Важен жест към Сърбия
Външните министри на ЕС дадоха зелена светлина страната да получи официален статут на кандидат
/ брой: 251
На своя среща преди седмица външните министри на страните - членки на ЕС, взеха решение да отблокират молбата на Сърбия за членство в организацията. Така властите в Белград ще могат да се надяват през следващата година страната да получи официален статут на кандидат за членство. Това може да стане, след като бъде обявено от Европейската комисия. Актът на европейските външни министри е от изключителна важност за Сърбия, но и за целия регион на Югоизточна Европа. Размразяването на сръбската кандидатура, която беше внесена в края на миналата година, дойде след няколко решителни действия, които предприе правителството в Белград.
Размразяването
Сръбските власти направиха изключително важна крачка към членството си в ЕС, когато склониха да отстъпят и омекотят в голяма степен тона в декларацията, която внесоха в ООН по отношение на Косово. Заради отстъпката документът беше категорично подкрепен от страните от Евросъюза. Декларацията за Косово беше изключителен пробив не само в политическо отношение. Това беше акт, който дава надеждата, че в скоро време може да се случи цялостна промяна в отношението на Белград към проблема и той може да бъде разглеждан от неговата прагматична страна, а не като въпрос, обременен от исторически и психологически бариери. Разбира се, на сръбските управляващи ще им е необходимо известно време, за да подготвят общественото мнение по този въпрос. Последиците от дългогодишната пропаганда няма да могат да бъдат преодолени веднага. Но е важно, че явно има желание да се върви в тази посока. И най-важното - че има желание да се върви по посока към европейските ценности на толерантността и взаимното зачитане. А за това са необходими и съответните отстъпки. Пример в обратна посока има с неотстъпчивостта на Република Македония по отношение на проблема й с Гърция. Отказът да се направи компромис блокира членството на бившата югорепублика в НАТО и е основна пречка при преговорите с ЕС. Очаква се и на предстоящата среща на върха на НАТО в Лисабон, която ще се проведе на 19 и 20 ноември т.г., страната да получи нов отказ за членство, докато не бъде решен този въпрос.
Разбира се, трябва да се отбележи също, че размразяването на сръбската кандидатура за ЕС дойде и като известен и подчертан бонус от страна на самия Европейски съюз. Бонус по посока към поощряването на нормализацията в отношенията в региона ни, които и без това са твърде обременени и изпълнени с взаимно недоверие между съседите. Трябва да се има предвид и друго. Че с решението на външните министри на ЕС членството на Сърбия нито е толкова категорично сигурно, нито е толкова близко във времето. Официален Белград вече изрази надежди, че пълноправното приемане може да стане реалност през 2014-2015 г., но дотогава Сърбия ще трябва да извърви още дълъг път, по време на който ще се наложат и още отстъпки, както и решителна промяна в законодателството, но също и в начина на мислене. Същевременно обаче всички осъзнават ясно, че Сърбия е твърде необходима на ЕС като ефективен и пълноправен член, защото може да стане двигател на редица позитивни процеси в рамките на Западните Балкани, които да променят облика на региона и да нормализират отношенията.
Диалог с Косово?
Болезнената тема за отношенията между Сърбия и Косово ще бъде вероятно най-тежкият изпит пред сръбските ръководители през следващите месеци и години. Сръбският външен министър Вук Йеремич даде сериозен сигнал, когато преди дни заяви, че Белград е готов да започне преговори с Прищина с посредничеството на ЕС и че това трябва да се случи възможно по-скоро. В същото време Йеремич отбелязва, че разговорите следва да стартират, като не бъдат засягани теми, съдържащи противоречия. Една от основните сред тях е свързана с изчезналите лица. Сръбският външен министър смята, че ако бъдещите преговори започнат с договорености, това ще има позитивен ефект и върху следващите етапи на диалога.
Обявената от Белград готовност да седне на масата обаче идва в изключително деликатен политически момент за самото Косово. Най-младата балканска държава е в политическа криза и в навечерието на принудителни предсрочни избори. До тази ситуация се стигна, след като преди месец президентът Фатмир Сейдиу напусна поста си, след като Конституционният съд определи, че е нарушил законите, съвместявайки поста на държавен глава и лидер на своята партия Демократическата лига на Косово. По-късно партията напусна напълно управлението, в което бе коалиционен партньор. От постовете си се оттеглиха всички министри и заместник-министри. Обърканата ситуация даде повод на изпълняващия длъжността президент Якуп Красничи в интервю за в. "Коха Диторе" да изрази становището, че е по-удачно преговорите със Сърбия да стартират след изборите, които са насрочени за февруари догодина. Според Красничи за подобни преговори е необходимо да има стабилно правителство, което да изведе Косово от кризата, и да има нов президент, който да поеме отговорността за позициите на косовската страна при договарянето с Белград.
Случаят Ратко Младич
Бившият началник щаб на армията в босненската Република Сръбска, когото Международният трибунал за бивша Югославия обвинява във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, е един от препъникамъните за сръбската кандидатура за членство в ЕС. Залавянето му е категорично условие за приемането на страната. За това настоява най-силно Холандия, но и останалите членове на ЕС са склонни да приемат това условие. Случаят с генерал Младич също е въпрос, свързан с най-близкото минало, който обаче има отношение към близкото бъдеще. Въпросът дали залавянето на обвиняемия да бъде условие за приемането в ЕС обаче предизвиква спорове. Едната страна застъпва тезата, че Сърбия трябва да положи по-сериозни усилия при разследването и задържането на обвиняемите във военни престъпления, защото по този начин ще може да покаже, че действително се разграничава от този свой период на развитие и че има волята да даде възможност на правосъдието да раздаде справедливост. От другата страна стои мнението, че приемането на една страна не бива и не може да бъде обвързвано с една личност, колкото и страшни да са греховете й, защото се касае за цял народ. А бъдещето на милиони хора не бива да бъде определяно от подобни изисквания. И двете страни имат своите аргументи, но ЕС застана категорично зад искането на Холандия, защото то не е свързано с личността, а е отговор на принципния въпрос - има ли реалното желание сръбският политически елит да залови военнопрестъпниците, или върху тях има разперен невидим чадър.
Понеже стана ясно, че за Сърбия е необходимо Младич да бъде заловен, властите решиха да демонстрират голямото си желание да задържат бившия военачалник. Те обявиха, че наградата за информация, която би довела до залавянето, ще бъде увеличена десетократно. През 2007 г. властите предлагаха 1 милион евро, а през октомври т.г. цената достигна 10 милиона. Същевременно за информация за Младич Държавният департамент на САЩ също е обявил награда в размер на 5 милиона евро. Смята се, че с драстичното повишаване на цената, кръгът около обвиняемия ще бъде стеснен и силно разколебан.