С Меркел и Бойко на върха
/ брой: 254
Какво е среща на върха? Представете си клас от ужасни ученици, които не могат да се понасят и проявяват завидно въображение да си пакостят взаимно и да трошат класната стая.
Първо Саркози и Меркел направиха номер на всички останали, като се събраха отделно във френския курорт Довил и излязоха с ултиматум пред другите - ЕС ще създаде постоянен механизъм, който да спасява страните членки от кризи, подобни на гръцката, но в замяна на това ще бъдат въведени санкции за нарушителите на бюджетната дисциплина, включващи отнемането на правото на глас.
Отнемането на правото на глас в Евросъюза звучи като използване на атомната бомба. Германия, която се позовава на своята конституция, изисква новият механизъм да бъде приет с промяна на Лисабонския договор, която да бъде ратифицирана от страните членки. Още една атомна бомба.
Логиката на Германия е следната: след като ние даваме голяма част от парите за спасяване на закъсалите и в последна сметка на еврозоната, нека те бъдат наказани по най-суровия начин.
Саркози прие искането на Меркел, но си издейства механизмът за санкции на страна, нарушаваща финансовата дисциплина на ЕС, да не са автоматични, както искат комисията и Европарламентът, а да минават през Съвета, тоест през страните членки. Ясно защо - там гласът на Париж тежи. На всички е ясно, че санкциите няма да бъдат използвани срещу Франция, но затова пък да му мислят по-малките и безпомощни държави.
Предложението да бъде променен Лисабонският договор ужаси повечето страни членки. Най-критично се изказа еврокомисарката Вивиан Рединг, която Саркози ненавижда заради критичните й позиции около изселването на ромите от Франция.
Рединг е права и в този случай. Кой би могъл да си представи, че ирландците, които и без това имат лошия навик да отхвърлят всеки нов договор на ЕС чрез референдум, и чиято икономика е изклучително разклатена, ще гласуват да бъдат лишени от глас?
Ето в какъв прекрасен климат лидерите се събраха в Брюксел миналия четвъртък. А ето и какво се случи през двата дни на срещата на върха.
Първо, британският премиер Дейвид Камерън открадна шоуто. Макар че ЕС-бюджетът не беше в дневния ред на срещата, той остро постави въпроса бюджетът на ЕС за 2011 г., предложен от Европарламента, да бъде орязан. Логиката на Лондон е, че след като националният бюджет е орязван заради кризата, е недопустимо бюджетът на ЕС да бъде увеличен с 6% в сравнение с м.г.
Бюджетът на ЕС, който е около 130 милиарда евро, представлява 1% от БНП на 27-те страни членки. Един процент не е много, а освен това политиките на ЕС имат голяма "добавена стойност", тоест всяко евро, похарчено за общностни политики, дава относително голям ефект. За да се хареса на британския избирател, Камерън постави въпроса като ултиматум и неочаквано се оказа победител на срещата на върха.
Да спомена един детайл. Лидерът на британските консерватори Камерън се изолира от Европейската народна партия, като създаде преди година нова евроскептична група в Европарламента. Така че Камерън нямаше възможност да постави исканията си на минисрещата на върха на ЕНП. Вместо това той звъня по телефоните на 12 лидери - на Германия, Франция, Холандия, Швеция, Италия, Чехия, Дания, Австрия, Финландия, Словения, Естония и Малта. Телефонната дипломация успя и той получи тяхната подкрепа бюджетът да бъде увеличен минимално, с 2,9%.
Повечето източноевропейски страни, начело с Полша, са против съкращаването на бъджета, защото е ясно, че ще бъдат орязани структурните фондове, на които разчитат.
Очевидно за компенсация Камерън си замълча по темата за промяна на договора. Иначе лидерите прибягнаха до юридически трик, според който промените в договора бяха наречени "ограничени". На този етап те не включват отнемане на правото на глас. "На този етап" е важно уточнение, защото позволява на Меркел да запази лице и да твърди, че въпросът продължава да стои на масата. Юристите се сетиха за член от Лисабонския договор, позволяващ страните членки да променят елементи от договора за функционирането на ЕС, без да се свиква Конвент, като Европарламентът бива само консултиран вместо да участва равноправно, и вероятно, избягвайки референдум в Ирландия...
Къде сме ние? На срещата Бойко Борисов ще се запомни единствено с изказването си, че вече сме нямали президент, защото бил създал партия.
Няма да коментирам. Не бях до Борисов, когато той каза това. Но бях до румънския президент Траян Бъсеску, когато западен журналист го помоли да коментира вота на недоверие отпреди няколко дни, при който правителството на Емил Бок оцеля.
Господине, съжалявам, каза Бъсеску. Имам за принцип да не коментирам вътрешни събития, когато съм в чужбина. Елате с мен, щом кацнем в Букурещ, ще ви отговоря изчерпателно, каза Бъсеску.