Eвропейският път на Молдова - задънен

Три години продъжава политическата криза в Молдова. А управляващата коалиция, затънала в безкрайни и остри кавги, не съумява да намери верния път за излизане от нея. И няма никакви изгледи за близък край. Политическият процес остава в задънена улица. През 2009 и 2010 година молдовският парламент направи четири безуспешни опита да избере президент. Това бе причината да се похаби обществена енергия за произвеждането на три парламентарни избори и един референдум, потвърдили безизходицата. Сега най-после се появи някаква светлинка в тунела - Конституционният съд в близките шест месеца трябва да отговори на питането на управляващия Алианс за европейска интеграция (АЕИ), дали парламентът може да приеме закон, позволяващ държавният глава да се избира с просто мнозинство.  Според сега действащото законодателство, президентът се избира от парламента, и за да е успешен вотът, кандидатът трябва да получи минимум 61 от общо 101 гласа.
На фона на тази бъркотия, на преден план отново излиза темата за евроинтеграцията на Молдова. Желанието на републикатта да влезе в голямото семейство на богатите европейци не слиза от политическия дневен ред в страната. Но в случая прави впечатление фактът, че ако в Брюксел и в столиците на големите европейски държави демонстрират известна сдържаност и предпазливост за категорично определяне перспективите за европейската интеграция на бившата съветска република, то Вашингтон проявява изненадваща енергия в подкрепа на този курс. Неслучайно при посещението си в Москва неотдавна, идеологът на "презареждането" в руско-американските отношения,  вицепрезидентът Джо Байдън, отскочи за няколко часа и до Кишинев. Молдовската столица бе необяснима дестинация и за бившия военен министър на САЩ Доналд Ръмсфелд. Активно работят в Молдова също не една и две американски и международни неправителствени организации като Отворено общество и Амнести интърнешънъл, например, които натрупаха богат опит в подпомагането на "цветните революции" в някои от бившите съветски републики. Обяснението за нескрития интерес на САЩ към развитието на страната има геостратегически привкус. Молдова далеч  не е периферия, а по-скоро център, в който се срещат три свята - славянски, латински и тюркски. В миналото тя е важна точка на жестоко противоборство между Руската, Австроунгарската и Османската империя. Населена е с представители на много култури - румънска, руска, гръцка, българска, еврейска, арменска, циганска...  Днес тя е обект на инфилтрация на панрумънизъм и кръстопът на разнопосочни интереси, а във вътрешен план в нея продължава да тлее конфликтът в Приднестровието. В тези условия САЩ  правят всичко възможно да измъкнат Молдова от сферата на влияние на Русия, от една страна, а от друга - да я привържат като воденичен камък на "шията" на Брюксел. Обяснението е просто - Вашингтон е за географското разширяване на ЕС, но не и за развитието и укрепването на вертикалните връзки в него. Защото подобна перспектива би превърнала стария континент от потенциален в реален икономически конкурент на световния хегемон. А Евросъюзът не би могъл да постигне тази своя цел, ако към него се присъединяват нови и нови бедни съседи.
В тази ситуация между лидерите на трипартийния АЕИ се проявяват нови и нови противоречия, които прерастват в открита конфронтация. Премиерът Владимир Филат и изпълняващия длъжността президент, лидерът на Демократическата партия  Мариан Лупу - главните конкуренти за най-високия пост, водят неспирна битка за овладяването на нови икономически "лостове". Всеки от тях търси подкрепа отвън. През март и двамата, един след друг, бяха на посещение в Брюксел, където зрее преоценка на отношението към АЕИ. Не случайно еврокомисарят по разширяването и европейската политика на съседство Щефан Фюле призова премиера Филат да търси консенсус с партията на комунистите - най-голямата политическа сила в страната, в рамките на действащата процедура за избора на държавен глава. На свой ред председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой  изрази пред Лупу своята сериозна загриженост от липсата на ефективни действия за преодоляване на политическата криза. Перманентните вътрешни ежби и незавидното финансово състояние на Молдова са причина в Германия също да са  скептични дори и за асоциирано членство на страната в ЕС. В берлинското външно министерство смятат, че в средносрочна перспектива в европейския дневен ред не стои въпроса за приемането на Молдова в съюза.
Потвърждение за междупартийните кавги е и решението миналата седмица на 300 партийни членове от Демократическата партия да я напуснат. Вече бившият демократ Сергей Подубний посочи, че тази стъпка е продиктувана от несъгласието с вътрешната и външната политика на АЕИ. Политическата криза в Молдова продължава...