Страсти
Футболът
/ брой: 145
"Световното по футбол! Както на всеки 4 години, така и сега, всичко е футбол, целият свят живее с ритъма на стадионите. Този път обаче има нещо ново, различно и това не са вувузелите..." Така представя световното първенство по футбол в ЮАР спортният сайт SPORTNI.BG от 21 юни т.г. Констатацията е вярна, но все пак интересно е какво е това "ново". В публикацията се обяснява, но за това обяснение ще стане дума по-нататък. Нека да обърнем внимание на три очевидни компонента, непосредствено свързани с планетарния природноисторически процес.
На първо място ще отбележим несъмнената геостратегическа компонента, ярко изразена в планетарната доминанта на пазара. Ако нещо илюстрира съвременната глобализация, това е планетарният пазар на спортисти, с който може да се сравнява само планетарният пазар на проститутки. Погледнете съставите на много от националните отбори. В някои от тях процентът играчи от държавообразуващия етнос е под 50 на сто, в други дори няма играчи от националните първенства. Почти всички отбори имат повече или по-малко играчи номади, играчи легионери. Легендата Бекенбауер точно с това обясни неубедителната игра на френския отбор. Обърнете внимание кои отбори нямат състезатели от чужд етнос и защо полковник Кадафи повдигна въпроса за нова форма на колониализъм. Тържеството на глобализма в спорта е очевидно и това е умален прототип на бъдещото планетарно общество - хора без корени, без минало, без национална принадлежност, хора, които живеят само тук и сега. Аз не харесвам такова бъдеще.
От първата компонента непосредствено следва втората, икономическата. Световният футбол, това са огромни пари. Днес на футболното поле се срещат не два отбора в спортно състезание, а два чувала пари, като побеждава по-големият. Комерсиализацията на спорта е пълна и завършена. Точно за това разказва и сайтът SPORTNI.BG - за масовото присъствие на сайтове за залагания, които са чудесна перачница на пари. Вчера италианският сенатор Умберто Боси, лидер на партията Лига Север, изказа предположението, че Италия "ще купи" победата над Словакия. "Ще видите, че от следващия сезон във водещи италиански клубове ще се появят двама-трима словашки футболисти", завърши италианският политик, цитиран от SPORTIN.BG.
Вярно или не, но покупко-продажбата не може да се изключи на това световно първенство поради простата причина, че то смърди на пари, откъдето и да го погледнеш. Имаш пари, имаш добри треньори, специалисти и футболисти. Мой познат икономист ми довери, че цената на първите 10 най-добри европейски отбори е сравнима с българския държавен бюджет. Не знам дали е така, но истина в такова твърдение има, защото, както е казал нашият велик футболист Христо Стоичков: "Който няма пари, да си мълчи!".
Третата компонента е идеологическата. Погледнете внимателно какво представлява един футболен мач. 22-ма футболисти гонят топката по терена, а 50 000-100 000 зрители и запалянковци реват около тях, боядисани като индианци пред военен поход. Надуват зурли, блещят се като при вуду-магия, скандират нечленоразделно и задъхано размахват юначно юмруци. Като добавим изпълненията на футболистите при забит гол, което повече прилича на разюзданата радост на пубер след първия полов акт, се очертава картината на грандиозно шоу, предназначено за разтоварване на зомбираната публика, която намира удобно място за демонстриране на първобитните си инстинкти, потиснати при всекидневното общуване. Един прекрасен спорт е превърнат в социокултурен вирус за разлагане на човешката личност, за превръщането й в скот и обект за по-лесно и удобно манипулиране.
Спомням си, че във в. "Труд" преди 4 години една редакционна статия, в която се третираха и футболни проблеми от близкото минало: "Мрачните времена на пещерния комунизъм родиха куп истории около футбола... О, времена, о, нрави, колко забравимо се оказа миналото, в което момчета с червени фланелки със СССР на гърдите се събираха преди мач, допираха глави, ревяха "За Сталину, за Родину!" и се хвърляха да бият врага на терена..." Мъча се да направя сравнение с това, което днес гледам по стадионите, и се чудя кога времената са били по-мрачни - при "пещерния комунизъм", или днес - при "пещерния капитализъм", барабар със "светлата демокрация". От такава гледна точка забавленията на римския плебс по колизеумите са били добродетелна предтеча на идващите дни.