълняваме критериите и сме дисциплинирани." С това заключение той едва ли успя да "успокои" бизнес средите у нас, за които приемането на еврото е от съществено значение за икономиката. В крайна сметка на срещата е "развято бялото знаме" и е игнорирана неизменната стратегическа цел на България - влизането ни в ERM II и еврозоната. За сметка на това ни е обещано съдействие за влизането ни в Шенгенската зона за сигурност, което и без това е договорено отдавна.
От една страна, всяка седмица
като неизменна "мантра"
се повтаря от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков, че икономиката на страната ни вече излиза от кризата и ръстът ще се усети до септември по нарасналия износ. Само че нелогичен е въпросът защо бяха похарчени близо 2 млрд. от оставения от предходния кабинет 8,2 млрд.лв. фискален резерв. След актуализацията на бюджета се очаква пак от него да бъдат "изсмукани" още 2 млрд.лв. Фискалният резерв на страната ще падне от сегашните 6.4 млрд. лв. на 4.5 млрд. лв. в края на годината. В приетия през декември 2009 г. Закон за държавния бюджет за 2010 г. бе записано, че резервът не може да пада под 6.3 млрд. лв. Първоначално се предвиждаше недостигът в бюджета да се финансира чрез емитиране на външен дълг като антикризисна мярка. От правителствения законопроект обаче личи, че парите ще дойдат за сметка на намаляване на фискалния резерв с около 2 млрд. лв. Фискалният резерв е част от валутните резерви на страната и е допълнителна гаранция за валутния борд и се счита, че ако той намалее под определен санитарен минимум, това ще даде лош сигнал към чуждестранните инвеститори.
Премиерът Бойко Борисов споменава за възможен 4.5% бюджетен дефицит (при 3,9% към началото на май 2010 г.), което вече е 1,5% над 3-те процента, допустими от Брюксел. Не е изключено да бъдем свидетели от ЕК на наказателна процедура относно бюджетния дефицит на България. В края на 2010 г. държавният бюджет ще е на минус с над 2 млрд. лв., което е рекорден дефицит след злополучната 1996 г. Според Тони Либек, представител на МВФ за България и Румъния, има няколко начина да се
финансира бюджетният дефицит
и парите от резерва са един от тях. Той счита, че трябва да се анализират различните възможности за запълване на дупката и тогава да се вземе решение. Все пак МВФ запазва прогнозата си за ръста на икономиката ни за тази година да е 0.2%, а през 2011 г. той ще е 2%. За бюджетния дефицит на касова основа през 2010 г. МВФ предвижда да е 1.6%.
В проекта за актуализация на бюджета е записано, че кабинетът очаква да събере с около 2 млрд. лв. по-малко от данъци, от които само ДДС се очакват с около 1 млрд. лв. по-малко от предвижданото досега, или 5.86 млрд. лв. При акцизите се предвижда да бъдат събрани със 700 млн. лв. по-малко. От данък печалба - около 300 млн. лв. по-малко. Приходите сериозно са намалели тази година и вече втора седмица вътрешният министър и финансовият министър, подпомогнат от директора на Агенция "Митници" се замерват с фрази в медиите кой е виновен за контрабандата на акцизни стоки у нас. Вместо премиерът да внесе в МС законопроект за финансова полиция към МФ, с което да разреши спора между своите вицепремиери, то те продължават "надцакването" помежду си. Все още е налице съмнението, че не може да има такъв ръст на контрабанда, ако не стои някакъв "чадър над тези канали". Кой ги държи, вероятно се знае, но ефект от противодействието им няма. Поради драстичното увеличение на акциза на цигари над договорените ставки с ЕС ръстът на контрабандата им се е увеличил и в момента сивият пазар на цигари е около 50%.
Във финансовата полиция задължително следва да премине и дознанието по данъчни и митнически престъпления, което да осъществява следствени действия. В нея следва да постъпят само изключително подготвени кадри и такива са известна част от служителите в инспекторатите на НАП и АМ, данъчните ревизори и митническите експерти от Митническо разузнаване и разследване, както и мобилните групи, които работеха с англичаните от Краун Ейджънтс, с която МФ прекрати договора. Тези служби не трябва да се закриват, но могат да бъдат редуцирани за сметка на финансовата полиция. В МФ следва да бъде възстановена самостоятелността на Агенцията за държавните вземания. Следва да бъдат възстановени териториалните данъчни дирекции, а също необходимо е да се увеличи съставът на дирекция "Акцизна политика" в АМ, тъй като "тясното" място е там.
В предвидената актуализация на бюджета средствата за министерствата, агенции и други централни ведомства се съкращават не с 900 млн. лв., а с около 145 млн.лв. по-малко и предложените съкращения от всички ведомства ще доведат до
спестявания от 755 млн. лв.
За да се достигне до 900 млн. лева съкращения, ще се замразят или отложат някои от допълнителните разходи като инфраструктурни проекти, субсидии за жп сектора, социални плащания, разплащане на висящи задължения към компании. Тук възникват много въпроси като защо продължават да се предоставят големи по обем средства извън еврофондовете в поддържането на нереформирания жп сектор?
В повечето министерства съкращаването на разходите е с обявените 20%, но има и изключения, като Министерството на отбраната (странно защо точно сега в най-големия недоимък се платиха 300 млн.евро за вертолетите "Кугър", вместо да се предоговори сделката). 148 млн. лв. допълнително се отпускат за МТСП, в което съкращения не се предвиждат. Не се намаляват и средствата и на НСО.
Министерството на образованието, науката и младежта обаче е сред най-ощетените, независимо че парите му са намалени с едва 7.7%, или с 30 млн. лв. МС успоредно с тази рестрикция предлага да орежат наполовина парите по 12-те национални програми, с които държавата финансира политиките в сектора. Средствата в бюджета на МОНМ за 2010 г. и без това бяха сериозно намалени - от 233 млн. лв. на 105 млн. лв. С това намаление допълнително се отнемат до 49.6 млн. лв. и това е предпоставка част от програмите вероятно ще спрат напълно. Някои от програмите няма как да бъдат игнорирани - като например тази за външното оценяване (13 млн. лв.) или за транспорта на учениците (10 млн. лв.), но със сигурност за наука и за младежки програми няма да остане почти нищо. И по други програми със сигурност няма да има никакво финансиране, а те са изключително важни, като: за енергоефективно саниране на сгради, за квалификация, за информационни и комуникационни технологии, за училищни униформи и др. Едва ли ще отпадне и програмата за оптимизация на училищната мрежа, за която са предвидени 26 млн. лв. Това прави общо към 49 млн. лв. С цели 20% съкращават средствата на университетите и на БАН и протестите на студенти, преподаватели и учени, които вече започнаха от СУ и БАН, вероятно ще ескалират до есента.
Най-малко е
намалението на бюджета на МВР
на което се дава приоритет във вътрешната политика на кабинета, при което съкращенията ще са с 10% вместо с 20%. В МОСВ бъджетът е намален с 10%, а бюджетът на Министерството на финансите с 15%. Необяснимо е защо едно Министерство на културата първоначално предложи съкращение само от 2,7%, което впоследствие беше увеличено на "цели" 10%? В същото време същото това министерство започна грандиозен проект за строителството на т.нар. "Български Лувър", който по предварителни оценки ще струва поне 20-25 млн. лева. Другият нов проект е този на Министерството на спорта за Националната спортна зала, за който са намерени 90 млн.лв., докато ремонти на училища и пътища са замразени поради липса на средства.
Министерството на правосъдието е "наказано" само с 5% съкращение на бюджета, а то не е съкратило нито една своя щатна бройка през периода август 2009 г. - март 2010 г. Учудващо е с какво това министерство е по-специално от другите. Обяснение има единствено, че под негова опека са затворите, които са под мониторинга на европейските институции. Рекордно е намалението на бюджета на Министерството на здравеопазването, и то е единственото, при което съкращенията ще са с повече от средното - с около 23%, т. е. от 704 на 544 млн. лв. Уж се отблокираха 220 млн.лв от резерва на НЗОК, а още не са платени консумативите и част от лекарствата на болниците, които са пред колапс?!
Общинските бюджети ще са отрязани от правителството с допълнителни 97 млн. лв. Някои от българските общини са в изключително тежко състояние и са на "ръба на фалита" и няма да им помогне особено, че от 1 юли държавните и общинските дружества ще трябва да превеждат 50% от приходите от наем на сгради и други имоти в държавния или в общинските бюджети. Няма намаление на средствата за ДОО, НЗОК и за съдебната власт. За сметка на това се нанася пореден удар на селското ни стопанство, като се намаляват допълнителните средства за земеделие - със 150 млн. лв. От една страна, в актуализацията на бюджета се намаляват средствата за фонд "Тютюн" с 80 млн. лв., а от друга - правителството вече пое ангажимент да компенсира тютюнопроизводителите със 116 млн. лв. Независимо от директивите на ЕС в тази насока се орязват и парите за акумулиране на запаси от нефт с цели 250 млн. лв.