Посланиците и Първанов
/ брой: 300
Като бивш служител от Външно, постъпил през 1980 г. и напуснал през 1998 г., не съм безразличен към мъките, през които то премина през последните двадесет години. Последният епизод с решимостта на правителството да отзове група посланици показа за пореден път, че преходът в България не е приключил. И че системата "стани да седна" продължава да демотивира дипломатите ни. И да отслабва България на международната сцена. Нещо, което прекрасно си личи тук, в Брюксел, при управлението на Бойко Борисов.
През 2007 г. бе приет закон за дипломатическата служба, който трябваше да успокои дипломатите ни, че няма вечно да стават курбан на политически борби. Още тогава бях скептичен, че при български условия това е възможно. Няколко месеца преди това, през декември 2006 г., заради глупав личен конфликт между двете най-ръбати и чепати фигури на българската левица - Румен Петков и Татяна Дончева, се роди - или по-точно изроди - законът за досиетата, предвиждащ да са обявят имената на посланиците, временно управляващите и консулите с връзки към бившата Държавна сигурност.
Поради тоталната безотговорност на политическия елит, и най-вече на левицата, както и на капана, в който беше вкаран президентът Георги Първанов, уличен като агент Гоце, никой компетентен политик не се намеси в законотворчеството. Законът не правеше разлика между разузнавачи, контраразузнавачи и доносници. Освен това той предвиждаше известни възможности за скриване на някои имена.
В България всички тайни служби се наричат Държавна сигурост, разузваването е първо главно управление на ДС, контраразузнаватето е второ главно. Заради този уникален брендинг, върху всички тайни сътрудници беше залепен срамният етикет доносници. В другите бивши комунистически страни обявиха доносниците, но не и разузнавачите. Мнозина подозират, че президентът на Румъния е бил резидент на румънските разузнавателни служби в Антверпен, но той лично засекрети за десетилетия доситета на десетки хиляди разузнавачи, включитено и своето.
Още в края на 2006 г. ми беше пределно ясно, че имената на девет десети от посланиците ни ще лъснат, защото във всяка страна дипломатите са свързани със службите. Друг е въпросът, че никоя страна не изважда тези хора на показ.
Когато са се свързвали със службите, сегашните посланици са били още аташета. При всеки е било различно, но един от стандартните начини да потърсиш службите е, когато чуждо разузнаване прави опит да те вербува. Само че в България всяка доблестна постъпка трябва да бъде наказана.
Ако някои интересни имена липсват, те са на доносници, които успешно обслужват всяка власт, а най-усърдно сегашната. Друга малка подробност е, че осветените "дипломати-шпиони" са си прекъснали връзките със службите преди двадесет години. Необявените са реактивирани, тоест шпионират и днес. По принцип не е нормално посланици да шпионират, но в България за демократичните посланици може.
Всъщност българската държава прекрасно знае дали лицето хикс, което изпраща за посланик, е било свързано в миналото със службите. Всичките ни висши дипломати имат допуск за работа със секретни документи, издавани от Държавната комисия за сигурност на информацията (ДКСИ), която проверява обстойно тази част от биографията им. И при всеки отделен случай е заключила, че това обстоятелство не е пречка лицето да работи със секретните документи, включително на НАТО. Известно е също, че министрите на външните работи, включително сегашният, прекрасно са знаели кой какъв е, защото откакто беше приет законът, в касата на министъра на външните работи се съхранява списък с имената тези хора.
Затова позата на Николай Младенов "Аз съм изумен" не може да ме заблуди. Ясно е, че става въпрос за театър, при който широката публика, незапозната с тайнствените подробности, лесно бива спечелена. И най-вече за нанасяне удар върху президента, при когото доста от тези посланици са работили като съветници.
Президентът каза, че тези хора имат заслуга за приемането на България в ЕС и НАТО. Това беше посрещнато с насмешка от управляващите. Но истината е, че в трудния период на 1999 г., много от тях, в качеството на членове на Дипломатическото дружество БДД, подписаха писмо до шефа на БСП Георги Първанов с призив столетницата да приеме за национална цел влизането на страната в НАТО. Ако това решение се беше забавило, нямаше да влезем и в ЕС. Известно е, че апетитът за разширяване в ЕС изчезна напълно в периода, когато успяхме да се промъкнем. По-късно тези хора, в качеството на съветници и посланици, наистина помогнаха да има консенсус за членството ни в ЕС. Дай, боже, подобен консенсус и за Шенген.
Борисов не избра този мач. Той едва ли му харесва, защото го кара да отрича своята същност - рожба на службите, развила потенциала си в особено благоприятния за такива екземпляри преход. И да се оплита в обяснения, че имало разлика между щатни служители на Държавна сигурност и агенти. Кой знае защо, срещу първите ГЕРБ нямали забележки.
Президентът сега призовава да се публикуват досиетата на посланиците в интернет, за да се види, че са си вършили работата и не са се занимавали с доноси. Но според мен Борисов вече е спечелил този мач и няма никакво намерение да дава на Първанов възможност за реванш. При това той спечели мача служебно, защото му беше подарен от БСП. Ако някой не е разбрал, в левицата има хора на ключови позиции, за които основният враг отдавна не е Костов или Борисов, а именно Първанов. Отново по системата "стани да седна".