Марсианци
/ брой: 200
Описват евросъюза като "soft power", или мека сила, за разлика от САЩ, които традиционно са твърда сила. Според шаблона американците са от Марс, а европейците от Венера. Бих се съгласил, че сме от различни планети, и че на американците повече им приляга тази, която е наречена на бога на войната. Напоследък също научихме, че едната планета шпионира другата, което венерианците приемат спокойно, защото очевидно разделението на ролите на атлантическите партньори допуска такива нежности.
Играят ли САЩ и ЕС с други страни в света на добро и лошо ченге? Понякога е очевидно. По принцип ЕС избягва да заема страна при конфликти като този в Египет например, което им позволява да играят ролята на посредник и да се опитват да влияят и на военните, и на ислямистите. САЩ са силно мразени на много места в света, което не може да се каже за ЕС. Всъщност Евросъюзът е мразен масово не в Сомалия или във Венецуела, а във Великобритания.
В ЕС мнозина не гледаха с добро око на вкарването на "военното крило" на "Хизбула" в общия списък на терористичните организации. САЩ могат да вкарват каквито си искат организации в техния списък, но ЕС има свои интереси и не може да си позволи да затваря врати и да гори мостове. Всъщност военно крило на "Хизбула" няма, това е измислица на ЕС, за да не бъде напълно затворена вратата към една от двете основни политически сили в Ливан. Доста от източноевропейските страни често се правят на марсианци, като застъпват в ЕС позиции, близки на тези на САЩ. И ние бяхме членове на "Коалицията на желаещите" на Джордж Буш.
Но ако ЕС като цяло е "мека сила", отделни големи държави в ЕС, които имат относително по-голям военен капацитет, понякога играят твърдо. Великобритания и Франция го направиха при въздушните удари срещу Либия. Какви са били подбудите им, е друг въпрос. Твърди се, че за Саркози е било особено важно да ликвидира Кадафи, за да предотврати публикуването на компромати за парите, които е получил от режима в Триполи.
Опитът показва, че заобикалянето на Съвета за сигурност на ООН и различните коалиции на желаещите не са довели до нищо добро. Войната срещу Кадафи роди войната в Мали. Анализатори, на чието мнение се доверявам, неотдавна писаха, че войната на НАТО в Косово получи като отговор военната операция, в резултат на която Грузия загуби една трета от територията си. Над бюрото си съм закачил като украса стар брой на вестник "Индипендънт" от 6 декември 1993 г., с голямо заглавие "Антисъветски бунтовник насочва армията си по пътя на мира". Има и голяма снимка на този забележителен миролюбец. Името му е Осама бин Ладен.
Въздушни удари срещу Сирия са въпрос на време, въпросът е какви ще са ползите и щетите. Подобна операция ще "успокои" общественото мнение в много западноевропейски страни, където има хора и групи за натиск, чувствителни на ужасиите, които телевизиите показват ежедневно. Вероятно операцията ще се проведе без или със съвсем минимални поражения на водената от САЩ коалиция. Дотук добре. Но какви ще са последиците, какво прегрупиране на антизападните сили ще настъпи, какви изненади ще поднесе Иран, и няма ли влошените отношения на Русия със Запада да ни върнат в годините на Студената война? Графата "щети", боя се, ще е по-дълга.
Кой точно е използвал химическо оръжие - властта или бунтовници, близки до Ал Кайда, не е ясно, но както се казваше едно време в казармата, "обстановката нараства". И колкото повече нараства, толкова по-малко се чува гласът на Катрин Аштън, външнополитическата креатура на ЕС. Винаги настъпва един момент, когато САЩ обявяват, че са готови за удар. И тогава всички останали, днес това са Франсоа Оланд, Дейвид Камерън, Барозу и прочее, млъкват и чакат да видят какво ще стане. Не виждам голяма разлика между участието на България в смазването на Чешката пролет и днешното евроатлантическо съучастничество в авантюрите в Афганистан и Ирак. Господарят нарежда, ние изпълняваме. Чешките събития поне ускориха падането на Берлинската стена. Резултатът от последните авантюри е радикализиране на ислямския свят пред вратите на Европа. За САЩ особени проблеми няма, те са изградили невидима стена, която ги защитава.
Разделението на труда, макар и неписано, е че марсианците удрят, трошат, а след това венерианците пристигат да оказват помощ и да събират парчетата. Държавната машина на САЩ храни бизнеса, специализиран в трошенето, а в ЕС много еврофондове отиват за бизнесите на гузната съвест, които превързват ранените и утешават вдовиците. Доволни са всички, които правят пари от това.
Ние не сме от тях. Новите ни съюзници не искат да имаме развити отношения с арабите, с палестинците, които ни познаваха и ценяха. Мизерията и чалгата са поставили нашето обществено мнение под пълна упойка. За разлика от Белгия, където мнозина изпадат в шок след телевизионите кадри от Сирия, у нас доминира безразличието. Затова е и трудно да имаме силна позиция. Вчера Николай Младенов казваше, че подкрепяме "международната общност" от "принципни" съображения и заради общите "ценности". Днес Кристиян Вигенин казва, че "осъждаме насилието като начин за решаване на кризата". Разлика има. Но каква е тежестта на тези думи, какво значение има мнението на България? Нима сме от тази планета?