Критика
Хайтовото слово е нетленно
/ брой: 36
Излезе сборникът "Родолюбецът", издание на Съюза на българските писатели. Той е посветен на стогодишнината от рождението на акад. Николай Хайтов. Народният писател е истинска необхватна вселена - белетрист, есеист, публицист, драматург, киносценарист, народовед, мислител, полемист, общественик. До каквото се допре неговото перо, се превръща във вълшебство. И така възкреси онова време, когато светът си събуваше потурите, но с не по-малка сила разкриваше драмата на човека от "новата епоха". Писателят ни пренесе в ония "мъжки времена", за да разкрие качествата на "народната душа", която изковава българския характер. И още нещо - Хайтов въведе Родопите в българската литература. Това направи, защото носеше в себе си могъщ талант и безпределна обич към Отечеството.
В тази книжица като 12-те апостолa, но без да уреждат каквато и да било тайна вечеря, са се сбрали 12 писателя да отдадат почит към писателя и човека Хайтов, когото единодушно прогласяват за свой учител. "Творчеството на Николай Хайтов е извор на българщина, на многозвучен и богат български език, на образи и идеи, които надграждат големите традиции в нашата словесност"- четем в словото на председателя на СБП Боян Ангелов. Минчо Минчев с неподправени лични спомени е подплатил есето си за Войводата, както го наричал, и твърди, че още се чува тътенът на "вулкана Хайтов". Светозар Казанджиев акцентира на това как българолюбецът Хайтов въведе Родопите в българската литература и то през парадния вход. А Атанас Звездинов ни разказва колко струва добрата дума, напомняйки за едно писмо от народния писател. Аналитичната си статия Иван Гранитски е нарекъл "Художникът войн Николай Хайтов", проф.Чавдар Добрев се спира на "преобръщането на историческите пластове" в "Диви разкази" и в драматургията, а проф. Ивайло Христов разкрива ярките следи на Хайтов като сценарист в родното киноизкуство. Тодор Коруев ни напомня как Хайтов възкреси последният рицар на хайдушкия Деветнайсти век - Капитан Петко войвода - с повестта и телевизионния сериал. Нови щрихи към портрета на народния писател добавя Драгомир Шопов. Христо Черняев се е насочил към "Дневника", който ни води към "светая светих" на писателя. Трендафил Василев разказва за срещите и разговорите си с Хайтов, за да заключи, че всенародната почит към него е заслужена. А дъщерята на писателя Елена се провиква гневно "Не стреляйте по мъртвия Хайтов" към клеветниците и завистниците, които и след смъртта му разпространяват предишни тиражирани вече лъжи за Хайтов и неговото слово, отдавна опровергани и отречени.
Николай Хайтов е за писателите пример не само като властелин на словото и воин художник, но и като жрец на магията, наречена родолюбие, като пламенен защитник на българщината, като гръмовержен враг на родоотстъпничеството и безпаметството, като носител на скрижалите на възрожденския дух. Хайтов ни остави изповедни мисли, които времето превърна в завети като: "Главата ми да отсекат, пак ще викам: "Да живее България", "Изтървем ли България, изтървали сме всичко", или "Левски е еманация на българщината в най-висшата й форма", "Национализмът е нормалното ми агрегатно състояние." ...Животът на Николай Хайтов след тленната му смърт продължи с нетленността на неговото слово, на примера му и отговорността му пред Отечеството.