Новата треска за суровини
Плодородната земя е по-ценна от петрола и златото
/ брой: 37
"Това е нова тенденция в рамките на световната продоволствена криза", отсича базираният във Вашингтон International Food Policy Research Institute. Основната сила днес е сигурността на хранителните доставки. Обществена тайна е, че някои държави от Персийския залив търсят обширни парцели земеделска земя в Африка и Азия, за да изхранват нарастващото си население. Поддръжниците на тази политика описват ходовете й като добро икономическо планиране, което може да предложи и възможност за внедряване на по-модерни технологии в западналите селскостопански райони, докато други го възприемат като "неоколониално" грабителство на храни. Намаляващите водни ресурси, прирастът и недостигът на обработваеми площи принуждават някои арабски държави да харчат милиарди долари за придобиване на стотици хиляди хектари обработваема земя в чужбина. Страхът от глада отхапва площи от Бразилия до Индонезия, за да има месо, зърнени храни и зеленчуци за десетилетия напред. Всичко това с една-единствена цел - гарантирана дългосрочна проводолствена сигурност.
"Въпреки съвременните технологии е невъзможно да се обезпечи такава сигурност отвътре, защото в тези държави липсват водните ресурси и обработваемата земя", обяснява Мохамед Рауф от дубайския мозъчен тръст Gulf Research Center. "Поради това придобиването на земя е най-добрата политика засега", допълва той. Както отбеляза бившият председател на Международния фонд за селскостопанско развитие Ленарт Боге, дълго земята се смяташе за по-маловажна от петрола и полезните изкопаеми, но сега, след скока на цените на храните плодородната земя с достъп до водни източници се превърна в стратегически актив. Страните от Близкия изток и Северна Африка, чиято обработваема земя е ограничена, трябва да внасят по-голямата част от хранителните продукти. А цената за вноса понякога скача до 80%, както става ясно от статистиката на Арабската организация за селскостопанско развитие. Чрез придобиването на земеделска земя в чужбина и директното доставяне на произведената продукция от експлоатираните площи арабските страни може да свият цените на хранителните продукти у дома с 20-25%, заобикаляйки световните пазари. Но според критиците това може да окаже потенциално опасно за реакция за правителствата в Африка, Азия и Латинска Америка, които, засега, са щастливи да трупат огромни инвестиции. Много от страните, чиито земи се разграбиха, вече не са в състояние да изхранват собственото си население в условията на световната продоволствена криза и вече дори сме свидетели на отприщилите си антиправителствени вълнения.
Селскостопанското производство не върви в крак с процентното годишно нарастване на населението на света. А това може да застраши придобиването на земи от арабския свят. Камбоджа вече е разкъсвана от териториални спорове, при които дребните земеделски производители биват прогонени от земите си. Според "Амнести интернешънъл" и други правозащитни организации това се случва с десетки хиляди хора.
Ако през 2000 г. шестте страни от Съвета за сътрудничество в Залива (Саудитска Арабия, Оман, Кувейт, Бахрейн, Катар и ОАЕ) общо са имали население около 30 милиона, то през 2009 г. са почти 40 млн. (38,9), а към 2020 г. се очаква да прехвърлят 53 млн. души. Саудитска Арабия се откроява като най-големия купувач на земи в чужбина, но и като първенец по внос на ечемик и един от петте най-големи консуматори на ориз, който идва основно от Азия. В страната няма реки и езера, а валежите са слаби и непостоянни. През 70-те години саудитците разработват програма за самозадоволяване със селскостопанска продукция и по-точно с пшеница, но този проект е прекратен, тъй като няма достатъчно вода, за да се развива. Кралството се пренасочва към варианта ферми, които се простират на над 100 хиляди хектара зад граница. В списъка с най-примамливите площи са Бразилия, която със своите над 380 млн. хектара обработваема земя, се е превърнала в магнит за арабските инвеститори. Индонезия - една от най-популярните аграрни дестинации в мюсюлманския свят, предлага възможности за добив на ориз басмати. Саудитски компании разработват плодородни площи в Судан, Пакистан и гледат с интерес към Етиопия. През годините и Иран проявява интерес към говеждото месо, соята, царевицата и захарта бразилско производство. ОАЕ се насочва към сериозни инвестиции в Централна Азия, Казахстан, Виетнам, Украйна, Африка (покупки в Судан, Египет и Либия), Камбоджа, Южна Америка. Други като Южна Корея използват дългосрочни договори за наемане (през 2008 г. Daewoo Logistics Corporation взема 1,3 млн. хектара обработваема земя в Мадагаскар за период от 99 години срещу работни места и изграждане на инфраструктура).
Поднебесната империя също купува бъдещето си от Африка. Пекин започна политика за придобиване на земеделски земи и рудници по целия свят. Китай притежава над 30 млн. хектара обработваема земя извън границите си и най-вече в Черния континент. Целта е да се гарантира самозадоволяване по отношение на хранителните продукти. Все пак с по-малко от 10% от световната обработваема площ не е възможно да се изхранят 1,4 млрд. души, или 22% от населението на света. "Китайските ръководители са нясно, че това е основно предизвикателство за стабилността на страната, защото гладът може да предизвика бунтове, които да застрашат властта", коментира консултантът Аксел дьо Мартен. Китайските инвестиции в Африка са станали толкова широкомащабни, че вече се говори за "Китафрика"... Не става въпрос само за оризовите полета в Камерун, Мозамбик или Мадагаскар. Пекин сложи ръка над богатата на полезни изкопаеми Демократична република Конго, където инвестициите са в размер на $25 млрд. Китайските инвестиции за развитие на инфраструктурни проекти в Африка са сериозни. Само в Кения Пекин отпуска $7 млн. за второ пристанище в Ламу, което ще свързва с Етиопия, Южен Судан и Руанда и ще осигури трасе за експорта на китайския петрол от Южен Судан, а преди дни изяви интерес и към телекомите в Кения. За идните три години Пекин обеща $10 млрд. заеми срещу концесия.
За захранването на прегрелия двигател на китайската икономика е необходимо постоянно да се осигуряват суровини като петрол и газ, както и редки минерали. Така Китай умножава покупките си, смесените дружества и споразуменията за сътрудничество за използване на подземните богатства в Бразилия, Русия, Казахстан. Не бива да се забравя, че при средно 10% годишен ръст през последните десет години Китай се превърна в двигател на световната икономика. Производството на достатъчно храна за нарастващото земно население е възможно, но ще е истинско предизвикателство да се постигне, без да се изхабят ограничените ресурси, особено водата.