Културата е стълб на свободата

Цитати:
"Винаги съм се отнасял с недоверие към хората на изкуството, които яхват някаква кауза, защото не мисля, че ролята на артистите е да превръщат сцената си в политическа трибуна"
"Трите важни неща за бъдещето са образованието, образованието и образованието"

- Добър ден, Жан-Мишел Жар - не е необходимо да ви представям. Две думи за мен - аз съм от Източна Европа. Много от моите съвременници - "Бийтълс", "Пинк Флойд", Жан-Мишел Жар - промениха живота ми, вие ускорихте падането на Берлинската стена. Давате ли си сметка за това?
- Дадох си сметка впоследствие. Защото когато правиш нещо, в съответния момент не осъзнаваш какъв ефект може да има. Наистина още от началото на моята дейност получавах писма от източноевропейски страни, подчинени на съветската диктатура. Тези писма много ме трогнаха и окуражиха. Те означаваха, че моята музика е била възприета от самото начало като символ на бягството, на свобода, забранена в страни от другата страна на стената и най-вече в Русия, в Съветския съюз. Това даде допълнителен смисъл на моята дейност като творец и музикант. И от самото начало аз поддържах лични отношения с някои страни като България, която беше една от първите страни, откъдето хората ми изпращаха насърчителни писма. Парадоксално, те бяха също толкова много, колкото от моята собствена страна Франция. Това е нещо, което, разбира се, много ме трогна, то се превърна в част от моята ДНК.
- Вие пътувате дори по-далече на изток, имам предвид Китай, правили сте концерти в развиващите се страни, спомням си за концерта на фона на египетските пирамиди. Какво ви привлича към тези места, може би така изпъква стойността на културното наследство на човечеството?
- Причините са няколко. Музиката, която правя, електронната музика, не беше толкова популярна като сега, когато започнах. И бързо се постави въпросът как тази музика би могла да се представи на сцена, как да бъде изпълнявана пред публика. Винаги съм бил ангажиран с въпросите на екологията и на проблемите на околната среда, и ми се струваше интересно да свържа музиката с пространството и конкретните места. И да мога, за една нощ, малко като номадите, да си инсталирам шатрата и на другия ден да изчезна. Винаги ме е привличала тази странстваща и поетична страна на пътуването, изпълнена с мистерия, но също и със сила. Не е парадокс, че ефимерните изживявания се запечатват и остават най-дълго в сърцето ви.
Има и нещо друго, което искам да споделя с публиката - да бъда в пряк контакт с нейната среда и чрез нея да отида при тях. Това ме доближи до ЮНЕСКО и до значението, което ЮНЕСКО е имала и ще има за идентифицирането на определен брой места в света, които са част от нашата колективна световна памет, от нашата идентичност, като жители на Земята, отвъд всякави граници, които имаме дълг не само да опазим, но и да им вдъхнем живот.
За мен като творец това, което исках, е да престанем да възпремаме тези места като мъртви камъни, или да се отнасяме с тях като с музейни експонати, държани под стъклен похлупак. А понеже всички те са създадени преди много години, за да служат на обществото по един или друг начин, без значение дали в религиозен, граждански или обществен смисъл - исках да възродя това. Освен това музиката, за разлика от песента, по дефиниция е универсален език. И аз получих много покани, не става дума непременно за проекти, които аз съм замислил, които идват от различни градове и страни, с предложения да изнасям концерти на необичайни места, което очевидно си е приключение и предизвикателство. Това са както артистични и човешки авантюри, без значение дали става дума за Китай, Египет, Африка, Америка, Русия, страните от Източна Европа... Аз имам много здрави връзки с България, Полша, Чехия и Унгария - това са страни, които значат страшно много за мен.
- От 20 години сте посланик на добра воля на ЮНЕСКО. Изглежда тази дейност ви допада.
- Винаги съм се отнасял с недоверие към хората на изкуството, които яхват някаква кауза, защото не мисля, че ролята на артистите е да превръщат сцената си в политическа трибуна. Мисля, че това са две различни професии. Но за сметка на това съм убеден, че от момента, в който установиш контакт с публиката, поемаш отговорност и получаваш възможност да й предадеш много идеи чрез творчеството си.
Това, което веднага ме привлече в ЮНЕСКО, когато тогавашният генерален директор Федерико Майор ми предложи да стана посланик на добра воля (през 1993 г.), е, че е единствената организация, която не е политическа и е способна да предвиди проблемите, които ще възникнат след 25-30 години, тоест е способна да размишлява за проблемите в средносрочен и дългосрочен план. А навякъде другаде се мисли само краткосрочно.
Краткосрочно мислят политиците, които мислят за своето преизбиране, шефовете на предприятията, които се опитват да си вържат бюджета. Докато ЮНЕСКО има възможност да разсъждава за проблемите на човечеството по обективен начин. Това ми хареса и реших да се посветя на това, да отделя част от времето си и да пренеса ценностите и кампаниите на ЮНЕСКО в моето всекидневие. Тоест всеки път, когато имам възможност да говоря, да пропагадирам идеите на ЮНЕСКО, да помогна за опознаването на ЮНЕСКО, която има малко абстрактен образ за хората от улицата.
Тъй като отрано се бях ангажирал с проблемите на околната среда, един от първите ми албуми се наричаше "Оксижен" ("Кислород" - 1976 г.). По онова време малко хора се ангажираха и се интересуваха от околната среда. Ясно е, че днес всеки има съзнание за околната среда и за факта, че трябва да пазим планетата за бъдещите поколения. Въпреки че не всичко е перфектно, успяхме.
Мисля, че същото се отнася до образованието. Днес образованието е също такъв приоритет, какъвто беше екологията преди тридесетина години. Бих казал, трите важни неща за бъдещето, ако перифразирам Ирина Бокова, нашия генерален директор, са образованието, образованието и образованието.
- А днес по-добър ли е светът, не е ли все още това човешки череп, който се показва от земната кора, каквато е корицата на вашата плоча "Оксижен"?
- Това, което ми харесва в тази рисунка на Мишел Гранже, нейния автор, е, че това не е непременно песимистичен образ. Това е по-скоро въпросителна - накъде вървим всъщност? Това е проблем, който е усложнен от табуто на демографията. Посредством образованието ще разберем по-добре природните бедствия, ще смекчим религиозния екстремизъм и ще контролираме по-добре демографията, за която според мен не се говори достатъчно.
Всички тези теми са скъпи каузи на ЮНЕСКО, те са приоритетни и бих казал първостепенни, и по тази причина аз съм изключително щастлив, че днес генералният директор на ЮНЕСКО е жена. И то жена като Ирина Бокова, която за мен по много причини олицетворява това, което трябва да бъде един от големите интелектуални ръководители в световен мащаб. Тоест да прави политика в древногръцкия смисъл на думата, да мисли за бъдещето на обществото, за бъдещето на нашите деца, за бъдните поколения. А също и фактът, че е българка. Това за мен също е важно. Защо? Защото всички източноевропейски страни практически са преживели един век на болка, на страдание. Но знаем, че това, което не ни убива, ни прави по-силни. Аз съм удивен от мъдростта на тези страни - на България и на всички източноевропейски страни. Източна Европа има роля на интелектуален посредник в световен план именно заради това, което се случи през ХХ век, да бъде нещо като връзка, в афективен план, между Изтока и Запада, между Севера и Юга.
И мисля, че фактът че една жена е начело на толкова важна организация на ООН, е нещо съществено. И мисля, че Ирина Бокова има ясна визия за начина, по който ще трябва да се разрешат проблемът с образованието, проблемът с равенството и отношението към жените, към децата, разбира се, проблемът с екологията, проблемът с водата, а също и с културата.
И ето че стигаме до ролята на Европейския съюз по отношение на културата. Мисля, че културата днес е повече отвсякога ключова за устойчивото развитие. А също понятието за интелектуалната собственост. Тоест за получилото известност напоследък понятие за културното изключение, нещо, което много се дискутира днес в Европа, и за което Барозу зае позиция (в рамките на преговорите със САЩ за сключване на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиране).
Вижда се, че този въпрос става още по-остър с развитието на интернет и т.н. Не трябва да се забравя, че интелектуалната собственост е една от основите на демокрацията и правото на творците да могат да живеят от труда си е нещо, което засяга всички. Във всяко семейство има деца, брятя, сестри, които искат да станат кинодейци, музиканти, фотографи, занаятчии, архитекти и т.н. Тяхното творчество е утрешната идентичност, както винаги е било, откакто хората са на тази планета. Тоест това не е просто въпрос на авторско право, не е само финансов проблем - кой ще спечели пари. Това е много по-широко понятие. Става дума също за оцеляването на много развиващи се страни. Става дума за хората, на които днес се отнема наследството в света на рекламата, на модата, често без да го знаят, без да се обезщетят общности, които имат нужда от това.
И аз мисля, че в тази област Европа може да изиграе важна роля, защото тя е била и все още е напред по тези въпроси. Европа винаги е била острието на идеята за уважението на културата и превръщането й в един от стълбовете на нашите общества и това трябва да продължи.
И когато толкова се говори за равенство, време е също това да се приложи за ръководителите на различни организации. Затова фактът, че Ирина Бокова е начело на ЮНЕСКО е толкова съществен днес.
- Европейският съюз не е ли прекалено бюрократичен при разпределението на ресорите, защото комисарят по развитието не отговаря за културата?
- Аз съм убеден европеец, но Европа не е Брюксел. Имам предвид, че Брюксел е жертва на кошмара на държавните служби на всяка от страните членки, които се наслагват в този град като многолистно тесто. Всички страдат от прекалено сложната администрация. А Брюксел представлява сложните администрации на всички страни накуп. Нещо, което напомня за Кафка. Става дума за хора с добра воля, които не се разбират помежду си, които се парализират едни други и които превръщат европейските решения в бъркотия от колебания и препъвания в килима. Въпреки това Европа напредва, макар че не го прави с необходимата скорост. И виждаме, че всички са изпълнени с добри намерения, но административната система на Брюксел пречи. Искаха да се регулира това, което трябва да остане специфично по дефиниция. Това засилва екстремистите в европейските страни по карикатурен начин, защото е очевидно, че не това е решението.
Ясно е, че културата е в центъра на всичко това. Културата по дефиниция е специфичността на всеки. Тя е вашата култура, моята, тази на децата ни, тази на родителите ни. Не може да се прилагат същите принципи и да подхождаш към литературата като към селското стопанство, промишлиността или която и да е област на нашето общество. Освен това културата минава на втори план. Защото не е присъщо на политиците да слагат културата на първи план. Това никога не е било в тяхното ДНК. Единствено обществата в подем са поставяли културата на първи план, и това, че не го правим, е лош знак за нас.
И трябва да кажа, за чест на Франция, че макар и понякога несръчно в миналото, но не и сега, тя поставя на преден план културата по ярък и осезаем начин. Има много неща, които биха могли да функционират по-добре във Франция, но аз подкрепям нашата позиция за културата, тоест да се направи от културата една изключителност, не френска културна изключителност, а да се направи така, че в обществото културата да бъде изключителна и да бъде възприемана по изключителен начин. Трябва да се разбере веднъж завинаги, че културата е основата на демокрацията, тя е стълб на свободата, на идентичността на всеки. И като защитаваме нашата култура, защитаваме културата на другите. И когато Франция каже - внимание, културната изключителност съществува, не става дума, че френската културна изключителност трябва да се разглежда отделно. Да разпространяваш книги, филми и музика не е като да раздаваш мляко и зеленчуци.
Дори ако проблемът за зеленчуците и млякото е проблем и за Брюксел.
- Накъде върви музиката? Всъщност не съм много сигурен дали виниловите плочи нямат по-добър звук от МР3 или компактния диск. Вие, който сте изобретили музикални инструменти, сигурно знаете?
- Действително има парадокс, който възникна в момента на възхода на компактния диск, който е, че винилът имаше дефекти, но беше с много добро качество. Представиха ни компактния диск като върха на звука и идеален продукт за неговото възпроизвеждане, но се разбра, че не е така, че това по-скоро беше 78-оборотната плоча на дигиталната ера, която изобщо не е толкова добра като винила. След това се появи МР3, която беше още по-лоша от компактния диск. Тоест имаше връщане назад, което в края на краищата промени слуховото възприятие, за добро или за лошо, но го промени. И в същото време технологично звукозаписните студия, както и киното, не са престанали да еволюират. Има все по-голямо разминаване между качеството, което един музикант има в студиото си, и начина, по който потребителите слушат музиката.
Но това ще се регулира. Музиката на бъдещето ще премине през големи сътресения в начина на слушане. Сега сме в епохата на дигитализацията, сравнима с началото на миналия век, когато са слушали грамофон. С МР3 сме в положение на цифров грамофон. През ХХI век, пожелавам го и съм убеден в това, ще се открият много по-усъвършенствани и подходящи начини да се оценят звукът и образът изобщо.
- Като сам да правиш музика?
- Да.
- И такива изключителни инструменти като лазерна арфа?
- Разбира се. Мисля, че производството на инструменти ще еволюира. Това вече се вижда, благодарение на цифровите таблети може да се прави музика във влака, докато пътуваш от Париж до Брюксел с високоскоростния Талис. Новите инструменти, свързани с цифровизацията, ще улеснят достъпа до творчество за всички. Мисля, че демократизацията на инструментите ще отвори пътя за демократизацията на творчеството.                                                          
- Какво ви се иска? Да правите музика в Космоса?
- Преди няколко години Артър Кларк, авторът на "2001: Одисея в Космоса", с който бяхме приятели, ми каза: "Ти трябва да направиш един ден концерт на Луната." Аз му казах: "Артър, това не е сериозно, на Луната няма атмосфера, звукът не може да се разпространява." А той каза: "Не, не, ти ще намериш начин, знам, че това ще стане един ден."
Така че не знам, но има толкова места на земята, между другото, свързани с ЮНЕСКО, и има толкова неща, които да се направят и създадат на тази планета, преди да мислим за други... Но никога не се знае.