Мисия Брюксел
Учете езици!
/ брой: 217
Вземам повод от началото на учебната година. Да ни е честита! В ЕС се утвърждава правилото, че човек се учи цял живот - на английски се казва lifelong learning. Ако не догонвах новостите за интернет медиите и социалните мрежи, тежко ми в личен план и на фирмата, в която работя. Бих изглеждал като динозавър за по-младите, бихме тръгнали към фалит. Но аз продължавам да се уча и фирмата върви добре, а по-младите ме приемат, както на мен ми се иска.
Защо обаче Белгия, страната, в която живея, не върви добре? Нямам предвид икономиката, а напреженията между холандски говорещите фламандци на север и френски говорещите валонци на юг? Основна причина според мен е, че тези две общности се отчуждават, защото все по-малко фламандци говорят френски, а валонците изобщо не желаят да научат втория език на собствената им държава.
Аз нямам нужда от холандски, защото в евроинституциите, чиято работа отразявам, двата работни езика са английски и френски. Ако си в евроинституциите и единият от тези два езика ти липсва, е трудно да си вършиш работата добре.
Но далеч не всички еврокомисари говорят френски и английски. Барозу говори двата езика перфектно, но повечето от деветимата му заместници са скарани с езика на Молиер. Това поставя в особено неудобно положение външнополитическата шефка на ЕС Катрин Аштън, на която журналистите нарочно задават въпроси на френски и след това се забавляват, наблюдавайки я как се ослушва за превод. Когато бяха одобрени за комисарки, и Аштън, и Кристалина Георгиева обещаха на научат френски. До края на мандата им остава година. Може пък и да си изпълнят обещанието.
Какво излезе? Преди малко казах, че за евроинституциите е необходим и английски, и френски, а след това - че доста от комисарите се оправят само с английски, който в много от случаите далеч не е перфектен. Но те са началници, политически назначения, и около тях има преводачи. В Римската империя лингуа франка е бил латинският, в Отоманската империя - турският, в соцлагера - руският, а в евроинституциите лингуа франка е лошият английски. При това пълен с еврожаргон, който само чиновниците разбират. Ако запитате комисията защо европейските фондове не достигат до вашата община, бас държа, че ще получите отговор, че въпросът за субсидиарността е формулиран в член еди-кой си на Лисабонския договор.
Пак си противореча? Защото казах, че и език да знаеш, пак нищо няма да разбереш. Истината е, че в Брюксел, освен лош английски, трябва да владееш и еврожаргона. Плюс ключови думи, като имената на генерални директори, за да внушаваш респект. В противен случай чиновникът ще ти отговори, но няма да се ангажира по никакъв начин и няма да си мръдне пръста. А това за него е висше удоволствие, нирвана!
Българите не сме полиглоти, но благодарение на езиковите гимназии не сме на опашката. Жалко е, че все по-малко българи показват знания по руски. Този език много се търси, в Брюксел и на Запад изобщо, а тези, които владеят руски, получават интересни предложения. Аз лично сигурно съм спечелил много от това, че знам руски. Не бих могъл да кажа колко точно в пари, но със сигурност е повече от цената на хубава нова кола. Разликата да знаеш руски и да не знаеш руски в Брюксел често се изразява в това да имаш добра работа или да си безработен. Ние, българите, лесно учим руски - чудя се защо младите пренебрегват този език.
В сбърканата ни държава на говорещите руски често се гледа едва ли не като на маши на Кремъл. Когато Ивайло Калфин, в качеството на външен министър, беше на посещение в Москва, камерите го показаха как говори на руски. Самозвани коментатори по нашите телевизии тутакси изсъскаха, че това било гаф, че той така се бил позиционирал като руски послушник. Глупости на търкалета. Еврокомисарят по разширяването и политиката на добросъседство Щефан Фюле, който е чех, прави отлична кариера, защото в Украйна, в Молдова, в Грузия, все страни, за които отговаря, разговаря с ръководителите им на руски. Има идея руският да бъде признат за език на ЕС. В края на краищата за няколко милиона граждани на ЕС руският е майчин език. Бил съм в Латвия, знам за какво говоря.
Споменах Калфин и ще припомня, че кирилицата се появи на евробанкнотите благодарение на усилията му като главен преговарящ. Комисията беше решила да ни прецака с названието "еуро" вместо "евро", което се опитваше да наложи в българския език. Ако се бяхме хванали, Европейската централна банка нямаше да промени банкнотите, само щеше да каже, че ЕУРО на български и EYPO на гръцки е едно и също. Малко постижение на България ли е да постави кирилицата върху втората световна валута?
В древността портретите на императорите върху монетите са били символи на тяхната власт и влияние. България е малка с икономиката си и населението си, но може ли някой да оспори, че имаме история и култура като на велика сила? Нека научим много езици. Но нека не забравяме и най-вече - нека спрем да осакатяваме българския. 4e ve4e na ni6to ne prili4a!