"Най-после! Ние сме братя!"
Папа Франциск и патриархът на Русия Кирил направиха първа официална стъпка към единение на християните
/ брой: 37
Папа Франциск и руският православен патриарх Кирил подписаха в Хавана историческа съвместна декларация, в която изразиха съжаление от загубата на единството между християните и пожелаха то да се възстанови.
В началото на срещата двамата духовни водачи се прегърнаха и се целунаха по бузите. "Най-после! Ние сме братя!", бяха първите думи на папата, произнесени на испански към патриарх Кирил, предаде ТАСС. В отговор руският патриарх заяви, че срещата протича в правилното време и на правилното място и че няма пречки за организирането на други подобни срещи.
Епохалната среща между духовните лидери на католицизма и руското православие папа Франциск и патриарх Кирил е първата в 2-хилядната история на християнството. "Само този факт е достатъчен, за да я окачествим не просто като историческа или знакова, а направо като епохална", посочва АФП.
Двучасовата среща на международното летище в кубинската столица Хавана показа, че има всички предпоставки да се превърне в среща-епоха. Този извод се налага и от факта, че християнската среща на върха се провежда след близо хилядолетен раздор между двата клона на най-мощната религия в света. Известно е, че през XI век или по-точно през 1054 година те се разделиха по въпроса за върховенството на папата, оспорвано от православието. И оттогава се държат така, сякаш не принадлежат към една и съща вяра. Дали папа Франциск и патриарх Кирил ще сложат край на схизмата?
В навечерието на срещата Би Би Си коментира, че "каквато и съвместна декларация да подпишат двамата в Куба, самият факт на тяхната среща е ясен сигнал, че
враждебността и студеното отношение
през изминалите хиляда години от Великата схизма може най-накрая да се насочи към една по-топла фаза". Тази оценка обаче не може да се определи като чисто формална. Тя е подготвена от редица религиозни и политически събития, които на пръв поглед нямат пряко отношение към нея. Например срещата в Ерусалим през 1964 г. между римския папа Павел VI и Константинополския патриарх не изглежда само като религиозно събитие, или пък падането през 1989 г. на Берлинската стена - като политическо събитие. Подобни контакти показват, че е сложено начало на нов подход, директно насочен към прокарване на път към срещата на летище "Хосе Марти", независимо от това, че представители и на двете църкви ги окачествиха като пречки или неуспех. През 1996-1997 г. двете страни бяха близо до договореност за лични преговори в Австрия между папа Йоан Павел Втори и патриарх Алексий Втори, но в последния момент срещата се провали заради липсата на съгласие по дейността на гръкокатолиците в Украйна и на католическите мисионери в каноническата територия на Московския патриархат. При Бенедикт XVI отношенията между двете църкви получиха нов тласък, като Руската православна църква смята, че предишният понтификат е допринесъл за намаляването на напрежението и ако не бе оставката му през 2013 г., срещата между върховете на двете църкви вече да се е състояла. При аржентинския пък папа Франциск зачестиха посещенията на висши католически представители в Москва.
Както вече стана известно, в навечерието на срещата текстът на съвместната декларация е бил предварително съгласуван, което определено се отчита като огромна победа на църковната дипломация. Стана известно също така, че и в документа, и на самата среща не са обсъждани богословски теми, отнасящи се до различията между двете християнски религии. Това, което в действителност се случи в Хавана, бе, че в дневния ред на срещата са били обсъждани изцяло въпроси на съвременността от обществен и политически характер.
"Осъзнавайки, че остават много препятствия за преодоляване, ние се надяваме, че срещата ни допринася за възстановяването на това искано от Бога единство", заявиха папа Франциск и патриарх Кирил в документа. Те се обърнаха и с призив към международната общност да защитава
заплашените от изтребление християни
в Близкия изток, имайки предвид нападенията на ислямистката групировка "Ислямска държава", предаде Ройтерс. "В много страни от Близкия изток и Северна Африка цели семейства, села и градове на нашите братя и сестри в Христа са напълно унищожавани. Техните църкви са варварски опустошавани и ограбвани, свещените им предмети са поругавани, а статуите им са разрушавани", казаха двамата духовни водачи в съвместната си декларация. "Призоваваме международната общност да предприеме спешно действия да спре прогонването на християните от Близкия изток. В Сирия и Ирак насилието вече е отнело хиляди животи и е оставило милиони хора без подслон и средства", посочиха двамата духовни лидери, цитирани от АФП. "Можем да работим заедно в защита на християнството в цял свят", заяви след срещата руският патриарх Кирил, цитиран от АФП и Ройтерс.
"Една от основните причини за тази среща е осъзнаването през последните няколко години, че когато християни са преследвани или принуждавани да напуснат домовете си в Близкия изток и в Африка, техните убийци не се интересуват от кое християнско вероизповедание са те", коментира Би Би Си. Затова и мерките за защита на християните, подложени на геноцид в Близкия изток, в Северна и Централна Африка, се превърнаха в номер 1 сред обсъжданите теми, а също и сред изводите и посланията, отправени в съвместната декларация. Няма съмнение, че двамата духовници лидери призовават политиците към мир в "горещите точки", няма съмнение също, че ще предприемат усилия за общи действия в защита на християните, допълва агенцията.
Въпросът е дали в бъдеще и католицизмът, и православието ще се опитват системно да влияят, дори и чрез натиск, върху президенти и правителства да се въздържат от действия, които биха довели до конфликти, кръвопролития и като резултат до преследване на християни? Дали биха подпалили до червено телефоните на западни политици
да не подкрепят разклащането и разтурянето на държави
както стана с Ирак, Либия и Сирия? С една дума - да се намесват по-активно в политиката, без това да подкопава светския характер на християнските държави. Дали биха мобилизирали и общественото мнение със същата цел? А и дали биха дръзнали да прокарат мост към диалог с лидерите на исляма пак в името на същата цел? Въпросите звучат фантасмагорично, но изтребването и прогонването на християните съвсем не са фантасмагория - както впрочем и рушенето на хилядолетни християнски обекти. Друг болезнен проблем за християнството са узаконяването на еднополовите бракове, подкопаването на традиционното семейство, ерозирането на нравите, а също и евтаназията и абортите.
Съобщението за съгласувания предварително текст на съвместната декларация подсказа, че по тези въпроси двамата духовни лидери ще демонстрират обща позиция, коментира АФП. Това очевидно ще зарадва и ще мобилизира християните традиционалисти в Европа и Америка. Те впрочем са мнозинство, макар да не са шумни, карнавални и купонджии. Досега ябълка на раздора между Ватикана и РПЦ бе църковната и обществена ситуация в Украйна. Както вече многократно бе писано, там се завземат храмове на Московския патриархат, а Украинската гръко-католическа църква продължава с агресивното си поведение срещу православните християни и русофобското си поведение. Ватиканът знае не от вчера за тези тревоги на РПЦ. Съгласуваната съвместна декларация подсказва, че страните вече са намерили приемливо решение на спора. Дали някой е отстъпил повече или са направени равнозначни насрещни компромиси ще се види и изясни по-късно, допускат анализатори. Но обединителните и помирителни послания, които папа Франциск и патриарх Кирил вече отправиха, вероятно ще очакваме да се материализират в бъдеще. Дали това ще протече гладко, е въпрос, над който двете страни ще трябва да положат немалко усилия, търпение и воля, за да настъпи мир в душите на миряните в Украйна.
По време на проповедта си миналата неделя на площад "Свети Петър" във Ватикана папата се обърна към вярващите да се помолят за срещата му "със скъпия брат Кирил". Вестник "Кориере дела сера" го цитира да казва, че "искам да срещна и отново да прегърна моите православни братя".
И това действително се случи. Нещо повече - превърна се в епохално събитие. За единението на християнския свят след хилядолетната вражда такава прегръдка едва ли ще остане само за протокола.
В края на срещата папа Франциск подари на патриарха на Русия мощехранителница с късче от мощите на Свети Кирил, архиепископ на Александрия през V век, почитан и от католиците, и от православните. Франциск подари на Кирил и потир. Кирил пък дари Франциск с малка реплика от иконата на Казанската Света Богородица.
www.catholicsun.org