Тъжна равносметка
В края на мандата образът на колоритния Никола Саркози е избледнял
/ брой: 42
Заради кандидатурата си "от национален интерес" Саркози получи и много критики от своите конкуренти. Центристът Франсоа Байру я определи като потресаваща равносметка на капитан, който води кораба към коварен риф, и допълни, че той "не е сменял плочата от месеци". Ева Жоли заяви, че това е просто един вакуум, без дума за околната среда и екология. "Време е да представим сметката на монарха в Елисейския дворец", изригна комунистът Пиер Лоран, а Жан-Люк Меланшон от Левия фронт коментира, че началото на кампанията е чиста проба цинизъм "от страна на един човек, който говори за социални амбиции, след като е отсъпил напълно от страната, така както никой друг президент на Петата република не е правил". Марин Льо Пен сравни президента с вълшебник, от чийто костюм всеки момент ще се покажат кукловодските му конци.
Двуполюсната надпревара се подгря от словесния двубой между Саркози и основния му конкурент - Франсоа Оланд. Президентът нарече социалиста "лъжец", а той от своя страна се оплака от атаките, изпълнени с "манипулации и фалшификации".
Френският президент Никола Саркози официално поиска втори мандат, защото "има какво да каже и предложи на французите". Обявяването на дългоочакваната му кандидатура е продукт на сложни процеси от икономически и политически интереси и взаимодействия, а не просто морален дълг на "капитан на кораб в разгара на буря". Но преди да успее да разтопи повторно сърцата на французите, той ще трябва да преброди ледената пустиня на обидата и недоволството, в чиито дълбини се спотайва айсбергът на политическата смърт.
От примамливите оферти в кандидат-президентската торба с обещания Саркози извади предложението за първи референдум за безработицата, обезщетения за изпадналите от пазара на труда и преквалификация на безработни. Смело решение за вероятно най-непопулярния президент на Петата република, който, без да увърта, призна, че "не е успял във всичко". Разбира се, тежката икономическа и финансова криза му попречи да проведе реформите, планирани за първия мандат, а петте години се свеждат до твърде кратък период от време, особено ако цели три от тях са били белязани от безпрецедентна поредица от жестоки кризи. И все пак погледът му към социалния ред, конструиран по неговия кандидат-президентски начин, действа отрезвяващо, но и отчайващо: "онези, които имат силите и здравето, ще имат работа; за тези, които нямат работа, ще има професионална квалификация; а за онези, които не могат да работят повече, ще има солидарност". Саркози няма гаранции и за френската мечта. "По време на дългата си политическа кариера съм виждал политици, които обещават мечтата. Това винаги е свършвало като кошмар", казва политикът, който през 2007 г. прокламираше, че "Заедно всичко е възможно".
Президентът не е свръхчовек, а и гордите французи, уверени в позициите си на голяма сила, не искат свръхдържава. Но това не обезценява факта, че от месеци социалистът Франсоа Оланд го изпреварва с между 57% и 60% на предварителните сондажи. По стечение на обстоятелствата Никола Саркози няма голям избор, освен да се държи като смел и доблестен лидер, изправил се срещу кризата, вземайки непопулярни икономически мерки, като например повишаване на ДДС.
Но французите теглят чертата и във времето за равносметка - оценяват събитията. От хиперпрезидента до президента протекционист в края на мандата си - пътят на Саркози и Франция се оказа неравен. За големия апломб, с който тръгна ЦАРкози през 2007 г., на финалната права на първия му мандат ентусиазмът му се е спихнал. В края на пиесата колоритният му образ е твърде блед. Пет години по-късно животът е различен - той не блести в своя блинг-блинг стил въпреки съпругата си супермодел, нито може да се гордее с паметни постижения като държавен глава. Сънародниците му питат защо Саркози не успя да намали броя на безработните - големият провал на управлението му, защо данъчните облекчения дълбаят пропаст в дълга, защо президентът предлага защита на богатите...
По време на кампанията през 2007 г. Саркози се ангажира да намали нивото на безработицата до 5 на сто. В предаването A vous de juger на Франс 2 той заяви, че ако не постигне тази своя цел, ще признае, че се е "провалил, а самите франзуци ще трябва да понесат последствията". Пет години по-късно ситуацията е жестока. Франция е далеч от обещаните 5%, с ниво на безработицата от 9,8%, един от най-лошите показатели от 70-те години на миналия век. Естествено, Никола Саркози нямаше как да предвиди колапса през 2008 г. с всичките му разрушителни последствия, съизмерими с Голямата депресия през 1929 г. и последвалите я събития през 30-те години. Въпреки това Франция се справя по-лошо от своите съседи Германия, Белгия и Холандия, да не говорим за Швейцария. Професионалното обучение също не се подобри решително по времето на Саркози. Френските работодатели са изправени пред парадокс: много от тях изпитват големи трудности да наемат компетентни служители въпреки тълпите от търсещи работа. В допълнение сливането на двете служби ANPE (бюрото по труда) и ASSEDIC (звеното, изплащащо обезщетенията при безработица) под името Pоle emploi доведе до допълнително объркване. Оплаквания има както от страна на служителите, така и от работодателите и безработните. Сред причините са и подробности от типа, че един консултант от бюрото по труда трябва да дели компютър с още трима негови колеги...
През 2007 г. публичният дълг бе около 1150 млрд. и 64% от брутния вътрешен продукт. Днес той се е увеличил с 630 млрд. евро (над 1700 млрд.) и достига 85% от БВП. Според Мелани Дьолатр и Емануел Леви, автори на книгата "Un quinquennat а 500 milliards. Le vrai bilan de Sarkozy" (Петгодишен мандат на стойност 500 млрд. евро. Истинската равносметка на Саркози), на финансовите кризи се падат едва 5,5 милиарда евро. Двамата анализатори твърдят, че президентът е виновен за увеличаването на публичния дълг с 520 милиарда през последните пет години. Сред многото причини за този скок най-символичната има връзка с намаляването на данъците - възнаграждение за най-заможните избиратели, гласували "правилно". Една от целите на тази реформа бе да се върнат във Франция т.нар. данъчни бежанци. Тя обаче претърпя провал. Близкият приятел на президента Джони Холидей си остана жител на швейцарското милионерско гето Гщаад, обърнал гръб на родната хазна.
По отношение на социалните реформи Никола Саркози удържа победа в своята борба със синдикатите. Тези стъпки винаги носят високи рискове, а мерките на Саркози си остават силно непопулярни сред французите. Неизбежният край на пенсионирането на 60 все още не може да убеди младите французи, защото ще трябва да чакат години, преди да си намерят работа, която да им осигури пенсия (макар че именно върху тях ще падне бремето да осигуряват нарастващия брой пенсионери). И въпреки това увеличаването на пенсионната възраст, така важно за запазването на високия рейтинг ААА, не успя да спаси Франция от линча на рейтинговата агенция "Стандард енд пуърс".
В битката му с престъпността резултатите също не са блестящи. След дълги години на поста министър на вътрешните работи кандидат-президентът Никола Саркози реши да превърне борбата с престъпността в свой основен приоритет. Днес той е доста западнал. Въпреки че настоящият вътрешен министър Клод Геан - най-близкият сътрудник на президента - тръби, че престъпленията са намалели със 7,8% от 2007 г. насам, малко французи са убедени в думите му. Оплакванията на мнозина от тях не са били разгледани в полицейските управления. Само за година броят на жилищните обири се е увеличил със 17 на сто. А случаите на насилие продължават да се множат - от 433 000 през 2007 г. до 468 000 през 2011 г.
Липсата на полиция остава основен проблем на французите, които не живеят в близост до министерства, които иначе се охраняват като крепости. Обвиняват Саркози, че със систематичните му атаки срещу съдии е уронил авторитета на голяма част от работещите в правосъдната система и е допринесъл за увеличаване на напрежението между полицията и магистратите. А черешката на тортата си остават размириците в някои градове и предградия. Някои от северните квартали на Марсилия и периферните области на Париж си остават зони, в които властва беззаконието, въпреки обещанията на президента.
Държавният глава има защо да се гордее, че успя да наложи автономия във френските университети - един сектор, който по-рано беше парализиран от бюрокрация. Това е и една от предпоставките за връщането на блясъка на френското висше образование, което отстъпи първенството си на САЩ, Великобритания и Швейцария. Въпреки това Саркози се оформя с лоши оценки - бюджетните ограничения са спирачка за развитието му, което е от съществено значение за конкурентоспособността в съвременната глобализирана бизнес среда. Освен това за петте години на Саркози Франция изпадна по-ниско в класацията за постижение на учениците PISA, която прави проучванията си в 35 развити страни. Загрижените французи алармират, че резултатите са дори под средната стойност на страните-членки на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие).
В момента сякаш никой не се интересува от успехите на Саркози, за които обаче не можем да си затворим очите.
*В актива му се вписва намаляването на публичните дефицити, започнало в края на мандата след експлозията, провокирана от кризата. И макар да е далеч от примерната Германия, където дефицитът в публичния сектор се сви до 1% от БВП през 2011 г., Франция трябва да се справи по-добре от обещаните 5,7 на сто.
* Наред с интервенциите на икономическите срещи на върха на Г8 и Г20 Саркози води политика, която анализатори определят като "полезна" и дори "дръзка и креативна".
*България не бива да забравя важната му роля за освобождаването на българските медици, осъдени на смърт в Либия. През 2007 г. ЕС и Франция провеждат интензивни преговори за тяхното освобождаване. А в София долетяха с френски самолет. В споразумението с Либия, сключено от френската дипломация, бе предвидена и медицинска помощ за Джамахирията.
*Саркози се включи усилено и в кампанията за освобождаването на Ингрид Бетанкур, държана шест години в плен от колумбийските революционни въоръжени сили ФАРК. Така и не стана ясно дали Париж е платил откуп.
*Силното европейско председателство през 2008 г. и лансирането на идеята за Средиземноморски съюз ще останат в историята с желанието на Саркози да предложи динамична политика, европейска солидарност и алтернатива за членството на Турция в ЕС.
*През 2008 г. Грузия и Русия приеха предложения от Париж мирен план за уреждане на южноосетинския конфликт.
*Спорно или не, в актива на Саркози влиза и "управлението" на либийската революция срещу режима на Муамар Кадафи. Франция първа призна Преходния национален съвет за легитимната власт в страната през март 2011 г. А седмица по-късно ООН даде мандат за военната операция. Нещо, което обаче държавният глава услужливо забравя да вмъкне в представителното си резюме, е официалното посещение на Муамар Кадафи във Франция, който без проблем опъна шатрата си в градините на хотел "Марини" през декември 2007 г.
Реформите в образованието отприщиха безбройни стачки. В края на януари френските учители отново стачкуваха срещу новите съкращения в системата
снимка БГНЕС