Турски възход, гръцки фалит
/ брой: 135
Интересни съседи имаме. Напук на световната криза, Турция се радва на небивал икономически бум. В същото време нейният традиционен "вероятен противник" Гърция е пред фалит, въпреки че е член на ЕС и на еврозоната. За Турция вратите за Евросъюза са здраво залостени, но това не й пречи да има икономически ръст от близо десет процента, подобен единствено на китайския. Турците живеят все по-добре. В неделя те устроиха овации на премиера си Реджеб Ердоган, когото преизбраха за трети път. В същото време площадите в Гръция са непрекъснато пълни с протестиращи, които стават все по-гневни.
Събитията в Гърция се следят с огромна тревога в Брюксел, защото те заплашват цялата еврозона и общата валута на Евросъюза. В най-лошия сценарий разпадането на еврозоната би сложило край и на евросъюза. Турция се държи джентълменски и не злорадства пред мъките на Юнанистан, както на турски се нарича западната им съседка. Анкара би могла да възприеме саркастичен тон спрямо евросъюза и да каже - не ни трябва членство в такъв провален клуб. Но вместо това Турция продължава да издига еврочленството като своя най-върховна цел, същевременно напомняйки на Европа, че е в нейна полза да се сдобие с толкова динамичен нов член.
Преди няколко месеца Париж и Рим се изпокараха заради неколкостотин имигранти от Тунис. Напук на егоизма на европейците, Турция отвори границите си за бежанците от Сирия и вече приюти над десет хиляди, без да иска външна помощ. Това беше дълбоко символичен жест. Европа изпитва панически страх от революциите в арабския свят, докато Турция гледа на тях като на възможност да увеличи влиянието си.
С поведението си Анкара демонстрира превъзходство не само пред съседите си, но пред целия Европейски съюз. Турските имперски амбиции стават все по-очевидни. Ердоган се стреми към промяна на конституцията, която да го остави на власт още 15 години начело на авторитарна президентска република.
Какви са истинските цели на Ердоган не е чак толкова трудно да се досетим. Външният министър Ахмет Давутоглу открито проповядва възстановяването на турската сфера на влияние на територията на бившата Османска империя. И няма никакво значение, че на тази територия има и една страна, която е член на Европейския съюз.
Въпреки членството в ЕС, България е в упадък, като особено тревожна у нас е демографската катастрофа. За разликите в икономическия потенциал е излишно да се говори. Турция е способна да следва икономическа стратегия в регионален план, докато в България няма дори зачатък на стратегия в национален мащаб. Културното проникване на Турция у нас е очевидно, докато възможността нашата страна да влияе на общественото мнение в най-голямата ни съседка е равна на нула. Освен това Турция говори на един глас, докато нащето общество е объркано, а премиерът ББ приказва едно сутрин, друго на обед и обратното вечер.
Слава богу че сме в ЕС, защото по-беззащитни не сме били никога. Основният ни геостратегически съюзник чичо Сам симпатизира на Анкара и този път няма да можем да викаме на помощ дядо Иван.
Наложително е бъдещето на отношенията на ЕС с Турция да бъде обсъдено на една от срещите на върха на евросъюза. Засега лидерите от ЕС отлагат темата. Преди 12 години Жак Ширак и Герхард Шрьодер дадоха обещания за бъдещо членство на Турция в ЕС, но техните наследници Никола Саркози и Ангела Меркел не възнамеряват да вървят по този път. Никой не е дефинирал каква форма и съдържание ще имат бъдещите отношения на ЕС с Турция. Не изключвам инициатива за това да се появи преди изборите във Франция идната пролет, защото Саркози би се надявал да спечели точки от твърдата си позиция.
Не е ясна и каква ще бъде турската реакция. Може да се предполага, че за да отговори на удара, Турция ще увеличи експанзията за Босна и Херцеговина, Албания и Косово, до степен, която може би ще ги откъсне от бъдещо членство в ЕС. Подобна стратегия може силно да дестабилизира и Македония и да подпали Балканите.
За съжаление, българското правителство няма интелектуалния капацитет да вникне в тези въпроси, камо ли да ги постави за обсъждане в рамките на ЕС. Освен това в ЕС никой не взема премиера ББ насериозно, а Саркози даже изглежда решен повече да не разговаря с него.
Връщам се на темата за проповядваната у нас теза, че управлението на ББ нямало алтернатива. Точно обратното, за да може държавата да запази способност да реагира адекватно в трудните ситуации, спешно ни трябва премиер с влияние в ЕС. А предстоящите президентски избори са повод всеки да си зададе въпроса: не трябва ли да изберем кандидат, който наистина може да бъде главнокомандващ?